Р Е Ш Е Н И Е

 

  /01.03.2010 година, гр. Бургас,   

 

Административен съд – гр. Бургас, ХІ състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и девета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа докладваното от съдия Веселин Енчев адм.д. № 402/2009 година.

 

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 Образувано е по жалба на „Еврокар” ЕООД – гр. Ямбол с ЕИК 128620079 и с адрес – ***, представлявано от управителя Д.Д. против ревизионен акт № 280800223/30.12.2008 година (РА) на орган по приходите при ТД – Ямбол на НАП, потвърден с решение № РД-10-52/05.03.2009 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП.

С РА на жалбоподателя са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за 25.04.2008 – 30.04.2008 година  в размер на  35 896,93 лева главница.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА.

Поддържа се, че органите по приходите са приложили неправилно нормите на ЗДДС, уреждащи признаването на право на данъчен кредит и неправилно са тълкували понятието “актив” в съответствие с НСС 17 (лизинг).

Ответникът оспорва жалбата, поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1168 лева.

Прокурорът пледира  основателност на  жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е  неоснователна.

 

Относно формата на РА и съответствието с целта на закона

РА съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му. РА е издаден в съответствие с целта на закона, формулирана в чл.1 от ДОПК.

 

Относно компетентността

В жалбата не се оспорва компетентността на издателя на РА. В съответствие с предписанието на чл.160 ал.2 от ДОПК, което задължава съда да извърши служебна проверка на компетентността, настоящият състав намира следното.

Съгласно чл. 118, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1 , т. 4 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП). Според този текст - чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, органи по приходите са служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите". В случая, видно от заповед за определяне на компетентен орган № К 800223/12.12.2008 година (лист 32), А.Т.М. (на длъжност "главен инспектор по приходите" при ТД - Бургас на НАП) е определен да издаде РА, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Той е участвал и при изготвяне на ревизионния доклад. Няма пречка лице, участвало в ревизията и изготвило доклада, да участва в издаването на ревизионния акт, тъй като в ДОПК не се съдържа забрана лице, участвало в ревизията и изготвило доклада, да участва и в издаването на ревизионния акт. Самата разпоредба на чл. 119, ал. 2 от ДОПК не се съдържа никакво допълнително изискване към лицето, което може да бъде определено да издаде РА, освен на основание чл. 118, ал. 2 от ДОПК да е лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Следователно, законодателят е предоставил право на преценка на компетентният орган по приходите да определи издателя на РА както измежду лицата, извършили данъчната ревизия и издателя на ревизионния доклад, така и да оправомощи друго лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.

От своя страна, органът, оправомощил А.М., черпи права, на основание чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, от заповед № Н-2/03.01.2006 година (лист 34) на директора на ТД – Ямбол на НАП, издадена на основание чл.11 ал.3 от ЗНАП.

С оглед изложеното, съдът приема, че РА е издаден от компетентен орган.

 

По процесуалната законосъобразност на ревизионния акт

Ревизионното производство е започнало с издаването на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 800223/01.10.2008 година (лист 30). Тя съдържа реквизитите по чл.113 ал.1 от ДОПК, а определения в нея срок за извършване на ревизията – три месеца от датата на връчването, не надхвърля посочения в чл.114 ал.1 от ДОПК. В съответствие с чл.113 ал.2 от ДОПК, заповедта е връчена на ревизираното лице, чрез управителя Д.Д.  (лист 31),  на 02.10.2008 година.

Предметният обхват на ЗВР е по ЗДДС за периода 25 април 2008 – 31 август 2008 година, включително.

Предметният и времеви обхват на ревизията не е променян в хода на производството.

Ревизионният доклад (РД) е съставен на 12.12.2008 година (лист 43-49) - в съответствие със срока по чл.117 ал.1 от ДОПК. Той съдържа реквизитите, посочени в чл.117 ал.2 от ДОПК и е връчен на жалбоподателя на 15.12.2008 година – чрез управителя Д.Д..

Ревизираното лице е използвало възможността, предоставена от чл.117 ал.5 от ДОПК и  е депозирало възражение срещу констатациите в РД (лист 50-54).

В срока по чл.119 ал.1 от ДОПК, органът, възложил ревизията, е уведомен за изготвянето на РД (лист 36) и в съответствие с чл.119 ал.2 от ДОПК е определил компетентен орган по издаването на РА (лист 32).

РА (лист 37-42) съдържа реквизитите по чл.120 ал.1 от ДОПК.

На 05.01.2009 година жалбоподателят е уведомен за издаването на РА, чрез управителя Димитров, и е използвал възможността, в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК, да го оспори пред  директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП (лист 23 - 28).

Директорът на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП се е съобразил с предметния обхват на жалбата и се е произнесъл по нея с мотивирано решение в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК. В решението,  са обсъдени доводите на ревизираното лице и направен е анализ на доказателствата.

Проверката на процесуалните действия на органите по приходите  - в рамките на ревизията - не установи допуснати процесуални нарушения.

 

По материалната законосъобразност на акта

 

Правният спор между страните е свързан с отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 25.04.2008 – 30.04.2008 година в размер на 35 896,93 лева.

Жалбоподателят е приобретател, по реда на чл.15 от Търговския закон (ТЗ), на фирмата и предприятието на ЕТ “Ася – Д.Д.” – Ямбол. Това обстоятелство е вписано с решение № 1371/15.06.2007 година в регистъра на Окръжен съд – Ямбол, като е вписано и прекратяването на дейността, и заличаването на едноличния търговец (лист 39).

Към момента на вписване на прехвърлянето, “Еврокар” ЕООД и ЕТ “Ася – Д.Д.” не са регистрирани по ЗДДС. “Еврокар” ЕООД е регистрирано по ЗДДС, на основание чл.96 ал.1 от същия закон, на 25.04.2008 година.

При ревизията е установено, че при подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС в описа на наличните активи, изготвен от жалбоподателя, по реда на чл.61  ал.1 от ППЗДДС  както и в дневника за покупки за данъчен период април 2008 година, са включени 10 (десет) фактури от 12.04.2005 година, издадени от “Бова” ЕООД -  за закупени МПС (леки автомобили Шевролет “Калос”). Получател по фактурите е ЕТ “Ася – Д.Д.”.

Включени са, също така, 73 (седемдесет и три) фактури (издадени между 15.11.2005 година и 20.08.2007 година) с предмет - заплащане на главница и лихви по следните договори за финансов лизинг: № С – 188 – 0116.11.2005 година (лист 60-70); № С – 189 – 02/16.11.2005 година (лист 71-81); № 275 – 03/07.02.2006 (лист 82-95) и № 04000247/004/28.03.2006 година (лист 96-109). Страни по договорите за финансов лизинг са ЕТ “Ася – Д.Д.” и “Евролийз ауто” АД – клон Сливен (с наименование, към момента на сключване на договорите – “Старком Лизинг” АД – клон Сливен), а като получател по тези фактури е посочен ЕТ “Ася – Д.Д.”. При ревизията е установено, че в описа и дневника за покупките са включени и 23 (двадесет и три) фактури (издадени между 03.09.2007 година и 04.03.2008 година)  с предмет - заплащане на главница и лихви по договорите за финансов лизинг, в които като получател вече е посочено дружеството – жалбоподател, по силата на споразумение от 20.06.2007 година (лист 110) между лизингодателя и лизингополучателя.

Постановеният отказ за признаване право на приспадане на данъчен кредит по отношение на фактурите от 12.04.2005 година (с общ размер на ДДС – 24 310,70 лева) е с правно основание чл.60 ал.8 във връзка с ал.5-6 от ППЗДДС. Според органите по приходите, жалбоподателят е следвало да изготви и подаде, в тридесетдневен срок от датата на вписване на прехвърлянето (15.06.2007 година), опис на получените стоки и услуги в съответната териториална дирекция на НАП, за да ползва правото на приспадане на данъчен кредит по тези доставки. След като в установения срок не е представен опис – не следва да се признава и правото на приспадане на данъчен кредит.

Относно цитираните 96 фактури с предмет – заплащане на главница и лихви по договори за финансов лизинг – органите по приходите са приели, че в договорите придобиването на МПС е уговорено само като възможност. Затова са приели, че предмет на фактурираните доставки са услуги – предоставяне на вещи (автомобили) срещу възнаграждение. Като правно основание за постановения отказ  е посочена нормата на чл.74 ал.3 от ЗДДС, защото според органите по приходите не са налице условията, посочени в този законов текст. Вноските не са свързани с регистрацията по ТЗ на “Еврокар” ЕООД, услугите не са получени до един месец преди регистрацията, дружеството не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в тридесетдневен срок от вписването му в регистъра.

Жалбоподателят оспорва констатациите и правните изводи, формулирани от тях. Поддържа, че органите по приходите неправилно са тълкували материалния закон, понятието “актив” по смисъла на Закона за счетоводството и МСС 17 “Лизинг”.

Според него, изискването за изготвяне и подаване на опис по чл.60 ал.5-6 от ППЗДДС е неприложимо за закупените МПС (леки автомобили Шевролет “Калос”) по 10 - те фактури от 12.04.2005 година, издадени от “Бова” ЕООД, защото към датата на прехвърляне на предприятието на ЕТ, ЕТ не е бил регистриран по ЗДДС. Твърди, че, след като прехвърлителят не е лице, регистрирано по закона, правоприемникът “Еврокар” ЕООД не е длъжен да се регистрира по чл.132 от ЗДДС, а оттам – че е неприложим специфичния ред на приспадане на данъчен кредит от правоприемника, регулиран от чл.10 от ЗДДС при изпълнение на условията по чл.60 от ППЗДДС. Жалбоподателят се е регистрирал по реда на чл.96 от ЗДДС и следва да се приложи общия ред при упражняване правото на приспадане на данъчен кредит за закупени/придобити или внесени по друг начин активи преди датата на регистрацията по закона.  Твърди се, че органът по приходите не е доказал и не е обосновал липса на изпълнение на изискванията по чл.69 от ЗДДС.

По отношение на 96 – те фактури – за заплащане на главница и лихви по договорите за финансов лизинг, за които е постановен отказ, се изтъква, че финансовия лизинг следва да се впише в баланса на лизингополучателя както като актив, така  като задължение за извършване на бъдещи лизингови плащания. Неотразяването на лизинговите вноски в баланса на лизингополучателя би довело до нереалност на финансовите му показатели във връзка с нивото на задлъжнялост на предприятието. Органът по приходите не е установил лизинговите вноски да са отчетени като разход за услуга, следователно лизингът е актив.

 

При така установената обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съгласно чл.10 ал.1 т.2 от ЗДДС, не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон. Според, чл.10 ал.2 от ЗДДС, В случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. Алинея трета на същия член препраща към чл.60 от ППЗДДС.

Чл. 60 ал.5 и 6 от ППЗДДС изискват от правоприемника по чл.10 от закона да състави опис по образец - приложение № 7, на получените стоки и услуги, който да подаде в териториалната дирекция на НАП по регистрация на правоприемника в 30-дневен срок, считано от датата на вписването на съответното обстоятелство по чл. 10 от закона в търговския регистър.

В случая, жалбоподателят е регистриран по ЗДДС по общия ред – чл.96 от ЗДДС и за него е неотносима нормата на чл.60 от ППЗДДС, чието приложение е обвързано с чл.132 ал.1 от ЗДДС. Това е така, защото към момента на прехвърляне на ЕТ към търговското дружество, ЕТ“Ася – Д.Д.” не е било лице, регистрирано по ЗДДС.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.74 от ЗДДС, за признаване право на приспадане на данъчен кредит на “Еврокар” ЕООД по процесните доставки – финансов лизинг и придобиване на МПС.

Съгласно точка 20 от МСС 17 “Лизинг”, финансовият лизинг следва да се признава като актив и пасив в баланса на лизингополучателя с размер, който в началото на лизинговия срок е равен на справедливата стойност на наетата собственост или, ако е по-нисък - по сегашната стойност на минималните лизингови плащания, всяко едно от които е определено в началото на лизинговия договор. МПС, обект на лизинга, а впоследствие придобити от “Еврокар” ЕООД, са били заприходени като  собствени активи, по справедлива стойност и са включени в амортизационния план на дружеството, като е начислявана амортизация при амортизационна квота 25%. В този смисъл, изводът на органите по приходите, че плащанията на главница и лихви по лизинговите договори представляват плащания по доставка на услуга, е незаконосъобразен, а оттам и извода, че след като не са налице условията по чл.74 ал.3 от ЗДДС, признаването на право на приспадане на данъчен кредит по плащанията е недопустимо.

Еврокар” ЕООД е регистрирано по реда на чл.96 от ЗДДС. МПС са използвани за извършване на облагаеми доставки. Дружеството притежава данъчни документи, съставени в съответствие с изискванията на ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен ред (чл.69 и 71 от ЗДДС). Доставчикът по договорите за лизинг “Старком лизинг” АД (“Евролийз ауто” АД – клон Сливен) е лице, регистрирано по ЗДДС към датата на издаване на фактурите. Регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по ДДС и е подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрацията. Активите са придобити от жалбоподателя в срока по чл.74 ал.2 т.4 от ЗДДС.

Затова, съдът намира, че жалбата е основателна, а РА, като незаконосъобразен, трябва  да се отмени.

Предвид изхода на делото, ответникът следва да понесе разноските в съдебното производство в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева – от които 50 лева - държавна такса за оспорването, 2000 лева – адвокатско възнаграждение и 450 лева депозит за вещото лице.

Затова, на основание  чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт № 280800223/30.12.2008 година на орган по приходите при ТД – Ямбол на НАП, потвърден с решение № РД-10-52/05.03.2009 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА Централно управление на Националната агенция по приходите да заплати на „Еврокар” ЕООД – гр. Ямбол с ЕИК 128620079 и с адрес – ***, представлявано от управителя Д.Д. сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева разноски по делото.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

 

СЪДИЯ: