Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 882

 

град Бургас, 24.06.2011г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и шести май, през две хиляди и единадесета година, в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                                                                                                  ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

при секретар: Г.Ф. и с участието на прокурор Желязко Георгиев изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КНАХД № 401/2011г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

КасаторътEкофрут1” ООД, ЕИК 825353806, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя П.А.С., е оспорил решение № 962 от 12.01.2011г., постановено по н.а.х.д. № 896 по описа за 2010г. на Районен съд – гр.Несебър. С решението е изменено наказателно постановление № 02-0201229/12.10.2010г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, на касатора е наложена имуществена санкция, като съдът е намалил размера й от 5 000 лв. на 2 000 лв. и е потвърдил НП в останалата му част.

Касаторът оспорва решението на първоинстанционния съд като постановено при неправилно приложение на закона - касационно основание за неговата отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН. Навежда подробни възражения срещу извода на районния съд, който приел за безспорно установено, че П.Г. е престирала труд по време на проверката и, че договорът за преквалификация по чл.235, сключен между това лице и дружеството, прикрива несключването на трудов договор. Като съществено процесуално нарушение посочва и непълното описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението в АУАН. Касаторът иска от съда да отмени като незаконосъобразно оспореното решение и наказателното постановление, потвърдено с него.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и иска решението на районният съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура счита, че решението на първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно и пледира то да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на районния съд е правилно.

За да постанови оспореното решение, районният съд правилно е приел, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Обосновал е извод, че в АУАН нарушението е описано в достатъчна степен, който изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Видно от обстоятелствената част на АУАН, в момента на проверката П.Г. самостоятелно е полагала труд като хигиенист в ресторант „Андалусия”. Съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид тази норма констатациите, съдържащи се в процесния АУАН, който е редовен като съставен от компетентен орган, при спазване на императивните процесуалноправни законови разпоредби и съдържа всички законоустановени реквизити, имат обвързваща за съда материална доказателствена сила. С оглед презумптивната доказателствена сила на АУАН №02-0201229/27.07.2010г., съставен от гл.инспектор при Д„ИТ”–Бургас, в тежест на нарушителят е да установи с допустими доказателствени средства, че не е извършил нарушението описано в АУАН.

В случая дружеството-касатор не е ангажирало относими доказателства в подкрепа на твърдението, че П.Г., в качеството на обучаващ се по силата на представения договор за преквалификация от 07.06.2010г. е работила в хотела, а не в качеството си на хигиенист, полагащ труд за дружеството, без да е налице сключен трудов договор между тях в изискуемата от закона писмена форма. Съгласно чл.4, т.1 от договора за преквалификация, работодателят е длъжен да осигури на обучаващия се пряк ръководител за практическо обучение и материална база. В тази връзка касаторът не е ангажирал доказателства, че действително такъв е бил определен и е присъствал в момента на проверката и, че П.Г. практически е била обучавана, а не е престирала самостоятелно труд, поради което съдът намира твърденията на касатора в тази насока за неоснователни и недоказани. От събраните по делото доказателства не става ясно каква е била предишната квалификация на П.Г., за да се налага преквалификацията й. Освен това за настоящият съд е непонятно какви специални знания и умения следва да притежава един хигиенист за да е нужно да се обучава чрез преквалификация и то в продължение на 5 месеца, какъвто е срока по договора за преквалификация. На последно място следва да се отбележи, че датата на договора за преквалификация не е противопоставима на наказващият орган. При извършване на проверката такова възражение не е направено, същото е положението и при връчване на АУАН, а от гледна точка на логическите правила, когато при проверката се констатира, че лицето няма сключен трудов договор, когато се твърди, че то не работи, а се преквалифицира, би следвало този факт, ако е обективно съществуващ, да се противопостави незабавно, независимо дали може веднага да се докаже. В случая такова възражение е направено едва пред районния съд с жалбата. Същевременно при проверката от служителите на Д”ИТ” е съставен списък на работниците, като всеки от тях саморъчно е написал трите си имена, ЕГН, длъжностното си качество при „Eкофрут1” ООД и се е подписал. В този списък П.С.Г. е посочила, че е хигиенист, както твърди наказващият орган, като никъде не е споменала, че се обучава (преквалифицира) за такава. По тези съображения настоящият състав намира, че с договора за преквалификация не се доказва, твърдението на касатора, че отношенията между него и П.Г. не са трудовоправни, и последната не престира труд срещу заплащане, а се преквалифицира. Съдът споделя извода на районния съд, че този договор е сключен с цел заобикаляне на трудовото законодателство. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетелката Г., присъствала по време на проверката, според които П.Г. работела самостоятелно в топлата връзка между ресторанта и хотела като хигиенист, почиствала фоайето, не е имало обучаващ, който да контролира работата й.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила, мотивиран от това и на осн.чл.221, ал.2, във вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение №962/12.01.2011г. постановено по НАХД №896/2010г. на Районен съд гр.Несебър.

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: