Р Е Ш Е Н И Е    401

 

Град Бургас, 9.03.2017г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав :

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

    2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря Г.Д., с участието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 3 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н.Д.Ф., ЕГН **********, против решение № 197 от 2.12.2016г. на Районен съд-гр.Царево, постановено по н.а.х.д. № 1436 по описа на ЦРС за 2016г., с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0302-000038/23.02.2016г., издадено от началника на РУ-Царево към ОДМВР-Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.1, предл. първо от ЗДвП.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснато съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание поддържа касационната жалба и искането от съда.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира за оставяне в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на Н.Д.Ф. е съставен акт за установяване на административно нарушение сер. Г № 221745/10.02.2016г. от полицейски инспектор в РУ-Царево за това, че на 10.02.2016г. в 17:00 часа, в община Царево, на път втри клас № ІІ-99, посока с.Лозенец-гр.Китен, управлявал собствения си мотопед „Симсон“ с рег. № Вр006-30 (стар образец табели) след употреба на алкохол в кръвта с концентрация 0.72 промила, констатирана с техническо средство алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер 0064, показана на водача. Констатирано е също, че водачът управлява МПС нерегистрирано по надлежния ред. Издаден е талон за медицинско изследване № 001985, връчен на водача. Съставен е протокол № 105/11.02.2016г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта със заключение, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от Н.Д.Ф., е доказано наличие на 0,61 промила етилов алкохол. Описаните деяние са квалифицирани от актосъставителя като нарушения на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на тези фактически констатации административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на Ф. за първото нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, а за второто нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца на основание чл.175, ал.1, т.1, пр. първо от ЗДвП.

С оспореното решение районният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, след като е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушение, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. По същество е приел за безспорно доказано по делото, че Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му нарушения, за което правилно е ангажирана отговорността му на посочените в наказателното постановление правни основания. Установените нарушения правилно са квалифицирани и подведени под точните санкционни норми от административнонаказващия орган. Изложил е мотиви относно размера на наложените административни наказания, като е приел, че същият е правилно определен в законоустановения минимум, при съобразяване в пълна степен на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Районният съд е установил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства по делото.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от съда, изразяващо се в необоснован отказ да допусне събирането на свидетелски показания. Настоящият касационен състав споделя мотива на районния съд, че в конкретния случай не е бил необходим разпит на свидетел за доказване на сочените от жалбоподателя факти, а именно, че два часа преди да бъде спрян за проверка в деня на извършване на твърдяното нарушение мотопедът е бил повреден и не е било възможно придвижването му на собствен ход. Основателно съдът е приел, че целяните за доказване от жалбоподателя факти са неотносими към предмета на спора, тъй като свидетелят – съсед в селото, от което е отпътувал жалбоподателя, не е присъствал при извършената проверка, не е бил очевидец на нарушението и за съставомерността на деянието – управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата, е без значение какво е било техническото състояние на МПС два часа преди проверката.

Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени доказателства и събраните гласни доказателства, поради което настоящият касационен съд я възприема изцяло. След преценка на доказателствения материал правилно съд е приел, че Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП. В случая е безспорно установено, че касаторът е управлявал МПС на посочените в наказателното постановление дата и място след употреба на алкохол, чиято концентрация в кръвта е била 0,61 промила, съгласно заключението на химическа експертиза. Твърденията му, че не е управлявал, а бутал мотопеда и не е имало достатъчна видимост за актосъставителя и свидетеля по акта относно управлението на МПС както и мястото на извършване на нарушението се опровергават от приложените в административнонаказателната преписка докладни записки по случая и от показанията на разпитания по делото актосъставител. От тях еднозначно и безпротиворечиво се установява, че мотопедът е бил забелязан да се движи от с.Велика, на входа на с.Лозенец е завил наляво и продължил по главния път ВП ІІ-99 в посока гр.Китен, последван е от полицейските органи и е спрян за проверка след с.Лозенец.  

По отношение на другото административно нарушение оплаквания в тази насока не са изложени. При извършената служебна проверка съдът намира, че оспореното решение не страда от каквито е да е било пороци, изложени са подробни съображения, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл.140, т.1 от ЗДвП и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора на основание чл.175, ал.1, т.1, предл. първо от ЗДвП.

Размерът на наложените наказания е справедливо определен към законоустановения минимум, съобразно изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя и е достатъчен за постигане целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН.

По изложените мотиви, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Не се установи наличието на касационни основания за неговата отмяна, поради което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197 от 2.12.2016г. на Районен съд-гр.Царево, постановено по н.а.х.д. № 1436 по описа за 2016г. на Районен съд-гр.Царево.

Решението е окончателно.

 

 

                                    

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

 

 

                                      2./