Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    655                от 12.04.2017 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на тридесети март две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря И.Л. и прокурор Р. Дапчева като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 397 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ)  гр.Бургас против Решение № 99/13.01.2017 г., постановено по НАХД № 3898/2016 г. на Районен съд - Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № И-2-0590-1/16.06.2016 г., издадено от касатора, с което за нарушение на чл. 69 и чл. 69а, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложена еднократна имуществена санкция в размер на 261 886 лева на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД за нарушение  а чл. 69, ал. 1 от ЗООС, Условие 9.2; 9.2.2.3, таблица 9.2.2.14 от Комплексно разрешително № 6-Н2/2015 г. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., поддържа жалбата на основания, изложени в нея и не ангажира нови доказателства.

Ответникът – „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, представлявано от С.М.А. – председател на Управителния съвет, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.С., оспорва касационната жалба  и иска от съда да потвърди обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за основателност на оспорването, като излага доводи в тази насока.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД против Наказателно постановление № И-2-0590-1/16.06.2016 г., издадено от касатора, с което за нарушение на чл.69 и чл.69а, ал.2 от ЗООС е наложена еднократна имуществена санкция в размер на 261 886 лева на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД за нарушение  а чл. 69, ал. 1 от ЗООС, Условие 9.2; 9.2.2.3, таблица 9.2.2.14 от Комплексно разрешително № 6-Н2/2015 г. За да отмени процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че са налице съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на дружеството – жалбоподател, като са изложени подробни мотиви в тази насока

Решението на Районен съд – Бупргас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че наказателното постановление е надлежно връчено, тъй като е представено надлежно пълномощно в полза на главния еколог Н.Н.. Този факт обаче не променя крайния изход на спора, че издаденото наказателно постановление съдържа редица пороци, които налагат отмяната му.

На практика се установяват две групи нарушения в оспореното наказателно постановление:

Първата група нарушения са относно съдържанието на постановлението, изрично регламентирано в чл. 57, ал. 1 – липса на дата на нарушението и липса на описание на нарушението. Описанието в касационната жалба на процедурата, по която се установява нарушението и която процедура е регламентирана в чл. 69 от ЗООС и е специална спрямо производството, уредено в ЗАНН, не променя факта за липса на съществени елементи на нарушението  и именно те са посочени от първата инстанция – липса на средномесечните стойности на източника на замърсяването, непосочване на допустимите стойности и правното основание на същите и др. Това нарушение препятства лицето, чиято отговорност ще се ангажира,  да организира своята защита. От друга страна липсата на тези елементи препятства и провеждането на съдебен контрол за законосъобразност.

Втората група нарушения се отнасят относно липсата на данни и доказателства как точно е определен размерът на наложената санкция, за което са изложени подробни мотиви в обжалвания съдебен акт. Тези мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което съдът не намира за необходимо да излага отново същите. По същество в касационната жалба  е направен опит част от посочените недостатъци да бъдат преодоляни, но подобни действия са недопустими, защото ответникът по касация е лишен от право на защита.

В сезиращата жалба се излагат възражения във връзка с допуснатата пред районния съд съдебно-техническа експертиза. Нормата на чл. 220 от АПК въвежда изрична забрана за фактически установявания - касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Крайният извод за отмяна на наказателното постановление не се базира на резултатите от посочената експертиза, които в касационната жалба се оспорват подробно.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99/13.01.2017 г., постановено по НАХД № 3898/2016 г. на Районен съд - Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                                                 2.