Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  434/12.03.2016 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на десети март две хиляди и шестнадесета година, в открито заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:     Даниела Драгнева

                                                                               Веселин Енчев

 

при секретар С.Х. и прокурор Галя Маринова

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 39/2016 година

 

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас (РЗОК) против решение № 1658/30.11.2015 година по н.а.х.д. № 3966/2015 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е отменено наказателно постановление № 02/НП 465/08.06.2015 година на директора на РЗОК (НП).

С НП, на „Многопрофилна болница за активно лечение – Лайф Хоспитал” ЕООД – Бургас с ЕИК ***, за нарушения по чл. 55 ал.2 т. 2 и т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във връзка с Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015 година (НРД), на основание чл. 105а ал.3 от ЗЗО са наложени единадесет имуществени санкции в общ размер на 3 200 лева.

Касаторът оспорва решението. Твърди, че РС е тълкувал неправилно материалноправните разпоредби на ЗЗО като неоснователно е приел, че е налице основание за приложението на чл. 3 ал.2 от ЗАНН, предвид законодателната отмяна на санкционни норми по ЗЗО. Заявява, че въпреки изменението на ЗЗО,  административнонаказателното правоотношение е преуредено при наличието на преходна разпоредба - § 45 от ПЗР на ЗИД ЗЗО, както и съответна относима санкционна норма – чл. 106 ал.3 от ЗЗО.

Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С НП дружеството е санкционирано за това, че при извършена тематична медицинска проверка относно спазване клаузите на индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, НРД за медицинските дейности 2015 година и ЗЗО, за месец януари 2015 година, са констатирани 11 нарушения по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, във връзка с чл. 183 и чл. 189 т.6 б.“а“ от НРД за медицинските дейности за 2015 година.

РС е отменил постановлението като е приел, че след издаване на НП, но преди влизането му в сила приложимата санкционна разпоредба на ЗЗО е била отменена, без да е заместена с аналогични разпоредби, предвиждащи санкции за изпълнители на медицинска помощ, които нарушават условията и реда за оказване на медицинска помощ, предвидени в ЗЗО и НРД. Констатираното обстоятелство е преценено с оглед нормата на чл. 3 ал.2 от ЗАНН. РС е приел, че след като липсва нова санкционна норма, констатираните нередности вече не съставляват административни нарушения и НП следва да се отмени.

Настоящият касационен състав споделя мотивите на РС.

Със ЗИД на ЗЗО (ДВ, бр. 48 от 27.06.2015 година) санкционните норми на чл. 105а – 105г и чл. 105ж от ЗЗО са отменени. Именно на основание чл. 105а ал.3 са наложени имуществените санкции на МБАЛ „Лайф Хоспитал“ ЕООД за установените нарушения.

Според § 45 от ЗИД на ЗЗО (ДВ, бр. 48 от 27.06.2015 година), до приемането на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1 проверките от финансовите инспектори, лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина – контрольори, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършват по досегашния ред. Проверките по ал. 1, налагането на санкции и тяхното обжалване, които са започнали до приемане на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1, се приключват по досегашния ред.

Съгласно чл. 106 ал.3 от ЗЗО (в актуалната му редакция), за нарушаване на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му извън случаите по ал. 1 и 2, чл. 103, чл. 104, 105д и 105е и глава трета, се налага глоба от 100 до 500 лв., а за повторно нарушение - от 200 до 1000 лв.

Тезата на касатора е, че започналите производства по налагане на административни наказания (съответно – по обжалването на НП) по чл. 105а – 105г и чл. 105ж от ЗЗО следва да бъдат разгледани по досегашния ред - по аргумент от § 45 от ЗИД на ЗЗО (ДВ, бр. 48 от 27.06.2015 година), както и че въпреки отмяната на чл. 105а – 105г и чл. 105ж от ЗЗО, е налице законова норма, която урежда аналогични правоотношения – тази на чл. 106 ал.3 от ЗЗО, т.е. липсва основание за приложението на чл. 3 ал.2 от ЗАНН.

И двата довода са неоснователни.

Нормата на § 45 от ЗИД на ЗЗО урежда единствено процесуалните правила за извършване на проверки, налагане и обжалване на санкции. Тя няма материалноправен характер и не може да обоснове приложимост на отменени материалноправни норми (в случая чл. 105а – 105г и чл. 105ж от ЗЗО).

Разпоредбата на чл.106 ал.3 от ЗЗО е обща административнонаказателна разпоредба. Към момента на осъществяване на спорните административни нарушения, към момента на тяхното установяване от с АУАН и на санкционирането им с НП, тази норма е предвиждала като наказание единствено „глоба“, което води настоящият състав до извод, че нейни адресати към онзи момент са били единствено физическите лица -нарушители на ЗЗО или на нормативните актове по прилагането му. Едва с изменението на ЗЗО с ДВ бр.48 от 27.06.2015 година е приета нова ал.4 на чл.106 ЗЗО, предвиждаща възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност и на юридическите лица и едноличните търговци в хипотезата на чл.106, ал.3 ЗЗО. Ако се приемат доводите на касатора, това означава административнонаказателната отговорност да бъде налагана чрез норма, която не е съществувала към момента на извършване на нарушенията.

Отделно, нарушенията по чл. 106 ал.3 - 4 от ЗЗО следва да се установяват (и санкциите да се налагат) от администрация, която е различна от органите на РЗОК. Съгласно чл. 106 ал.5 от ЗЗО,  нарушенията по ал. 1, 2, 3 и 4 се установяват с актове на длъжностни лица от Изпълнителна агенция "Медицински одит", а наказателните постановления се издават от директора на Изпълнителна агенция "Медицински одит". Към момента, органите на РЗОК могат да установяват нарушения (съответно - да санкционират извършването им) по чл. 105д и чл. 105е от ЗЗО, но не и нарушенията по вече отменените текстове от закона. Констатираните съществени различия в субектите, установяващи извършването на нарушенията и налагането на санкциите, обуславят основателност на извода на РС, че нарушенията по чл. 105а  от ЗЗО не са били кумулирани от текста на чл. 106 от ЗЗО, след изменението на закона.

Съгласно чл.3 ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Отмяната на санкционните норми по ЗЗО е закон, по-благоприятен за нарушителя по смисъла ЗАНН. Затова и РС правилно е приложил чл.3 ал.2 от ЗАНН.

По изложените съображения, на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1658/30.11.2015 година по н.а.х.д. № 3966/2015 година на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: