Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         735                        21.04.2017г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На двадесети април,                                     две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: М.В.

Прокурор: Росица Дапчева

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 401 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), против решение № 23/11.01.2017г., постановено по НАХД № 2084/2016г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е отменено наказателно постановление (НП) № Б-57-118/30.09.2016г., на заместник началника на ДНСК, с което за нарушение на чл.13, ал.6 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗЧУК), вр. чл.57а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на основание чл.24б, ал.1 от ЗУЧК, на Н.К.Д., в качеството му на кмет на Община Несебър, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. В сезиращата жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, необосновано и противоречащо на закона и събраните по делото доказателства. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт и да потвърди НП. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Йоана А., която поддържа жалбата на основанията изложени в нея.

Ответникът по касация – Н.К.Д., ЕГН-**********,***, чрез пълномощника си адвокат Т. Д., оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на атакуваното съдебно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на оспорването, поради което пледира атакуваното решение да бъде отменено.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд – Несебър, с решение № 23/11.01.2017г., постановено по НАХД № 2084/2016г., е отменил наказателно постановление № Б-57-118/30.09.2016г., на заместник началника на ДНСК, с което на Н.К.Д., в качеството си на кмет на Община Несебър, за нарушение на чл.13, ал.6 от ЗЧУК, вр. чл.57а от ЗУТ и на основание чл.24б, ал.1 от ЗУЧК, е наложена глоба от 1000 лева. За да постанови решението си районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство, при съставянето на акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и НП, са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Освен това, съдът е отчел също така и липсата на конкретизация на извършеното административно нарушение.

Чл.63 от ЗАНН предвижда, че решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Оспореното решение на районния съд е правилно и законосъобразно.

С процесното наказателно постановление, Н.К.Д. е санкциониран за това, че в периода от 26.12.2015г. до 13.07.2016г., в качеството си на кмет на Община Несебър, не е изпълнил задължението си за предприемане на действия по реда на чл.57а от ЗУТ за премахване на обекти – „Два броя павилиони“ с размери 6,00/1,50 м. и височина 2,20м., находящи се в поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта на курортен комплекс (к.к.) Слънчев бряг-изток, общ.Несебър.

За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение № Б-57/05.08.2016г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като напълно се споделят и направените въз основа на нея правни изводи.

Настоящата касационна инстанция намира за правилен изводът на Районен съд - Несебър, че в хода на административно-наказателното производство, при издаване на АУАН и НП, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване и ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Съдът намира, че не става ясно за какво точно деяние е наложено административното наказание. Посочената като нарушена норма на чл.13, ал.6 от ЗУЧК е бланкетна и препраща към чл.57а от ЗУТ. Последната урежда процедурата по която ще се премахнат преместваемите обекти и съоръжения посочени в чл.13, ал.6 от ЗУЧК. Тази процедура включва няколко етапа. В НП липсват каквито и да е конкретни факти за вмененото нарушение, както и описание на същото. Волята на наказващият орган за издаване на НП следва да е ясна и безпротиворечива, а основанието за налагане на санкцията – доказано.

Освен това, в посочената като нарушена разпоредба на чл.13, ал.6 от ЗУЧК е въведено задължение за премахване на преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона "А" и зона "Б", които не отговарят на условията по ал.3 и 4 и по чл.10, ал.3, т.3 от ЗУЧК. От описаното в НП обаче, не става ясно, а и не е посочено, дали обектът е бил разположен на територията на морския плаж, в зона "А", в зона "Б" или в някаква трета зона. Това е необходимо, за да може да се направи преценка, дали същият попада в обхвата на посочената като нарушена материалноправна норма. Видно от определението за Зона „А“ от черноморското крайбрежие, както и за Зона „Б“, съдържащи се в нормите съответно на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 ЗУЧК, тези зони обхващат териториите извън урбанизираните територии, като единствено морските плажове, находящи се в населените места попадат под ограничителния режим на Зона „А“. Видно от доказателствата по делото процесният преместваем обект е разположен в урбанизирана територия, което разколебава твърдението на органа, че санкционираното бездействие на кмета на Община Несебър следва да се квалифицира като такова, попадащо в хипотезата на чл.13 от ЗУЧК.

В административно-наказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП, е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели административнонаказващия орган до извод за наличие на такова. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение води до невъзможност за съда, а и за нарушителя, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая в административно-наказателното производство не са събрани каквито и да е доказателства за това, дали за посочения период на извършване на нарушението, кметът на Община Несебър не е предприемал действия по реда на чл.57а от ЗУТ. Описаното в НП непредприемане на действия, представлява бездействие на санкционираното лице, като в тежест на АНО е да докаже, че във всеки един момент от посочения в НП период, нарушението е извършвано.

Към административната преписка е приложен констативния протокол от извършената проверка №36-2,5 от 13.07.2016г. (КП), въз основа на който е издаден АУАН, като в него е констатирано, че обектът „2бр. павилиони от метална конструкция“, към момента на проверката е без разрешение за поставяне. В съдебното производство пред първоинстанционният съд обаче, е представен доклад с изх.№ Н2-КО-4931 от 29.07.2016г., от който се установява, че след изменението на чл.13, ал.6 от ЗУТ с ДВ, бр.101 от 22.12.2015г., въз основа на заповед № 953/30.05.2016г. на кмета на Община Несебър, е определена работна група, на която е разпоредено да извърши проверка на всички преместваеми обекти на територията на к.к. Слънчев бряг, като обективира резултатите от нея в надлежен протокол.

От това може да се направи извод, че преди датата на извършване на проверката и датата на съставяне на АУАН, Н.К.Д. в качеството си на кмет, е предприел действия по вмененото му с чл.13, ал.6 от ЗУТ задължение, т.е. има започнато производство по чл.57а от ЗУТ.

Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Несебър е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид гореизложеното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІІ-ти състав   

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23/11.01.2017г., постановено по НАХД № 2084/2016г. по описа на Районен съд - Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

 

                           2.