Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 769    /27.04.2016г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тридесети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                          ЧАВДАР ДИМИТРОВ

при секретар И.Л. и с участието на прокурор Росица Дапчева изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 395/2017г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът И.Г.Щ., с постоянен адрес *** и съдебен адрес ***, адвокат Т.Т. е оспорил решение № 96/13.01.2017г. постановено по АНД № 6552/2016г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 198760-О-F210375/23.06.2016г. издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас. С наказателното постановление на касатора на основание чл.264, ал.1 във вр. с чл.261, ал.1 от ЗКПО, за нарушение на чл.92, ал.1 и ал.2 от същия закон е наложена глоба в размер на 200 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Не е нарушена процедурата регламентирана в ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Деянието е доказано по несъмнен начин.

Обжалваното решение е правилно.

1.Неоснователно е възражението, според което срока за подаване на декларацията е инструктивен, а не преклузивен.

Следва да се посочи, че срока е регламентиран в чл.92, ал.2 от ЗКПО, а не в чл.107,т.4 от ЗДДС, както твърди касатора.

Правното действие на преклузивните или още прекратителни срокове се състои в прекъсване на субективното право и на съответстващото му правно задължение, което настъпва автоматично с изтичането на срока. Изпълнение на правното задължение след изтичане на срока е невъзможно без санкция.

Иструктивните срокове са препоръчителни срокове – добре е задължението да се изпълни в тези срокове, но съществува правна възможност това задължение да се изпълни и след инструктивния срок, без от това да има последици.

По делото не е спорно, че декларацията по чл.92, ал.1 от ЗКПО е подадена, но това се е случило почти един месец след изтичане на регламентирания в закона срок, който е 31.03. на годината следваща годината, за която се отнася ГДД. В случая крайната дата за подаване на декларацията е 31.03.2016г. След тази дата нарушението е довършено и ангажира административнонаказателната отговорност на субекта, който е длъжен да подаде декларацията в срок, както и отговорността на законния представител на лицето-търговец за допустителство по чл.264 ЗКПО. За това срокът по чл.92, ал.2 от ЗКПО, както и всички срокове за такива по вид задължения са преклузевни.

2.Липсват предпоставки за приложението на чл.28, б.а от ЗАНН, тъй като процесния случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Законодателят предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност за това, че декларацията не е подадена в регламентирания законов срок, респ. за бездействието на законния представител на задълженото лице, чрез което е допуснал неподаването на декларацията или неподаването й в срок. Обстоятелството, че тя е подадена един месец след срока не омаловажава степента на обществена опасност на деянието, а единствено има отношение към определяне размера на наложената санкция. В случая е определен минималния предвиден в закона размер, което означава, че наказващия орган се е съобразил с обстоятелството, че декларацията, макар и късно, все пак е подадена. Без значение за съставомерността на деянието е липсата на вреди за държавния бюджет. След като вредите не са съставомерен елемент от фактическия състав на нарушението, тяхната липса не може да обоснове наличието на маловажен случай.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96/13.01.2017г., постановено по АНД № 6552/2016г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: