Р Е Ш Е Н И Е

 

           554                                  30.03.2016г.                                    гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на седемнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

          ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                               2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар:  Г.Д.

прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КНАХ дело № 402 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба от С.М.Г.,***, против Решение № 131 от 04.02.2016г., постановено по НАХД № 5543 по описа на Районен съд – Бургас за 2015г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 14-0769-001602 от 16.06.2014г. на Началник група - сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР гр. Бургас, с което на С.М.Г.,***, к-с „Стария възел“ *** за нарушение по чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 550.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание касаторът С.М.Г., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касацията ОД на МВР Бургас сектор „Полиция“, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Настоящия съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани.

Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението, досежно връчването на препис от АУАН на наказаното лице. Безспорно се установи по делото, че актът, въз основа на който е издадено процесното НП, е бил предявен на жалбоподателят, като последният отказал да го подпише. Правилно и законосъобразно е бил преподписан от свидетел този отказ. Връчването при това положение на препис от акта, не се явява съществен елемент, тъй като смисъла на самото връчване е изпълнен, т.к. жалбоподателят по своя воля не го е приел. Целта на връчването на препис от акта е да се запознае лицето с образуваното спрямо него административно наказателно производство, с нарушението в чието извършване е обвинено и да му даде възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и доказателства. В конкретния случай безспорно и недвусмислено се доказа, че жалбоподателят е бил наясно с извършеното от него нарушение. В негово присъствие АУАН му е предложен за подпис, при което той отказва. При това положение съдът намира, че не би следвало да черпи права от собственото си неправомерно поведение или такова извън изискуемия се законов ред. Съдът не намира основание да счете, че по някакъв начин е ограничено и правото му на защита, тъй като не е опорочена процедурата по връчването на акта, не са допуснати съществени процесуални нарушения както при съставянето му, така и при издаване на НП. Жалбоподателят е имал възможността да упражни своето право на защита, пълноценно, стойностно и в пълен обем.

Неоснователно е възражението на касатора, че не е спазена процедурата по чл.188 от ЗДвП. В процесния случай производството по издаване на НП следва процедурата по чл.189 от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП само собственикът на МПС има възможност с декларация по чл.188 от ЗДвП да отклони насоченото срещу него административнонаказателно въздействие, като посочи лицето управлявало автомобила при извършване на нарушението. Така възможност за друго лице, различно от собственика не е предвидена. Няма как на нарушителя да се даде възможност да подпише декларация по чл.188 от ЗДвП. Видно от доказателствата по делото от управителят на собственика на автомобила е попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, като е спазена процедурата по цитираната разпоредба. Следователно при правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

Предвид изложеното настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131 от 04.02.2016г., постановено по НАХД № 5543 по описа на Районен съд – Бургас за 2015г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

  2.