Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер 366              Година  25.02.2015           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на пети февруари две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 3 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от П.Г.К. *** против решение № 1866 от 25.11.2014г., постановено по н.а.х.д. № 4833 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 14-0769-001229 издадено на 10.04.2014г. от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас. Счита, че съдебното решение е необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорва материалната компетентност на административнонаказващия орган. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът - Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 14-0769-001229 издадено на 10.04.2014г. от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.21, ал. 2 от ЗДвП. Съдът е преценил, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като същите са съставени/издадени от компетентни органи и съдържат всички изискуеми реквизити. Не са установени формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, като е посочено, че при реализиране отговорността на нарушителя не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. По същество съдът е приел, че с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства е безспорно установено, че жалбоподателят е превишил разрешената максимална скорост в населено място с 66 км/ч., с оглед на което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, на соченото основание.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Изложените от съда мотиви за съставомерност на констатираното деяние и потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като законосъобразно, се споделят и от касационния състав на съда.

Възраженията на касатора поддържани и пред настоящата инстанция касаят единствено компетентността на административнонаказващия орган и същите са  неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.1 от ЗАНН административни наказания могат да налагат: 1. ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; 2. длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ и 3. съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. В нормата на ал.2 от същият законов текст е предвидено че ръководителите по буква "а" могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. Според чл.189, ал.12 от Закона за движението по пътищата, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай компетентното ведомство е Министерството на вътрешните работи и компетентни да съставят АУАН по закона могат да са служители на МВР, упълномощени от съответния директор на областна дирекция на МВР, а наказателни постановления могат да издават министъра на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица.

Компетентността на Министъра на вътрешните работи произтича пряко от закона. Тя не спада към категорията на правомощията, възникнали с оглед личността и не е в полза на физическото лице, което към даден момент изпълнява длъжността Министър на вътрешните работи, а е компетентност на органа. Всяко физическо лице в момента в който заема длъжността министър на вътрешните работи разполага с правомощието да оправомощава други лица от структурата на МВР да издават наказателни постановления. Това оправомощаване има действие до неговата изрична отмяна или до наличието на законова промяна, която да измени съответната компетентност и то не отпада с промяната на физическото лице което заема длъжността министър на вътрешните работи. Както лицето издало заповедта за оправомощаване, така и всяко друго лице, което в последствие е избрано за министър на вътрешните работи, разполага с възможността да измени длъжностните лица, които са вече оправомощени да издават наказателни постановления по ЗДвП. Не съществува законово изискване след като веднъж са оправомощени определени длъжностни лица да издават наказателни постановление, в последствие да се издават нови заповеди с които да се потвърждава това оправомощаване, било при смяна на министъра, било при наличието на други обективни или субективни факти и обстоятелства. Ето защо, след като заповедта за оправомощаване не е отменена, лицата посочени в нея разполагат с материалната компетентност да издават наказателни постановления по ЗДвП.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1866 от 25.11.2014г., постановено по н.а.х.д. № 4833 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

2.