Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 24.06.2011г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV-ти административен състав, на двадесет и шести май две хиляди и единадесета година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

             2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Желязко Георгиев, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 403 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Екофрут – 1” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя П.А.С., против решение № 991 от 12.01.2011г., постановено по н.а.х.д. № 930 по описа на Районен съд – гр.Несебър за 2010г., с което е изменено наказателно постановление № 02-0201081/12.10.2010г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ), за административно нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, като е намален размера й на 1 500 лв.

Касаторът оспорва решението на първоинстанционния съд като постановено при неправилно приложение на закона - касационно основание за неговата отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН. Възразява срещу извода на районния съд, който приел за безспорно установено, че Ф.Ф.А., с ЕГН **********, е престирала труд по време на проверката и договорът за преквалификация по чл.235 от КТ, сключен между това лице и дружеството-касатор, прикрива несключването на трудов договор. Твърди, че тъй като този договор е представен на проверяващите преди съставяне на АУАН, то неописването му в акта по реда на чл.42, т.10 от ЗАНН представлява процесуално нарушение на императивна законова разпоредба,  довело до ограничаване процесуалното му правото на защита. Като такова съществено процесуално нарушение посочва и непълното описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението в АУАН. Счита, че излагането на допълнителни факти, индивидуализиращи нарушението посредством свидетелски показания, не може да замести липсата им в хода на административнонаказателното производство. В тази връзка касаторът твърди, че изводите на съда са в противоречие с чл.52, ал.4 и чл.53, ал.2 от ЗАНН. Според него разпоредбата на чл.235 от КТ не предвижда специфични изисквания за провеждане на обучението при преквалификация като например непрекъснато присъствие на обучаващ. По тези съображения иска съдът да отмени като незаконосъобразно оспореното решение и наказателното постановление. Не представя нови доказателства. В съдебно заседание, редовно уведомен, не се представлява и не представя становище по подадената касационна жалба.

Ответникът – Директор на Дирекция „Инспекция по труда”, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в съдебно заседание и моли съда да остави в сила решението на районния съд като правилно, законосъобразно и мотивирано.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна и пледира решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е било наказателно постановление № 02-0201081/12.10.2010г. на директора на Д„ИТ” - Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, за административно нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, на касатора е наложена имуществена санкция, като съдът е намалил размера й от 5 000 лв. на 1 500 лв. Наказателното постановление е издадено на основание Акт за установяване на административно нарушение № 02-0201181/27.07.2010г., съставен от главен инспектор при Д„ИТ” – Бургас на „Eкофрут – 1” ООД, за това, че в качеството си на работодател е допуснал до работа на 9.06.2010г. лицето Ф.Ф.А., с ЕГН **********, която изпълнявала по време на проверката дейности като камериерка, а именно – самостоятелно почиствала хотелска стая в хотел „Андалусия”, находящ се във в.с.„Елените”, без сключен трудов договор в писмена форма, с което нарушил чл.62, ал.1 от КТ, във вр. чл. с чл.1, ал.2 от същия кодекс, съгласно правната квалификация на нарушението в АУАН и в наказателното постановление. Нарушението е установено при проверка за спазване на трудовото законодателство, извършена от служители на Д„ИТ”- гр.Бургас на 09.06.2010г. във в.с.„Елените”, стопанисвано от дружеството-касатор. За резултатите от проверката е съставен Протокол № 1176 за извършена проверка, връчен на пълномощник на дружеството на 7.07.2010г., въз основа на който е съставен цитирания АУАН, връчен на същия представител на дружеството, упълномощен по надлежния ред от управителя на „Eкофрут – 1” ООД.

За да постанови оспореното решение, районният съд правилно е приел, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновано е приел, че в АУАН и в наказателното постановление е описано в достатъчна степен какво е вършило лицето в момента на проверката и в какво се състои нарушението на жалбоподателя. Видно от обстоятелствената част на АУАН, в момента на проверката Ф.Ф.А. е почиствала самостоятелно стая в хотел „Андалусия”, стопанисван от касатора, тоест, предоставена е работна сила без сключен трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид тази норма констатациите, съдържащи се в АУАН, който е редовен, като съставен от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните разпоредби на закона и съдържащ всички законоустановени реквизити, имат обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като не са опровергани от дружеството-касатор. Презумптивната доказателствена сила на АУАН, установена в цитираната разпоредба, означава, че нарушителят е този, който следва да докаже по несъмнен и категоричен начин твърденията си за неизвършване на  констатираното нарушение.

В случая не са ангажирани допустими и относими доказателства, които да опровергаят констатациите в АУАН. Обратно, с административнонаказателната преписка е представен списък на работещите в „Eкофрут – 1” ООД на 9.06.2010г., съставен при извършване на проверката от контролните органи, в който лицето само се е вписало като изпълняващ длъжността камериерка и удостоверило този факт с подписа си. Видно и от констатациите по протокол № 1176 за извършена проверка на място (т.19 от протокола), лицето, без да е в трудови правоотношения с „Eкофрут – 1” ООД, е почиствало самостоятелно стая в хотел „Андалусия”. Изводът за наличието на всички елементи на трудово правоотношение между „Екофрут – 1” ООД и Ф.Ф.А. се налага и от безпротиворечивите показания на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението.

Предвид изложеното правилно съдът е ценил доказателствената сила на представения в хода на административнонаказателното производство договор за преквалификация от 1.06.2010г., наред с всички установени факти и обстоятелства, и е достигнал до обоснования извод,  че същият е сключен с цел заобикаляне на трудовото законодателство. Не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението, че Ф.Ф.А. е почиствала стаята в качеството си на обучаваща по силата на представения договор, а не в качеството си на камериерка, полагаща труд за дружеството, без да е налице сключен трудов договор между тях в изискуемата от закона писмена форма. Съгласно т.4 от договора, работодателят е длъжен да осигури на обучаващия се пряк ръководител за практическо обучение и материална база, а в случая липсват доказателства, че действително такъв е бил определен и е присъствал в момента на проверката, респективно, че Ф.Ф.А. практически е била обучавана, а не е престирала самостоятелно труд, поради което съдът намира твърденията на касатора в тази насока за неоснователни и недоказани. От събраните по делото доказателства действително не става ясно каква е била предишната квалификация на Ф.Ф.А., за да се налага преквалификацията й. В представената по делото заповед № 8/03.05.2010г. не са посочени поименно нито обучаваните и обучаващите лица, нито периодът на обучение, поради което не следва да бъде ценена като относимо доказателство в процеса. Освен това, представената заповед № 8.1, с която са определени обучаващите лица за съответните професии, е подписана на 03.08.2010г., т.е. решението да се извърши преквалификация е взето след сключване на договора за преквалификация и след извършената проверка от Д“ИТ”, от което следва, че към датата на извършване на проверката твърдяното обучение не е било започнало.

С оглед изложеното съдът намира за правилен извода на районния съд относно естеството на вършеното от Ф.Ф.А. при извършването на проверката, а именно престиране на работна сила, а не преквалификация. Постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка, съобразно всички събрани в производството писмени и гласни доказателства, ценени в съвкупност. Правилно е приел, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-касатор на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ за извършеното административно нарушение на  чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

По тези съображения съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като не се установиха наведените в касационната жалба касационни основания за отмяна на оспореното решение. Решението на Несебърския районен съд следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV– ти административен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 991 от 12.01.2011г., постановено по н.а.х.д. № 930 по описа за 2010г. на Районен съд – град Несебър.

Решението е окончателно.

                           

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./      

                           

 

                                   2/