Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  1395

 

гр. Бургас, 1 август  2012 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на четиринадесети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ГАЛИНА КОЛЕВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 396/2012 Г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е  по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, подадена от процесуален представител юрисконсулт И., против Решение №520/30.12.2011 година, постановено по н.а.х.д. №690 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Несебър. С решението е изменено наказателно постановление №02-0201871/28.07.2011 година на Директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на ЕТ „При бай Д.” гр. Несебър, представляван от управителя Д.А.Д. е наложено административно  наказание – имуществена санкция, в размер на 4 000 лева за нарушение  по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, като на основание чл. 415в от КТ размерът на наложената имуществена санкция е намален от 4 000 лева на 300 лева.

Касаторът твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда тъй като, с оглед установените по спора факти не може да се приеме, че нарушението е отстранено веднага.  Иска отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изразява становище.

Ответникът по касационната жалба е депозирал писмена защита, в която излага аргументи за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира жалбата за неоснователна.

Административен съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да приложи разпоредбата на привилегирования състав на чл. 415в от КТ районният съд е приел, че са налице достатъчно доказателства за това, че на 19.05.2011 г. санкционираното лице е допуснало до работа в качеството му на работодател Д.П.С. преди да й връчи копие от трудовия договор и от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, т.е. правилно административнонаказващият орган е приел, че е налице извършено нарушение по чл. 413, ал. 3 от КТ, но че това нарушение е било отстранено веднага.

Извода си съдът е обосновал с наличните доказателства, като е отчел, че по време на извършване на проверката – на 19.05.2011 г., работникът собственоръчно е попълнил справка на основание чл. 402 от КТ, в която е посочил, че работи в заведение за бързо хранене „Бай Д.” от 01.05.2011 г. с работно време от 8:00 часа до 16:00 часа, при почивен ден – един, трудово възнаграждение от 280 лева, на длъжност – студена кухня. Установил е и, че това лице е било посочено в съставения от проверяващите списък на работещите и се е подписало срещу името си и направеното отбелязване – студена кухня. Същевременно е намерил, че след като трудовият договор на този работник е бил сключен на 19.05.2011г. и регистриран в НАП на 19.05.2011 г. в 17:13 часа, т.е. няколко часа след извършване на проверката – 14:15 часа, следва да се приеме, че нарушението е било отстранено веднага след установяването му и от него не са произтекли вредни последици за работника. Затова е приложил разпоредбата на чл. 415в от КТ и е намалил наказанието до 300 лева.

Настоящият състав намира, че законът е приложен неправилно.

Не е отчетено обстоятелството, че в саморъчно изготвената и подписана справка работникът е посочил, че работи при санкционираното лице от 01.05.2011 г.. Действително тази дата, не е посочена като такава на извършване на нарушението в наказателното постановление, но следва да бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че работникът е полагал труд по трудово правоотношение за относително дълъг период от време без връчен трудов договор, подписан от двете страни и без уведомление, че договорът е регистриран в ТД на НАП.

Същевременно, представената справка за регистрирани трудови договори в НАП от 19.05.2011 г. е с час 17:13. В този час няма как на работника да е връчено уведомление, че договорът е регистриран в НАП така, както изисква разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ. Действително върху тази справка срещу името на работника има положен подпис. Посредством този подпис обаче не може да се установи на коя дата е връчено уведомлението на лицето, като се има предвид, че същото е посочило, че работното му време е до 16:00 часа.

От друга страна, в случая се касае до нарушение на просто извършване, като то се осъществява с факта на допускане на лицето до работа без да са му връчени изискуемите от закона документи. В този смисъл няма как това нарушение да бъде отстранено веднага след извършването му.

По изложените съображения, съдът намира, че неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда.

Предвид обаче, направеното още с жалбата, подадена против наказателното постановление искане за намаляване на наложената санкция, съдът намира, че следва да обсъди до колко, определеният с наказателното постановление размер на наложената санкция е справедлив.

Установено е, че нарушението е първо за този работодател и в този контекст следва да се отчете обстоятелството, че след констатиране на нарушението, последният е положил необходимите усилия да отстрани последиците от него и да съобрази поведението се с изискванията на закона, като в деня на проверката е предоставил на работника трудов договор и е регистрирал този договор по електронен път посредством подаване на справка до ТД на НАП. Изложените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че наложена санкция 4 000 лева е неоснователно завишена. Налице са доказателства, въз основа на които да се направи извод, че налагането на имуществената санкция в минималния, предвиден от закона размер ще бъде съобразено с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Поради това и на основание чл. 221 АПК, ХІV състав на Административен съд – гр. Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №520/30.12.2011 година, постановено по н.а.х.д. №690 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Несебър и вместо това ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №02-0201871/28.07.2011 година на Директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на ЕТ „При бай Д.” гр. Несебър, представляван от управителя Д.А.Д. е наложено административно  наказание – имуществена санкция, в размер на 4 000 лева за нарушение  по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда,  като вместо имуществена санкция в размер на 4 000 лева ОПРЕДЕЛЯ наказание –имуществена санкция, в размер на 1 500 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: