РЕШЕНИЕ

 

                    1072                                  дата  20 юни 2014 г.                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХV-ти състав,

в публично заседание на 05 юни 2014 год.,  в следния състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:   1. ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                              2.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 3 по описа за 2014 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас против Решение № 2265/18.11.2013г., постановено по НАХД № 3474/2013г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 02-02023790/07.05.2013г., с което, на основание чл.415, ал.1 от КТ, на „Брадър” ЕООД, гр.Бургас, е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. 

Решението се обжалва като неправилно, тъй като касаторът счита, че е осъществен състав на нарушение поради неизпълнение от страна на работодателя да изпълни задължителното предписание на контролния орган да плати дължимото обезщетение на работник за неизползван платен годишен отпуск, което районният съд неправилно е счел, че представлява трудов спор, който се разглежда от гражданския съд. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация също не се представлява.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и депозирана в предвидения от закона срок, а разгледана по същество е основателна.

Ответникът по касация  „Брадър” ЕООД е санкциониран за това, че в качеството си на работодател, към 12.03.2012г. не е изпълнил задължително предписание, дадено с Протокол № 3076/30.11.2012г. да изплати дължимото на работника Г.Ж. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което е квалифицирано като нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Районният съд е отменил издаденото наказателно постановление, като е посочил, че нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП не е вписано място на извършване на нарушението, приел е също, че нормата на чл.224, ал.1 от КТ регламентира правото на работника да получи обезщетение, но не предвижда задължение за работодателя за неговото начисляване и изплащане. Преценил е, че в случая е налице неизпълнение от страна на работодателя на задължение към работника, а не към държавата, на каквото основание съобразно нормата на чл.83 от ЗАНН може да бъде ангажирана неговата отговорност. Посочил е, че неизпълнението на това задължение не осъществява състав на нарушение, а представлява трудов спор относно изпълнението на трудовото правоотношение, който се решава по общия ред от гражданския съд. Посочил е също, че субект на нарушението по чл.415 от КТ може да бъде само физическо лице, но не и юридическо.

Решението е неправилно, като решаващите мотиви на съда не се възприемат от настоящия съдебен състав.

Данните по делото сочат, че работодателят не е изпълнил даденото му с Протокол № 3076/30.11.2012г. задължително предписание да изплати дължимото на работника Г.Ж. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, с краен срок за изпълнение – 21.12.2012г. Предписанието е влязло в сила и е подлежало на изпълнение от работодателя. При последваща проверка, към дата 12.03.2013г., е констатирано неизпълнението на предписанието, което изпълва хипотезата на приложената от административнонаказващия орган правна норма на чл.415, ал.1 от КТ. С оглед естеството на нарушението следва да се приеме, че мястото на неговото извършване е в седалището и адреса на управление на търговеца, които са посочени от административнонаказващия орган, поради което това не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление на това сочено основание. Не се споделя доводът на съда, че субект на нарушение по чл.415, ал.1 от КТ може да бъде само физическо лице. Задължителното предписание е дадено на юридическото лице като работодател и като носител на това задължение, той се явява и субект на нарушението. Неправилно районният съд е преценил, че в случая не се осъществява състав на нарушение, а представлява трудов спор, чието разрешаване следва да се отнесе пред гражданския съд. Понасянето на административнонаказателна отговорност е именно поради неизпълнение на трудовото законодателство и това е основанието да се търси отговорността на работодателя на основание чл.83 от ЗАНН, което не препятства и възможността на работника да търси защита по общия ред. Двете производства не се конкурират, имат самостоятелен правен резултат и са независими едно от друго.  В този смисъл, неплащането на дължимото обезщетение осъществява състав на нарушение, поради което отговорността на работодателя правилно е била ангажирана и като е отменил наказателното постановление районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него се постанови друг, с който се потвърди наказателното постановление.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХV-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2265/18.11.2013г. постановено по НАХД № 3474/2013г. по описа на Районен съд – Бургас.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-02023790/07.05.2013г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: