Р Е Ш Е Н И Е  № 810

 

Град Бургас, 5.05.2017г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на шести април през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                      2. ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретаря К.Л. , в присъствието на прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 399 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) - София, против решение № 19/11.01.2017г. на Районен съд-гр.Несебър, постановено по н.а.х.д. № 2085 по описа на НРС за 2016г., с което е отменено наказателно постановление № Б-56-117/30.09.2016г. на зам. началника на ДНСК, с което за нарушение на чл.13, ал.6 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), във връзка с чл.57а от Закона за устройство на територията (ЗУТ), на Н.К.Д., ЕГН **********, в качеството му на кмет на община Несебър, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл.24б, ал.1 от ЗУЧК.

Касаторът оспорва решението на районния съд като неправилно, необосновано и противоречащо на закона и събраните по делото доказателства. Искането от съда е за отмяна на първоинстанционното решение и за потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба и искането от съда. 

Ответникът по касация – Н.К.Д., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна в съдебно заседание и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че Н.К.Д. е санкциониран за това, че в периода от 26.12.2015г. до 15.07.2016г., в качеството си на кмет на община Несебър, не е изпълнил задължението си за предприемане на действия по реда на чл.57а от ЗУТ за премахване на обект – „Павилион“ с размери 3.00/2.00 м. и височина 2.50 м., находящ се на входа на хотел „Астория“, в поземлен имот с идентификатор 51500.505.91 по кадастралната карта на к.к.„Слънчев бряг-изток“, гр.Несебър. За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение № Б-56/05.08.2016г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което за установеното нарушение чл.13, ал.6 от ЗУЧК, вр. чл.57а от ЗУТ, на Н.К.Д. е наложена глоба в размер на 1 000 лева на основание чл.24б, ал.1 от ЗУЧК.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване правото му на защита и до порочност на административнонаказателното производство. Съдът е отчел и липсата на конкретизация на извършеното административно нарушение.

Решението е правилно.

Районният съд е установил всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани и обсъдени доказателства. Постановил е решение при правилно прилагане на закона.

Правилно съдът е приел, че в случая не става ясно за какво точно деяние е наложено административното наказание. Посочената като нарушена норма на чл.13, ал.6 от ЗЧУК е бланкетна и препраща към чл.57а от ЗУТ. Последната урежда процедурата по която ще се премахнат преместваемите обекти и съоръжения посочени в чл.13, ал.6 от ЗУЧК. Тази процедура включва няколко етапа. В наказателното постановление липсват каквито и да е конкретни факти за вмененото нарушение, както и описание на същото. Волята на наказващият орган за издаването му следва да е ясна и безпротиворечива, а основанието за налагане на санкцията – доказано.

Отделно, в разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗУЧК е въведено задължение за премахване на преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона "А" и зона "Б", които не отговарят на условията по ал.3 и 4 и по чл.10, ал.3, т.3 от ЗУЧК. От описаното в наказателното постановление обаче не става ясно дали обектът е бил разположен на територията на морския плаж, в зона "А", в зона "Б" или извън тези зони. Това е необходимо, за да може да се направи преценка дали същият попада в обхвата на посочената като нарушена материалноправна норма. Съгласно съдържащото се в чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 ЗУЧК определение за зона „А“ от черноморското крайбрежие и за зона „Б“, тези зони обхващат териториите извън урбанизираните територии, като единствено морските плажове, находящи се в населените места попадат под ограничителния режим на зона „А“. Видно от доказателствата по делото процесният обект е разположен в урбанизирана територия, което разколебава твърдението на органа, че санкционираното бездействие на кмета на община Несебър следва да се квалифицира като такова, попадащо в хипотезата на чл.13 от ЗУЧК.

В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП, е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели административно-наказващия орган до извод за наличие на такова. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение води до невъзможност за съда, а и за нарушителя, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да могат да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая в административно-наказателното производство не са събрани каквито и да е доказателства за това, дали за посочения период на извършване на нарушението, кметът на община Несебър не е предприемал действия по реда на чл.57а от ЗУТ. Описаното в НП непредприемане на действия, представлява бездействие на санкционираното лице, като в тежест на АНО е да докаже, че във всеки един момент от посочения в НП период нарушението е извършвано.

Към административната преписка е приложен констативния протокол от извършената проверка № 57-2.5 от 15.07.2016г., въз основа на който е издаден АУАН, като в него е констатирано, че обектът „Павилион“ към момента на проверката е без издадено разрешение за поставяне. В съдебното производство пред първоинстанционният съд обаче е представен доклад с изх.№ Н2-КО-4931 от 29.07.2016г., от който се установява, че след изменението на чл.13, ал.6 от ЗУЧК (ДВ, бр.101 от 22.12.2015г.) въз основа на заповед № 953/30.05.2016г. на кмета на община Несебър е определена работна група, на която е разпоредено да извърши проверка на всички преместваеми обекти на територията на к.к.“Слънчев бряг“, като обективира резултатите от нея в надлежен протокол. От това може да се направи извод, че преди датата на извършване на проверката и датата на съставяне на АУАН, Н.К.Д. в качеството си на кмет, е предприел действия по вмененото му с чл.13, ал.6 от ЗУТ задължение, т.е. има започнато производство по чл.57а от ЗУТ.

По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното решение на районния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

                                                                                              

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19/11.01.2017г. на Районен съд-гр.Несебър, постановено по н.а.х.д. № 2085 по описа за 2016г. на НРС.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

 

                                 

  2./