Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:575                                 27.03.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На тринадесети март                                       две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 399 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Й.И.Л., ЕГН-**********,***, чрез адв.М.Н. ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-4635-000020 от 07.02.2018г., издадена от началник РУП към ОДМВР-Бургас, РУ-Приморско, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети документите: свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) № 008806297 и 2 бр. регистрационни табели с № А-6548-МВ.

В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречаща на материалния закон, поради което се иска нейната отмяна. Жалбоподателят твърди, че принудителната административна мярка (ПАМ) неправилно е приложена спрямо него, тъй като автомобилът е собственост на търговското дружество „Братя Лилови“ООД, на което той е съуправител заедно с П.И.Л.. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответната страна – началник РУП към ОДМВР-Бургас, РУ-Приморско (началник на Районно управление на Полицията към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас, Районно управление - Приморско), редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител пред съда. Представя административната преписка по която е издадена процесната заповед. Не изразява становище по оспорването.

 

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената заповед е връчена лично на Й.Л. на 08.02.2018г., видно от отбелязването върху самия акт (л.5 и 21 от делото). Жалбата срещу нея е подадена на 09.02.2018г., видно от входящия индекс. Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със заповед за прилагане на ПАМ № 18-4635-000020 от 07.02.2018г., ответникът – началник РУП към ОДМВР-Бургас, РУ Приморско, оправомощен от директора на ОДМВР-Бургас със заповед № 251з-209/18.01.2017г., наложил на жалбоподателя Й.Л. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца и отнел документите: СРМПС № 008806297 и 2 бр. регистрационни табели с № ****, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че: жалбоподателят Л. на 07.02.2018г. около 14.36 часа, в гр.Приморско на ул.Трети март, посока ул.Азине, управлявал товарен автомобил Мицубиши Л200 с рег.№ ****, собственост на „Братя Лилови“ООД, ЕИК-****, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), лишен от това право по административен ред, като от извършената справка било установено, че лицето е собственик и управител на горепосочената фирма (вероятно се има предвид търговското дружество). Посочено е също, че за нарушението му е съставен АУАН (акт за установяване на административно нарушени) № Д 329143/07.02.2018г. и същото е квалифицирано по чл.150 от ЗДвП.

Към преписката е приложен цитирания АУАН серия Д, № 0329143/07.02.2018г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед. Приложено е и наказателно постановление (НП) № 18-4635-000051/22.02.2018г., издадено от началник РУП към ОДМВР-Бургас, РУ Приморско, с което на Й.Л., за описаното нарушение по чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв.

Жалбоподателя представи с жалбата си препис от свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, част първа под № 008806297 (част втора от същото е иззето с процесната заповед), видно от което товарният автомобил Мицубиши Л200 с рег.№ *** е собственост на „Братя Лилови“ООД, ЕИК-****. Видно от извършената справка в търговския регистър, капиталът на това дружество се съпритежава в равни дялове от жалбоподателя Й.И.Л. и лицето П.И.Л., които са и негови управители, заедно и поотделно.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване, но в нарушение на приложимия материален закон.

Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник РУП към ОДМВР-Бургас, РУ Приморско, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с цитираната заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас.

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН серия Д, № 0329143/07.02.2018г., като са изложени и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, поради това, че жалбоподателят е собственик и управител на търговско дружество, чието МПС е управлявал, след като му е било отнето свидетелство за управление на МПС, налице са мотиви обосноваващи преценката за приложението на тази разпоредба, които се съдържат в обстоятелствената част на заповедта. Друг е въпросът дали тези мотиви отговарят на изискванията за приложение на тази норма.

 При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на част от фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.

Заповедта обаче не е съобразена с материалния закон, тъй като административният орган е извършил неправилна правна квалификация на установените от него факти. С нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Следователно при тази законова регламентация, необходимите материалноправни предпоставки за приложение на тази норма са две: Първо, собственикът да управлява моторното превозно средство, без да е правоспособен водач, да е лишен от това право, или свидетелството му да е отнето. Второ, както е в конкретния случай, за прилагане на мярката е – управление на МПС от трето, различно от собственика лице, непритежаващо съответно СУМПС.

По делото безспорно се установява, че Й.И.Л. е управлявал товарния автомобил Мицубиши Л200 с рег.№ ****, който не е бил негова собственост, а на трето лице – в случая „Братя Лилови“ООД, ЕИК-***. Последното се потвърждава както от посоченото свидетелство за регистрация на този автомобил, така и от съставените на водача АУАН и НП.

При така установените факти съдът приема, че не са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Приложената принудителна административна мярка има превантивен и преустановителен характер – да осуети възможността собственика на конкретно МПС да допуска със същото това МПС да бъдат извършвани други противоправни деяния.

В конкретния случай адресатът на заповедта не е собственик на процесния товарен автомобил. Самият административен орган и длъжностното лице, съставител на АУАН сочат, че собственик на автомобила е „Братя Лилови“ООД, ЕИК-****, а това се установява и от свидетелството за регистрация на автомобила. Ето защо жалбоподателят Л. се явява ненадлежен адресат на процесната заповед. Ирелевантно е обстоятелството, че същият е съуправител заедно с друго лице на дружеството, собственик на автомобила, след като дори и в това му качество е недопустимо спрямо него да бъде прилагана оспорената ПАМ. Адресат на същата в конкретния случай е следвало да бъде търговското дружество – собственик, защото нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДВП предвижда налагане на принудителната административна мярка именно на собственика, за разлика от нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, предвиждаща, че когато с моторно превозно средство, собственост на юридическо лице е извършено административно нарушение, наказание се налага на неговия законен представител. В случая не се касае за налагане на административно наказание, а прилагане на принудителна административна мярка, поради което чл.188, ал.2 от ЗДвП е неотносим. Като е приложил мярката спрямо ненадлежен адресат, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон и по-конкретно на разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДВП. Поради липсата на съществена материално-правна предпоставка за приложението на тази правна норма, следва оспореният административен акт да бъде отменен. (В тази насока виж и решение № 2810 от 06.03.2018г. на ВАС по адм.д.№ 832/2018г., VII о.).

Относно разноските, такива при резултата от делото на основание чл.143, ал.1 от АПК се дължат на жалбоподателя, като същите са поискани още с жалбата. Като доказателство за извършването им е представен договор за правна помощ, съгласно който жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. на адв.М.Н., която е изготвила жалбата. Представена е квитанция и за платената държавна такса в размер на 10лв. за водене на делото. Тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Бургас, който е юридическото лице на основание чл.37, ал.2 от ЗМВР.

На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - гр.Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-4635-000020 от 07.02.2018г., издадена от началник РУП към ОДМВР-Бургас, РУ-Приморско, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети документите: свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № 008806297 и 2 бр. регистрационни табели с № ***, приложена спрямо Й.И.Л., ЕГН-**********,***.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас да заплати на Й.И.Л., ЕГН-**********, сумата от 310 (триста и десет) лева за разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                        СЪДИЯ: