Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  731

 

гр. Бургас,16.04.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

Председател: Диана Ганева

 

при секретар Й. Б., като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело №403/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М.Г.Ж. ***, с ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №18-0237-000016/01.02.2018г. на полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ Айтос. В жалбата е направено и искане за присъждане на обезщетение, както и за подвеждане под отговорност на лицето З. В.В.. В уточняваща молба (л.15 от делото) жалбоподателят заявява, че искането е за отмяна на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, а при условията на евентуалност претендира за изменение на заповедта като срока, за който е приложена процесната ПАМ, бъде намален до минимума, предвиден в закона.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. В жалбата твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Не оспорва фактите и обстоятелствата, явили се основание за налагане на ПАМ. Сочи наличието на здравословни проблеми при сина й. Представя медицинска документация.

Ответникът – редовно призован, се явява лично. Оспорва жалбата, не сочи доказателства. Пледира жалбата да бъде отхвърлена .

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0237-000016/01.02.2018г. на полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ Айтос на М.Ж. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 200 дни“ като са отнети 2 бр. регистрационни табели и СУ МПС. В мотивите на заповедта е посочено, че М.Ж. като собственик на лек автомобил „Опел Астра“ , с рег.№***, допуска управлението му от неправоспособния водач З. В. В. от гр.Айтос.

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед №251з-209/18.01.2017 год. на Директора на ОД на МВР –Бургас за определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ. При извършената служебна проверка на основание чл.168 от АПК, съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното административно нарушение не съществува между страните.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК, но е постановена при несъответствие с целта на закона, като съображенията за това са следните:

Действаща в момента редакция на чл.171 т.2а. от ЗДвП (в сила от 3.01.2018 г. и действаща и към момента на нарушението) предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а, се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посоченото води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година за прилагането на посочената ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок над минималния, посочен в закона (а именно 200 дни). Като не е направил това, органът не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но това не го освобождава от задължението да изложи мотиви относно определения от него срок. Предвид изложеното съдът намира, че заповедта е постановена при несъответствие с целта на закона и следва да бъде отменена. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд - Решение № 2852/06.03.2018г., постановено по адм.дело №13240/2017г. по описа на съда.

Освен това, видно от ангажираните по делото доказателства , а имено епикириза, издадена от клиника по детска клинична хематология и онкология (л.8-9), е видно, че сина на жалбоподателя е със сериозен здравословен проблем, което предпоставя извод за необходимостта от ползването на собствения на жалбоподателя  автомобил, каквото ползване не се допуска по силата на процесната ПАМ.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Административен съд – Бургас, ХІІ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №18-0237-000016/01.02.2018г. на полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ Айтос, приложена спрямо М.Г.Ж. ***, с ЕГН **********.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

              

 

 

СЪДИЯ: