РЕШЕНИЕ

 

                              716                           дата 17 април 2015г.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 02 април 2015 год.,  в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                                       2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Галя Маринова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 402 по описа за 2015 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник на Районно управление „Полиция“ – гр.Несебър против Решение № 390/30.12.2014г., постановено по НАХД № 765/2014г. на Районен съд - Несебър, с което е отменено НП № 14-0304-002922/20.10.2014г., с което, на М.И.Б. ***, на основание чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30лв. и на основание чл.174, ал.3 от с.з. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Съдебното решение се обжалва като необосновано. Излага доводи за съставомерност на констатираното деяние, като не споделя мотивите на съда с които е отменено НП. Иска се отмяна на съдебния акт.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация чрез пълномощник оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Районен съд – Несебър е обосновал извод за отмяна на наказателното постановление, като издадено при съществени нарушения на административно производствените правила, приемайки, че не са налице достатъчно и безпротиворечиви данни относно авторството на деянието. Освен това съдът е констатирал противоречие в обстоятелствената част на наказателното постановление, като е приел, че алтернативното изброяване на изпълнителните деяния, предвидени в хипотезата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, препятства жалбоподателят да разбере за кое от гореизброените нарушения са му наложени предвидените в цитираната разпоредба административни наказания, което е довело до ограничаване правото му на защита.

Решението е неправилно.

Ответникът по касация Б. е санкциониран за това, че на 02.10.2014г., около 00,30ч., в к.к Слънчев бряг, на главна алея, посока бистро „Рио“, управлява МПС с рег.№ СТ8889НН, несъобразявайки поведението си с пътен знак В-2, в нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС. Впоследствие, след проверка от контролни длъжностни лица при РУП – Несебър, е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и е отказал талон за кръвна проба, в нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Решаващият мотив на районния съд, обосновал извода за отмяна на НП, поради недоказаност на авторството на нарушенията, не се споделя от настоящия съдебен състав. 

Действително нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП е констатирано в тъмната част на денонощието, като с оглед разстоянието между полицейския автомобил и процесния автомобил, може да се предполага, че водачът не може да бъде възприет визуално в достатъчна степен, за да бъде по-късно индивидуализиран. За неговото установяване обаче свидетелстват по-нататъшните действия на контролните органи, които извършвайки обход по маршрут макар и по-дълъг, са успели да достигнат до автомобила още преди водачът да е слязъл от него, извършвайки маневри по паркирането му. Именно в този момент е установен кой е водача – М.Б. и спрямо него са били предприети действия за тестването му за алкохол, както и му е било обяснено, че е нарушил пътен знак забраняващ влизането в конкретна улица. Районният съд не е кредитирал показанията на полицейските служители в горния смисъл, а е кредитирал показанията на св.И., който е посочил, че той е управлявал автомобила, в който се е возил жалбоподателя Б.. Съдът не е изложил мотиви защо всъщност не кредитира показанията на длъжностните лица, като св.С. е посочил, че автомобилът е бил с работещ двигател, видели са го когато спира, те са спрели зад него, водачът е слязъл от автомобила и са му поискали документите и това е станало пред техните очи. В съставения АУАН няма вписано възражение, че той не е управлявал автомобила, а е бил управляван от трето лице. Като възражение е вписано „господин полицай отказвам на улицата вървейки пешком да давам всякакви показания и проби за алкохол вървейки пешком“.    Т.е. по същество не е възразено, че автомобилът е бил управляван от друго лице, което да се посочи поименно, за да се установи, че не санкционираното лице, а някой друг е управлявал автомобила. В допълнителния тридневен срок не са дадени други обяснения и възражения. В пледоарията по същество пред районния съд пълномощникът на жалбоподателя е посочил, че санкционираното лице е имал качеството на пешеходец, което е в пълно противоречие с данните по делото, като по този начин се целѝ отричането както на качеството на водач, така и на пътник в автомобила. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че водачът на превозното средство е бил установен от контролните органи в момента на паркирането му и това е санкционираното лице Б., който не е имал качеството на пътник в автомобила, още по-малко на пешеходец към момента на установяване на нарушението.

По отношение на констатираното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП санкционирано с нормата на чл. 183, ал.3, т.5, пр.1 от с.з. фактите по делото са безспорни и сочат, че водачът е навлязъл срещу забранителния знак, поради което отговорността му е законосъобразно ангажирана.

По отношение на нарушението свързано  с отказ на водача да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, за което е санкциониран с нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП жалбоподателят е възразил, че тъй като не е посочена конкретната хипотеза на нормата, това е ограничило правото му на защита, което е възприето и от районния съд и е един от мотивите му за отмяна на наказателното постановление. Безспорно е, че водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство и това е видно от вписаното възражение в акта.  На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0410912 за даване на кръвна проба и медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, който той също е отказал да получи. Съгласно посочената разпоредба Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Анализът на правната норма сочи, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или отказ да се получи  предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което е ангажирана и отговорността на водача. В настоящия случай водачът е отказал и двете възможности, поради което не е мислима хипотезата на ограничаване правото на защита, тъй като с поведението си осъществява и двете форми на изпълнителното деяние, още повече, че лицето се защитава против фактите, а по делото не са налични доказателства, които да опровергават който и да е от двата отказа. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на процесното деяние не почиват нито на установените по делото факти, нито на приложимия материален  закон.

Решението, като неправилно, следва да се отмени, като с оглед горните мотиви се потвърди издаденото наказателно постановление, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 390/30.12.2014г., постановено по НАХД № 765/2014г. на Районен съд - Несебър и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 14-0304-002922/ 20.10.2014г. на Началник на Районно управление „Полиция“ – гр.Несебър.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: