РЕШЕНИЕ

 

             686                          дата 09 май 2012 год.                        град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХІІІ-ти състав,

в публично заседание 12 април 2012 год.,  в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:         1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                    2. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА 

            Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Галина Колева

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 400 по описа за 2012 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ТД на НАП – Бургас против Решение № 2386/21.11.2011год. постановено по НАХД № 3541/2011 год. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 32597-О-0072955/11.05.2011г. на директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което, на ЕТ „ВИТ – И.Б.”, гр.Бургас с ЕИК 102854865, представлявано от И.Т.Б., за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.181 от с.з., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева

Съдебното решение се обжалва като неправилно поради това, че съдът правилно е изяснил фактическата обстановка, но е направил погрешни правни изводи, довели до отмяна на издаденото НП. Счита, че доводите на съда досежно изтичането на 3-годишния давностен срок и прекратяване на производството поради погасяване на възможността за административнонаказателно преследване на нарушителя не намират опора в приложимите правни норми на ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация, чрез пълномощник оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и депозирана в законоустановения срок.

 Разгледана по същество е основателна.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Установява се по делото, че ответникът ЕТ „ВИТ – И.Б.” е регистриран по ЗДДС и като данъчнозадължено лице не е подал справка та-декларация по ЗДДС за данъчен период месец юни 2007год. в законоустановения срок до 14.07.2007год., за което е съставен АУАН с бланков №0072955/12.10.2007год., като до момента на съставяне на акта  информация не е подадена. На 04.02.2008год., с резолюция, на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, административнонаказателното производство е спряно с мотив, че след щателно издирване нарушителят не може да бъде намерен на посочения от него адрес. На 28.03.2011г. производството е възобновено, съставеният акт е връчен на нарушителя и въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно постановление № 32597-О-0072955/11.05.2011год., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Бургас, с което, за нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.181 от с.з., на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

За да отмени издаденото наказателно постановление, Районен съд – Бургас е намерил, че ЗАНН не съдържа разпоредби, касаещи давността за погасяване на административнонаказателно преследване и приложение следва да намерят нормите на чл.80 и чл.81 от НК. Съдът е приел, че предвид извършването на административното нарушение през м.юли 2007год., то към момента на издаване на НП тригодишният давностен срок е изтекъл и с неговото изтичане се изключва административнонаказателното преследване, което от своя страна налага прекратяване на производството по аргумент на чл.24, ал.1, т.3 от НПК.

Решението е неправилно.

Препращащата норма на чл.11 от ЗАНН към НК, на която се е позовал Районен съд - Бургас, е само по отношение въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.34 от ЗАНН установява сроковете, в които може да се състави АУАН, тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и извършването на нарушението, като в нея са определени и сроковете за издаване на наказателното постановление. Тези срокове са преклузивни, т.е. процесуалноправни и изтичането им е абсолютна пречка да се образува административнонаказателно производ ство, респ. абсолютно основание да се прекрати вече образуваното такова. С тяхното изтичане се погасява правото на субектите, оправомощени от закона да осъществяват наказателно преследване. За разлика от тези срокове, давностните срокове са материалноправни и като такива се различават по своя характер и правни последици от преклузивните, като с тяхното изтичане се погасява правото да се търси наказателна отговорност за извършено нарушение. Давностните срокове предвидени в ЗАНН, са тези по чл.82, но те касаят изпълнението на наказанието за извършено административно нарушение, като започват да текат от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието (НП), прекъсват се и се спират при наличие на предвидените в закона предпоставки. В ЗАНН липсват разпоредби относно давността за наказателното преследване, както в тази насока липсва и изрично препращане към разпоредбите относно давността по НК. Както е посочено по-горе, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към разпоредбите от общата на НК, без да ги визира изрично по текстове, при което положение приложението им следва съответното тълкуване. Систематичното място на правните норми относно давността в НК е в Глава ІХ „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание”, като трите предвидени основания за това са смърт на дееца, амнистия и давност-обстоятелства, които са пречка единствено за реализиране на наказателната отговорност, а не такива, които изключват отговорността. Давността, обаче, е обстоятелство, което води до погасяване на наказателното преследване, като тя е пречка за реализиране на наказателната отговорност по отношение на дееца и се свързва с изтичане на сроковете, предвидени в НК, тяхната продължителност е определена съобразно вида и размера на предвиденото наказание за съответното престъпление. ЗАНН не препраща към разпоредбите от НК, които я уреждат. ЗАНН препраща към НК по отношение на обстоятелствата, изключващи отговорността, които са уредени в общата част на НК Глава ІІ и са пречка деянието да бъде квалифицирано като престъпление. При липсваща правна норма в ЗАНН, която да предвижда давностни срокове относно наказателното преследване на административните нарушения и при липсата на препращане в този закон към разпоредбите относно давностните срокове по НК, недопустимо се явява приложението на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.3 от НПК, във връзка с чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК в административнонаказателния процес. Способите за защита на санкционираното лице са или по реда на чл.34 или по реда на чл.82 от ЗАНН. Отделно от това, макар и хипотетично, следва да се има предвид, че ако се възприеме тезата на районния съд, в определени хипотези това би довело до изключване приложението на чл.34, ал.2 от ЗАНН в случаите на административни нарушения по посочените там закони. В този случай, абсолютният давностен срок за наказателно преследване от три години, изчисляван съобразно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, фактически би бил по-къс от преклузивния срок за образуване на АНП напр. по чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ (5г.), като и двата срока започват да текат от един и същ момент – извършване на нарушението. Това не е в разума на закона и правилото за абсолютната погасителна давност следва да се отрече като приложимо.    

В конкретния случай, от данните по делото се установява, че на 12.10.2007год. е съставен АУАН с бланков №0072955 по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН - в отсъствие на нарушителя. Видно от направеното в акта отбелязване, на 04.02.2008год. образуваното с него административно наказателно производство е спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, с мотив, че след щателно издирване нарушителят не може да бъде намерен на посочения от него адрес. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Спиране на производството е допустимо от закона само когато са извършени всички необходими действия по издирване на нарушителя и са налице категорично данни, че въпреки щателното издирване не е намерен. Приложените в административнонаказателната преписка писмени документи обосновават извод за надлежно спиране по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН на производството, като предприетите от приходната администрация действия с цел връчване на съставения на ЕТ „ВИТ – И.Б.” АУАН сочат на положени на възможните усилия да бъде открит нарушителя на декларирания адрес.

Производството  е възобновено на 28.03.2011год. с връчването на съставения акт, като в последствие въз основа на него и в предвидения в чл.34, ал.6 от ЗАНН срок е издадено и процесното наказателно постановление. По същество санкционираният търговец не оспорва допуснатото от него нарушение и не отрича, че в предвидения от закона срок не е подал в ТД на НАП – Бургас справка-декларация и информация от отчетните регистри, включително и на магнитен носител, отнасяща се до данъчен период м. юни 2007год., в нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. Нормата на чл.125, ал.3 от ЗДДС предвижда задължение за регистрираното лице да подава заедно със справка-декларацията по ал.1 и информация от отчетни те регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. След като е безспорно, че лицето е регистрирано по ЗДДС, то е длъжно да подава информация от отчетните регистри по реда на чл.125, ал.3 от ЗДДС, в сроковете по ал.5 на същия текст, без значение дали е осъществявало дейност или не, което в настоящият случай не е сторено от дори и след изтичане на законоустановения срок. Със своето бездействие безспорно ответникът по касация е извършил вмененото му нарушение и напълно законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.181 от ЗДДС, съгласно която разпоредба Регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на магнитен или оптичен носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.”

Като е стигнал до изводи различни от изложените и е обосновал краен резултат за отмяна на издаденото наказателно постановление, Районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно.

 Ръководен от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІІІ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2386/21.11.2011год. постановено по НАХД № 3541/2011 год. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 32597-О-0072955/ 11.05.2011г. на директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас. 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

        2.