Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас,№681 /25.04.2013г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и седми март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                      ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар Й.Б. и с участието на прокурор Галина Колева изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 39/2013г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Хелио-тур-С” АД, ЕИК 102004621, от гр.София, чрез представител по пълномощие адвокат М.С.,***, е оспорил решение №2539/12.12.2013г. постановено по АНД №.2838/2013г по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-0203619/25.03.2013г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас. С наказателното постановление за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно. Касаторът иска то да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, пледира за отмяна на оспореното решение, представя писмени бележки и претендира разноски

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

1.Неоснователно е възражението на касаторът, според което за процесното нарушение следва да бъде санкционирано физическото лице – изпълнителен директор на дружеството, а не самото дружество. Субект на нарушението на чл.415, ал.1 е работодателят, защото той в случая е адресат на предписанието. Работодател на Д.С.Д. по отношение, на който не е изпълнено задължително предписание, е „Хелио-тур-С” АД, а не неговия законен представител. Следователно именно този работодател следва да изпълни вменените му с предписанието му задължения.

Наложеното наказание е за неизпълнение на конкретно задължително предписание, което предписание е дадено на работодателя „Хелио-тур-С” АД. По делото липсват доказателства предписанието да е изпълнено в срок, поради това правилно е ангажирана отговорността именно на работодателя „Хелио-тур-С” АД за изпълнение на това конкретно предписание.

В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл.83 от ЗАНН юридическите лица също са административнонаказателно отговорни.

2.Касаторът твърди, че част от трудовите възнаграждения са изплатени и този факт следва да се отчете при определяне размера на наказанието.

С процесното наказателно постановление отговорността на касатора е ангажирана за неизпълнението на едно конкретно предписание, обективирано в т.30 на протокол №3023/26.11.2012г., с което „Хелио-тур-С” АД е задължен до 21.12.2012г. да изплати на Д.С.Д. трудовото възнаграждение за м.септември 2012г. По делото липсват доказателства, че това предписание е изпълнено в срок, а изпълнението на други предписания, съдържащи се в същия протокол не може да окаже влияние върху определяне на конкретното наказание, защото ако са изпълнени други предписания, това води до по-малък брой извършени административни нарушения от вида на конкретното, но не влияе върху предпоставките за определяне на процесното наказание.

Отделно от това наложения размер на имуществената санкция е равен на минималния предвиден в закона, т.е. наказващия орган не разполага с възможност да определи по-нисък размер.

В случай, че касаторът твърди вина у неговия изпълнителен директор за неизплатените възнаграждения, следва да търси отговорност от самия изпълнителен директор съгласно сключените между тях договори и скрепените с тези договори задължения за изпълнителния директор. Конкретната вина, ако има такава, на изпълнителния директор не обосновава извод за извършено от него административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, защото както беше посочено по-горе, не изпълнителния директор е субект на нарушението, а дружеството работодател.

3.Независимо от търговските отношения между „Хелио-тур-С” АД и „Русалка холидейз” АД, отговорност за неизплатените възнаграждения на работниците носи техния работодател, който в случая е касатора.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че конкретния субект на нарушение е юридическо лице и по отношение на него не се изследва наличието или липсата на субективен елемент от състава на нарушението, защото юридическото лице само не може да формира воля. Това то извършва чрез неговите органи, а след като не може да формира воля, не може да има субективно отношение към конкретни действия или бездействия, т.е. административнонаказателната отговорност на юридическата лица е безвиновна. За да се приеме, че юридическо лице извършило административно нарушение е достатъчно от името на това лице да е осъществено деяние, което изпълва съдържанието на обективните елементи на състава на нарушението.

В случая са налице такива факти. При извършена проверка на 26.11.2012г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас е установено, че касаторът като работодател не е изплатил трудовите възнаграждения на множество наети по трудово правоотношение лица за м.август и м.септември 2012г. С оглед тези констатации са дадени предписания, на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.6 от КТ. Относно конкретния случай в предписание № 18 е посочено, че работодателя в срок до 21.12.2012г. следва да изплати трудовото възнаграждение на Д.С.Д. на длъжност „зидар” за положения от него труд за м.септември 2012г. Възнаграждението не е изплатено в посочения срок, което обосновава извода за осъществен състав на административно нарушение визирано в чл.415, ал.1 от КТ.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №2539/12.12.2013г. постановено по АНД №.2838/2013г по описа на Районен съд - Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: