Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №  767   /27.04.2017г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тридесети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ЧАВДАР Д.

 

при секретар И.Л. и с участието на прокурор Росица Дапчева изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 402/2017г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Дирекция за национален строителен контрол София, чрез представител по пълномощие юрисконсулт А., е оспорил решение № 18/11.01.2017г. постановено по АНД №2082/2016г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е отменено наказателно постановление № Б-59-116/30.09.2016г. издаден от зам.началник на ДНСК София. С наказателното постановление на Н.К.Д.,*** за нарушение на чл.13, ал.6 от ЗУЧК, във вр. с чл.57а от ЗУТ на основание чл.24б, ал.1, във вр. с чл.24б, ал.1 от ЗУЧК е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие, поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на оспореното решение.

Ответникът по касация, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е частично основателна, а обжалваното решение намира за правилно, доколкото съдът е приел, че материалният закон не е приложен правилно.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

С обжалваното пред районния съд наказателно постановление № Б-59-116/30.09.2016г. на зам.началника на ДНСК София на Н.К.Д. е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. за това, че в качеството си на кмет на Община Несебър не изпълнил задължението си да предприеме действия по реда на чл.57а от ЗУТ за премахване на преместваеми обекти: „Осем броя метални павилиони” с размери на всеки от тях 2,50м/1,50м и h - 2,20м, находящи се пред хотел „Глобус” в поземлен имот с идентификатор 51500.505.125 по КК на к.к. „Слънчев бряг – изток”, с което нарушил разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗУЧК, във вр. с чл.57а от ЗУТ.

Според посочената като нарушена норма на чл.13, ал.6 от ЗУЧК, преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона А и зона Б, които не отговарят на условията по ал.3 и ал.4 и по чл.10, ал.3, т.3 от същия закон, се премахват по реда на чл.57а от ЗУТ.

В последно посочената норма са регламентирани няколко хипотези в условията на алтернативност, при наличието на които компетентния орган следва да пристъпи към премахване на съответния преместваем обект.

От наказателното постановление, както и от предхождащият го АУАН, се установява единствено, че осемте метални павилиона се намират в конкретен поземлен имот, индивидуализиран според номера му по КК. Освен това са описани приблизителните размери на всеки от павилионите. От така описаните факти не може да се направи извод дали имотът, в който се намират павилионите е част от територията на морския плаж или е имот, разположен в зона А или зона Б, както изисква фактическия състав на приложената норма. Според определението за зона А и зона Б от Черноморското крайбрежие, съдържащи се в чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗУЧК, тези зони обхващат териториите извън урбанизираните територии, а според описанието на местоположението на имота, в който се твърди, че се намират осемте павилиона, мястото им не е извън урбанизирана територия, тъй като к.к. Слънчев бряг, където попада имота, е селищно образование по смисъла на чл.3, ал.4 от Закона за административно-териториалното устройство на РБългария и представлява урбанизирана територия - чл.7, ал.1 от ЗУТ. В наказателното постановление не се съдържат никакви данни, дали въпросните павилиони се намират на морския плаж, което е другата възможна хипотеза, уредена в чл. 11, ал.6 от ЗУЧК.

На следващо място наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.18 от ЗАНН. То касае неинициирана процедура по премахване на осем броя преместваеми обекта, като по отношение на всеки от преместваемите обекти е налице задължение компетентния административен орган да инициира и приключи такава процедура. Това означава, че нарушенията са осем, а не едно, както е приел административнонаказващият орган.

На трето място, за да бъде съставомерно бездействието на кмета на община Несебър, е нужно наказващият орган да е доказал, че обектите, които счита за подлежащи за премахване по реда на чл. 57а от ЗУТ, действително притежават характеристиките на преместваеми обекти. Такова доказване наказващият орган не е провел. След като липсват доказателства, че металните павилиони представляват преместваеми обекти, не може да се вмени във вина на кмета на общината, че е бездействал, вместо да предприеме тяхното премахване. Освен характеристиката на обектите като преместваеми, наказващият орган е следвало да докаже и наличието за всеки от обектите на някоя от хипотезите визирани в чл.57а от ЗУТ, които са предпоставка за пристъпване към такова производство.

Както в АУАН, така и в наказателното постановление, обектите, които наказващият орган счита, че незаконосъобразно не са премахнати, са описани само като метални павилиони с конкретни размери. Това описание не е достатъчно за да може съдът да направи извод по отношение на характеристиката на тези обекти, а за наличието на предпоставки за тяхното премахване няма посочено фактическо основание.

Настоящият състав не споделя извода на районния съд относно настъпила давност по чл.34, ал.1, изр. последно от ЗАНН по отношение на срока за съставяне на АУАН. Това е така, защото действията, които е следвало да предприеме кмета на общината представляват процес, чието финализиране е административен акт, издаден от същия орган, с който се постановява премахването на преместваемия обект. В този смисъл не може да се приеме, че началната дата, от която влиза в сила разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗУЧК е начало и на тримесечния срок, според чл.34, ал.1 от ЗАНН, за съставяне на АУАН.

Независимо от последния извод, решението на районния съд е правилно, тъй като от една страна при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение, изразяващо се в липса на описание на всички факти, които са релевантни към привличането на наказаното лице като административнонаказателно отговорен за нарушение на чл. 13, ал.6 от ЗУЧК. След като не са описани всички факти – такива, установяващи преместваемостта на павилионите, факти имащи значение за установяване на тяхното местоположение от гледна точка на зоните описани в чл.13, ал.6 от ЗУЧК или съответно морския плаж, както и факти, от които да се установява, че е налице някоя от хипотезите на чл.57а от ЗУТ, е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като то се защитава основно срещу фактите, а в процесния случай освен броя на осем метални павилиона и техните размери, няма никакви други факти от конкретната действителност необходими, с оглед съставомерността на деянието. Това създава пречка съдът да прецени дали бездействието на кмета на общината е съставомерно деяние за да прецени законосъобразността от гледна точка на приложения материален закон.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18/11.01.2017г. постановено по АНД №2082/2016г. по описа на Районен съд - Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: