Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  857

 

гр. Бургас, 23 май 2012 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                          ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ЧАВДАР ДИМИТРОВ

КНАХД № 3/2012 Г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е  по касационна жалба, подадена от “Капри 2001” ЕООД със седалище и адрес на управление с. *** с ЕИК ***, против Решение № 2612/22.11.2011 година, постановено по н.а.х.д. № 3013 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Бургас. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 02-0201803/08.07.2011 година, издадено от П.В.Т. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.3 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.415в, вр. чл.416, ал.5 от КТ на “Капри 2001” ЕООД в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба се представлява от надлежно упълномощен представител – юрисконсулт, който оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Становището на БОП е за основателност на същата.

Административен съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В хода на развилото се първоинстанционно производство Районният съд е събрал достатъчно доказателства, въз основа на които да установи фактите по спора. Приел е за безспорно установено, че на 05.07.2010г. между касаторът като работодател и Г.Й.А. като работник е бил сключен трудов договор, като е изпратил заявление по електронен път до ТД на НАП в деня на сключване на самия трудов договор, откъдето не е получил съобщение за приемане или отхвърляне на заявлението, а такова със статус на заявлението “изчаква обработка”. Едва по-късно установил, че заявлението не било прието, поради което депозирал ново такова на гише  в ТД на НАП на 21.10.2010г. при служебна проверка на длъжностни лица от НАП било установено, че трудовият договор на работникът Г.А.  е с незаверено уведомление. 

 

 

Въз основа на правилно установените факти, Съдът е достигнал и до правилни правни изводи. Относно качеството “работодател” на касатора, изпълняването на трудови функции от Г.А. към момента на проверката, наличието на сключен трудов договор в писмена форма, както и обстоятелството, че за същият липсва действително достигнало до органа - ТД на НАП уведомление в 3-дневния срок от сключване на договора.

Така констатираните обстоятелства правилно са били възприети от наказващия орган и районния съд като форма на нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.3 КТ, тъй като напрактика след изтичане на нормативно установения 3-дневен срок, не е настъпил търсения резултат по уведомяване на адм. орган за така сключения договор.

По делото липсва правен спор относно приложимостта на разпоредбата на чл.415в КТ, касаеща маловажни нарушения на трудовите правила. Съгласно същата разпоредба в по-благоприятната редакция, действала към момента на установяване на нарушението, “за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.

Налице са изискуеми от законодателя обективни критерии, постановени при условията на кумулативност, обосноваващи приложение на разпоредбата. Касае се за възможност за отстраняване на нарушението веднага след установяването му и едновременно с това за изискване да не са произтекли вредни последици за работници или служители.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ до ТД на НАП може да бъде изпратено  до ТД на НАП съгласно нарочно предписание на Д “ОИТ” Бургас.

А на следващо място предпоставката за липса на вредни последици Съдът също приема налична. Такива не са били надлежно индивидуализирани от наказващия орган, като финансови загуби, пропуснат трудов и осигурителен стаж и т.н., а такива не са били установени и пред първата съдебна инстанция.

При наличие и надлежно установяване на двете кумулативни предпоставки по чл.415в КТ, първоинстанционният съд е достигнал до единствения възможен извод за маловажност на допуснатото от работодателя нарушение, като е определил и правилно и законосъобразно наказание, обосновавайки мотивирано размера му.

Като е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин и административно наказващият орган правилно е приложил разпоредбата за маловажност на констатираното нарушение първоинстанционният съд правилно е потвърдил издаденото наказателно постановление и затова постановеният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Поради това и на основание чл. 221 АПК, ХІV състав на Административен съд – гр. Бургас

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2612/22.11.2011 година, постановено по н.а.х.д. № 3013 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: