Р Е Ш Е Н И Е

 

7/ 07.01.2009 година, гр. Бургас,   

 

Административен съд – гр. Бургас, ХІ състав, в съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и осма година,  в състав:

 

Съдия: В.Е.

при секретар Г.Д., разгледа докладваното от съдия В.Е. адм.д. № 399/2007 година.

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 Образувано е по жалба на “Туркомфорт” ЕООД – гр. Бургас с ЕИК по БУЛСТАТ 102187838 и с адрес за кореспонденция – ***, представлявано от Б.Б. – управител, против ревизионен акт № 026-3092/26.02.2007 година (РА) на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, в частта му, в която е потвърден с решение № РД-10-183/21.04.2007 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП за установени задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди -  октомври 2005 година,  ноември 2005 година, декември 2005 година,  април 2006 година и август 2006 година с общ размер – 44 670 лева главница, без определени лихви.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА. Твърди се, че решението, с което е потвърден частично РА, е нищожно, поради липса на компетентност на органа-издател. Решението е издадено от временно оправомощения началник-отдел „Управление на изпълнението” в дирекция „ОУИ” – Бургас,  а не от директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП. Затова преписката следва да бъде върната за ново произнасяне от компетентния орган. Поддържа се, че в РА неправилно е установена фактическата обстановка, въпреки представените от жалбоподателя доказателства, а това е довело до неправилна материалноправна квалификация по отношение на доставки, по които получател е “Туркомфорт” ЕООД.

Моли се за прогласяване на нищожността на решението на  директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП, както и за отмяна на РА, в частта в която е потвърден с решението. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва жалбата, поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът пледира частична основателност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК (лист 22 и лист 3) от лице, което има правен интерес, затова е допустима.

Разгледано по същество, тя е неоснователна.

Въз основа на  заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 2451/25.09.2006 година на началник-сектор „РП” в отдел „КД” на дирекция “Контрол” при ТД – Бургас на НАП, по отношение на дружеството-жалбоподател е възложено извършването на ревизия с предметен обхват  корпоративен данък (за периода 01.01.2004 – 31.12.2005 година), данък по чл. 34-36 по ЗКПО (отм.) за периода 01.01.2004 – 31.12.2005 година ) и данък върху добавената стойност – за периода 28.09.2005 – 30.06.2006 година. Извършването на ревизията е възложено на старши инспектор по приходите Д.Ж. Г. (ръководител екип) и на К. Д.И. – инспектор по приходите.

За резултата от ревизията е издаден ревизионен доклад (РД) № 3092/05.02.2007 година (лист 313-330), въз основа на който е издаден и оспорения РА № 202237/01.12.2006 година (лист 332-336).

Ревизионният акт е оспорен пред директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП по отношение на констатациите по ЗДДС (отм.) – лист 26-34.

С решение № РД-10-183/21.04.2007 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП, ревизионният акт е потвърден, с изключение на констатациите  по ЗДДС (отм.)  за периода 01.10.2005-30.10.2005 година (с установено задължение в размер на 3000 лева).

Като взе предвид изразените становища на страните, ангажираните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното.

РА съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му. РА е издаден в съответствие с целта на закона, формулирана в чл.1 от ДОПК.

 

Относно компетентността

В жалбата не се оспорва компетентността на издателя на РА, но в съответствие с предписанието на чл.160 ал.2 от ДОПК, което задължава съда да извърши служебна проверка на компетентността, настоящият състав намира, че РА е издаден от компетентен орган.

Съгласно чл. 118, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1 , т. 4 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП). Според този текст - чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, органи по приходите са служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите". В случая, видно от заповед за определяне на компетентен орган № К 0263092/05.02.2007 година (лист 331), Донка Георгиева (на длъжност "старши инспектор по приходите" при ТД - Бургас на НАП) е определена да издаде РА, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Тя е участвала и при изготвяне на ревизионния доклад. Няма никаква пречка лице, участвало в ревизията и изготвило доклада, да участва в издаването на ревизионния акт, тъй като ДОПК не се съдържа забрана лице, участвало в ревизията и изготвило доклада, да участва и в издаването на ревизионния акт. Самата разпоредба на чл. 119, ал. 2 от ДОПК не се съдържа никакво допълнително изискване към лицето, което може да бъде определено да издаде РА, освен на основание чл. 118, ал. 2 от ДОПК да е лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Следователно, законодателят е предоставил право на преценка на компетентният орган по приходите да определи издателя на РА както измежду лицата, извършили данъчната ревизия и издателя на ревизионния доклад, така и да оправомощи друго лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. От своя страна, органът оправомощил, Д. Г. черпи правата си от заповед № 98/31.05.2006 година (лист 23) на директора на ТД – Бургас на НАП.

В жалбата до административния съд е оспорена компетентността на решаващия орган. Според жалбоподателя, изпълнителният директор на НАП не е имал право да упълномощава друг служител на агенцията да осъществява правомощията на  директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП по чл.152 ал.2 от ДОПК, тъй като в ЗНАП не е предвидена такава възможност. Затова, след като решението не издадено от  директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП, в съответствие с чл.152 ал.2 от ДОПК, то е нищожно и преписката следва да бъде върната за ново произнасяне от компетентния орган.

            Възражението е неоснователно. РА е оспорен по административен ред. Решението по чл.152 ал.2 от ДОПК не е издадено от директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП, а от началника на отдел „Управление на изпълнението” в дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП. От материалите по делото е видно (лист 24), че този орган е упълномощен от изпълнителния директор на НАП, при отсъствие на директора, да осъществява определени правомощия, в това число и правомощията по чл.152 ал.2 от ДОПК. В периода на издаване на решението директорът на дирекция „ОУИ” е отсъствал (лист 309), затова и актът е издаден от лицето, което го замества по силата на заповед № зцу-213/30.03.2007 година на изпълнителния директор на НАП. В закона няма забрана правомощията на директора на дирекция „ОУИ” по чл.152 ал.2 от ДОПК да бъдат възложени на друг служител от агенцията. От друга страна, с тази заповед изпълнителният директор на НАП е осъществил именно функцията по организация и ръководство на агенцията, за да не бъдат нарушавани правата на ревизираните лица в административното обжалване - с оглед своевременното произнасяне по техните жалби при отсъствие на съответния директор.

 

По процесуалната законосъобразност на ревизионния акт

Началото на ревизионното производство е поставено със ЗВР № 2451/25.09.2006 година на началник сектор „РП”, отдел „КД” при дирекция “Контрол” при ТД – Бургас на НАП (лист 340). Тя съдържа реквизитите по чл.113 ал.1 от ДОПК, а определения в нея срок за извършване на ревизията не надхвърля посочения в чл.114 ал.1 от ДОПК. В съответствие с чл.113 ал.2 от ДОПК, заповедта е връчена на ревизираното лице на 02.10.2006 година.

Впоследствие, на основание чл.113 ал.3 от ДОПК, обхватът на ревизията е разширяван двукратно по предмет - със ЗВР № 2577/10.10.2006 година (лист 339) и със ЗВР № 2761/06.11.2006 година (лист 338) - по ЗДДС (отм.) – с данъчни периоди юли 2006 година, август 2006 година и септември 2006 година, без да се променя установената първоначална продължителност за извършването й. Заповедите са връчени по установения ред на ревизираното лице – чрез неговия управител.

Със ЗВР 3092/22.12.2006 година (лист 337) срокът за извършване на ревизията е продължен. Новият срок е в рамките на срока по чл.114 ал.2 от ДОПК.

Ревизионният доклад (РД) е съставен на 05.02.2007 година (лист 313-336) - в съответствие със срока по чл.117 ал.1 от ДОПК. Той съдържа реквизитите, посочени в чл.117 ал.2 от ДОПК и е връчен на жалбоподателя на 08.02.2007 година – чрез управителя на дружеството.

Ревизираното лице не е оспорило констатациите в РД.

В срока по чл.119 ал.1 от ДОПК, органът, възложил ревизията, е уведомен за изготвянето на РД и в съответствие с чл.119 ал.2 от ДОПК е определил компетентен орган по издаването на РА (лист 331).

РА съдържа реквизитите по чл.120 ал.1 от ДОПК.

На 28.02.2007 година жалбоподателят е уведомен за издаването на РА и е използвал предоставената му от закона възможност, в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК, да го оспори пред  директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП (лист 26-34).

Органът, изпълняващ правомощията на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП се е съобразил с предметния обхват на жалбата и се е произнесъл по нея с мотивирано решение в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК. В решението,  са обсъдени доводите на ревизираното лице, като са изложени мотиви защо не се приемат направените възражения.

Съдът не установи допуснати процесуални нарушения в хода на извършените насрещни проверки на доставчици на „Туркомфорт” ЕООД.

 

По материалната законосъобразност на акта

 

Спорът между страните в производството е относно доставки, осъществявани от трети лица към „Туркомфорт” ЕООД във връзка с изграждания от дружеството хотел „Феникс” в гр. Созопол. В рамките на оспорените пет данъчни периода, органите по приходите не са признали право на данъчен кредит  по доставки, извършени от „Екострой” ООД, „Хиперион груп” ООД, ЕТ „Мегасайкъл – 33 –Б. Б.” и „Ефект МР” ЕООД.

 

За данъчен период  октомври 2005 година.

С РА за този данъчен период, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 3600 лева. За периода, от „Екострой” ООД е била издадена фактура № 51/01.10.2005 година (лист 307) с предмет – „аванс по договор”. Данъчната основа по фактурата е 150 000 лева, а начисления ДДС – 30 000 лева. Впоследствие, с данъчно кредитно известие № 70/27.10.2005 година (лист 308 стр.ІІ) данъчната основа е намалена с 132 000 лева, а размерът на начисления ДДС  - с 26 400 лева. Ползван е данъчен кредит в размер на 3 600 лева. На 17.10.2005 година по това правоотношение е извършено плащане в размер на 18 000 лева. Не е извършено плащане на ДДС по ДДС – сметка. В РА е прието, че към датата на плащането няма възникнало данъчно събитие за доставка по смисъла на чл.24 от ЗДДС (отм.), тъй като от страна на ревизираното лице не е представен документ, доказващ реалното извършване на услугата.

В хода на административното оспорване е установено, че доставчикът е получил авансово плащане в размер на 18 000 лева, а е издал фактура на стойност 21 600 лева (18 000 лева – основа и 3 600 лева - ДДС). Затова, по отношение на доставката решаващият орган е приел, че е приложима хипотезата на чл.35 ал.1 от ППЗДДС (отм.), с оглед реално заплатената сума – 18 000 лева. Определил е данъчна основа в размер на 15 000 лева и ДДС в размер на 3000 лева. Така, в крайна сметка, размерът на отказания за периода данъчен кредит е изменен от 3600 на 600 лева.

Изводите на решаващия орган се споделят от съда. Основанието за отказа на органите по приходите е липса на предпоставката по чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.). От страна на ревизираното лице не са представени доказателства, които да оборят констатациите на решаващия орган в тази насока, а доказателствената тежест за това е възложена именно на жалбоподателя, предвид установения от ревизионния екип отрицателен факт. Затова, съдът приема, че жалбата, в тази й част, е неоснователна.

 

За данъчен период ноември 2005 година.

За данъчния период на ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1483/30.11.2005 година (лист 301) на стойност 50 000 лева и 10 000 лева ДДС, издадена от „Хиперион груп” ООД, с предмет – „аванс за строително-монтажни работи” (СМР). В рамките на ревизионното производство е установено, че по тази фактура са извършени две плащания – на 02.12.2005 година и на 07.12.2005 година с общ размер – 18 000 лева и едно плащане на 05.12.2005 година в размер на 10 000 лева - по ДДС – сметка. Установено е, че към датата на издаване на фактурата няма възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.24 от ЗДДС (отм.), тъй като не са представени документи, удостоверяващи фактическото извършване на доставката, а фактурата, удостоверяваща  разплащането между съконтрахентите, е издадена в нарушение на чл.93 ал.2 от ЗДДС (отм.). Правното основание за отказа е чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.).

Жалбоподателят оспорва констатацията с довода, че наличието на доставката в размера на претендирания аванс е безспорно доказано.

            Възражението е неоснователно. Страните не оспорват обстоятелството, че фактурата е издадена от доставчика преди доставката да бъде заплатена от получателя. От друга страна, видно от т.2 от писмените обяснения на доставчика „Хиперион груп” ООД от 15.12.2006 година (лист 300), към декември 2006 година това дружество все още не е започнало изпълнението на услугата, част от която е била заплатена авансово от ревизираното лице.

 

За данъчен период декември 2005 година.

За данъчния период на ревизираното лице, намиращо се в процедура по приспадане по чл.77 ал.1 от ЗДДС (отм.), не е признато право на  приспадане на данъчен кредит по фактура с № 48/01.12.2005 година (лист 273 стр.ІІ) на стойност 120 350 лева и 24 070 лева ДДС, издадена от ЕТ „Мегасайкъл-33-Б.Б.”, с предмет – СМР, съгласно договор.

Причина за отказа са резултатите от извършени насрещни проверки  на „Агротур 2003” ООД (лист 55-147), предходен доставчик на ЕТ „Мегасайкъл-33-Б. Б.”, както и на самия едноличен търговец (лист 202-277).

Съгласно договор за строителство от 05.10.2004 година (лист 260-263), между ревизираното дружество и ЕТ „Мегасайкъл-33-Б.Б.”, едноличният търговец, като изпълнител, приема да осъществи цялостното изграждане на хотел „Феникс” - гр. Созопол, собственост на „Туркомфорт” ЕООД (възложител).

На същата дата изпълнителят - ЕТ „Мегасайкъл-33-Б.Б.”, вече като възложител, е сключил с „Агротур 2003” ООД (като изпълнител) идентичен договор за строителство (лист 257-259) на същия обект.

Фактура № 48/01.12.2005 година е издадена от ЕТ „Мегасайкъл-33-Б.Б.” във връзка с подписани между него и „Агротур 2003” ООД протоколи за изпълнени частично СМР на хотела с дата 30.11.2005 година (лист 252 стр.ІІ) и 01.12.2005 година ( лист 107).

В ревизионното производство е установено, че актуваните СМР не са заверени от лице, осъществяващо независим строителен надзор. Отделно, органите по приходите са се позовали на констативни протоколи от служители на община Созопол и проверки на служители на НАП – извършени на обекта, при които е установено, че актуваните СМР са осъществени значително по-рано от датите на протоколите за изпълнени СМР, въз основа на които е издадена фактурата. Установено е и че по цитираната фактура не е извършено разплащане между съконтрахентите (лист 206).

Като краен резултат, в РД и РА е прието, че не е настъпило данъчно събитие, тъй като липсва доставка, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), поради което на основание чл.64 ал.1 т.3 и т.6 и чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС (отм.) е извършен оспорения отказ за признаване право на данъчен кредит.

В жалбата се поддържа, че изводите на органите по приходите в тази насока са изцяло необосновани и в пълно противоречие с установената фактическа обстановка. Изтъква се,че не необходимо актуваните СМР да се одобряват (т.е. подписват) и от лице, осъществяващо строителен надзор, тъй като това са приемателно – предавателни протоколи по процесната фактура.

Възражението е неоснователно.

Процедурата по предаване и приемане на извършени СМР е уредена в Наредба № 3/31.07.2003 година -  за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредба №3 ), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съгласно чл.1 ал.4 от Наредба №3, съставените и оформени съгласно изискванията й актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите. От друга страна, чл.4 ал.3 от Наредбата изисква за строежи от първа до четвърта категория включително актовете и протоколите да се подписват от технически правоспособните физически лица, определени за надзор на строежа по съответните проектни части. А ако строителният надзор се осъществява от юридическо лице, тогава всички актове и протоколи следва да се подписват и подпечатват и от управителя на лицето, упражняващо строителен надзор. Тези норми имат императивен характер.

Видно от издаденото разрешение за строеж (лист 55), хотел „Феникс” е строеж от четвърта категория и за приемането на извършените СМР е абсолютно необходимо изготвените актове да бъдат подписвани и от лицето осъществяващо строителен надзор. Въпреки че носят заглавие „протокол”, документите, подписани на 30.11.2005 година и 01.12.2005 година  между ЕТ „Мегасайкъл-33-Б.Б.” и „Агротур 2003” ООД, имат характер на актове за приемане на извършени СМР и е следвало да бъдат изготвени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 3. Допуснатото отклонение от нормите на наредбата ги е лишило от доказателствената им сила в ревизионното производство, поради което органите по приходите не са се съобразили с тяхното съдържание.

Отделно, в ревизионното производство е установено, че към момента на извършеното фактуриране, доставчикът „Агротур 2003” ООД не е разполагал с необходимия технически и кадрови потенциал да извърши доставката. От протоколите за извършени СМР се установява, че е извършен груб строеж. Тази част от строителството предполага наличието на квалифициран персонал, който да осъществи изкопни и укрепващи работи, полагане на кофраж и арматура, изливане на бетонни основи и плочи, иззидване на съответните стени и изграждането на покривна конструкция и всички това следва да бъде извършено под непосредственото наблюдение и ръководство на лице с поне средно специално образование в областта на строителството. За доставянето на материалите и особено за бетоновите работи (изливане на бетонни основи, колони и плочи) е следвало да се използват специализирани транспортни средства и машини.

Управителят на „Агротур 2003” ООД е декларирал, че дружеството притежава необходимия потенциал (лист 67 и 133). Представената от него декларация, обаче, не е подкрепена от никакви други данни. Посочено е единствено, че към 31.10.2004 година дружеството е било с персонал от 8 (осем) човека и с работещ бетонов възел. Не са посочени имената на наетите работници, нито професионалната им квалификация. Не е посочено, колко е била числеността на персонала към декември 2005 година. За сметка на това, след извършена проверка в информационния масив на НАП, органите по приходите са установили, че в разглеждания данъчен период дружеството е разполагало с четиричленен персонал – счетоводител, продавач, специалист по маркетинг и административен сътрудник (лист 131-132 и лист 134-137). Тези констатации не са оспорени от ревизираното лице в съдебното производство и съдът ги кредитира. От страна на „Агротур 2003” ООД не са представени и доказателства за притежавана собствена или специализирана техника, с която да бъде извършено строителството. Приложеният по делото „договор за ишлеме” от 06.10.2003 година (лист 128-129) – за изработване на бетонови смеси, не доказва декларираното обстоятелство - че дружеството е разполагало с бетонов възел. Бетоновият възел е на „Метални конструкции” ЕАД – гр. Бургас. Не са представени доказателства – приемателно – предавателни протоколи за предоставените материали и произведен бетон, съгласно чл.5 и чл.6 от договора. По делото са представени експедиционни бележки (лист 220-227), от които се установява, че доставчикът е получавал бетон от бетонов възел в село Равадиново. Този бетон, обаче, е произведен и предаден в период, който няма отношение към разглеждания данъчен период.

Разпитът на Я.Я. - представляващ „Агротур 2003” ООД, извършен в съдебното заседание на 07.10.2008 година (лист 563-564), не променя фактическата обстановка, установена от органите по приходите. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като ги намира фрагментарни и едностранчиви. Свидетелят твърди, че в процесния данъчен период представлявания от него субект е ползвал бетонов възел, собственост на „Метални конструкции” ЕАД – гр. Бургас, но не конкретизира колко и какви служители/работници е използвал при извършването на СМР на хотел „Феникс”. Уточнението, че са били използвани работещите на бетоновия възел работници е ирелевантно. Изготвянето на бетонови смеси и извършването на строителство са дейности, които изискват различна професионална квалификация.

Затова, съдът намира, че констатациите в РА по отношение на данъчен период декември 2005 година не са оборени от жалбоподателя, както и че не е допуснато нарушение на материалния закон.

 

За данъчен период април 2006 година.

За данъчния период на ревизираното лице, намиращо се в процедура по приспадане по чл.77 ал.1 от ЗДДС (отм.), не е признато право на  приспадане на данъчен кредит по фактура с № 49/04.04.2006 година (лист 273 стр.І) на стойност 35 000 лева и 7000 лева ДДС, издадена от ЕТ „Мегасайкъл-33-Б. Б.”, с предмет – СМР, съгласно договор.

Причина за отказа са резултатите от извършени насрещни проверки  на предходния доставчик - ЕТ „Мегасайкъл-33-Б. Б.”, както и на част от неговите доставчици – ЕТ „Тонев-66-К.Т.” (лист 148-152), „Агротур 2003” ООД, „Никинвест” ООД и „Ефект МР” ЕООД (лист 153-201). В извод от тези проверки, органът по приходите е направил заключението, че е налице префактуриране на строителни материали и труд между няколко фирми, без реално да са извършвани доставки на стоки и услуги.

Тези изводи на органите по приходите се споделят от съда.

По отношение на доставчика „Агротур 2003” ООД е налице същата фактическа обстановка, като обстановката, установена за данъчен период декември 2005 година, поради което съдът намира, че не следва да я преповтаря изрично.

Същото се отнася и до „Ефект МР” ЕООД, предвид обстоятелството, че предходен доставчик на това дружество е „Агротур 2003” ООД. Приложения по делото договор за доставка на бетон (лист 130) не е доказателство за реалност, а установява единствено наличието на търговско правоотношение между двете дружества. „Ефект МР” ЕООД не е представило доказателства за кадрова и техническа обезпеченост за извършване на фактурираните доставки. Дружеството се занимава с търговия на едро със сурови и обработени кожи и към процесния период е разполагало с персонал - един закупчик, един продавач и един товарач/шофьор.

Що се отнася до доставчика ЕТ „Тонев-66-К.Т”, видно от депозираните ръкописни обяснения, той не е упражнявал дейност по времето, когато е извършено фактуриране от него към ЕТ „Мегасайкъл-33-Б.Б.”. Верността на това ръкописно обяснение не е оспорена от жалбоподателя, не е оспорена и автентичността на подписа, положен под него, поради което съдът ги кредитира.

 

За данъчен период август 2006 година.

За данъчния период на ревизираното лице, намиращо се в процедура по приспадане по чл.77 ал.1 от ЗДДС (отм.), не е признато право на  приспадане на данъчен кредит по три фактури - № 411/03.05.2006 година, № 412/04.05.2006 годна и № 413/05.05.2006 година, всяка от тях на стойност 5 000 лева и 1000 лева ДДС, издадени от „Ефект МР” ЕООД, като и трите са с предмет – 90 броя телескопични подпори и 104 броя кофражни платна. В хода на проверката е установено, че не отговаря на истината твърдението на доставчика, че до момента на продажбата материалите са се съхранявали в склад на „Агротур 2003” ООД. Видно от материалите на проверката на „Агротур 2003” ООД, това дружество не е разполагало със складова база. В съдебното производство изводът за липса на реална доставка не е опроверган от ревизираното лице. Затова съдът приема, че за този данъчен период констатациите на органите по приходите съответстват на материалния закон.

Изготвената по делото експертиза не променя фактическата обстановка по делото, доколкото въпросите на които е отговорила нямат отношение към реалното осъществяване на доставките към “Туркомфорт” ЕООД – гр. Бургас.

По изложените съображения, жалбата следва да бъде отхвърлена, а на ответника присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Затова, на основание  чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Туркомфорт” ЕООД – гр. Бургас с ЕИК по БУЛСТАТ 102187838 и с адрес за кореспонденция – ***, представлявано от Б.Б. – управител, против ревизионен акт № 026-3092/26.02.2007 година  на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, в частта му, в която е потвърден с решение № РД-10-183/21.04.2007 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА “Туркомфорт” ЕООД – гр. Бургас с ЕИК по БУЛСТАТ 102187838 и с адрес за кореспонденция – ***, представлявано от Б.Б. – управител, да заплати на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”-Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите сумата от 1501 (хиляда петстотин и един) лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

СЪДИЯ: