Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 617

 

гр. Бургас, 05 април  2016 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

     АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар С.Х. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 395/2016 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.С.Ф., против решение № 413/25.11.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 1399 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Несебър. С решението е потвърдено наказателно постановление № ДАИ 0000137/08.09.2015 г., издадено от Началник отдел „АНД“ в ГД „АИ“, с което на М.С.Ф., на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, за извършено нарушение на чл. 3 във вр. с т. 12 от Приложение № 2 към Наредба № 35/03.11.1999 г.за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет, е наложено наказание – глоба, в размер на 200 лева.

Касаторът иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Според него районният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че въпреки наличието на задължение за водача, осъществяващ таксиметров превоз, да сключва договор за техническо обслужване и ремонт с упълномощени сервизни фирми, които водят ЕТАФП на отчет, е приел наличие и на задължение, същото това лице да носи отговорност за констатирано несъответствие на соченото техническо средство с изискванията на наредбата, изрично регламентирани в Приложение № 2 към чл. 3.

     В съдебно заседание касаторът не се явява, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба не се явява. Представя писмено становище, в което излага аргументи защо намира оспорването за неоснователно.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК от страна, с право и интерес от обжалването. Възраженията, наведени с нея, настоящият състав на съда намира за неоснователни.

Обратно на твърдението в жалбата, настоящият състав на съда намира, че с оглед установените в хода на административното производство и на съдебното дирене факти не е съществувала необходимост от разследване на спорни обстоятелства. Това е така, защото при съставяне на АУАН контролните органи са установили, че монтираният в таксиметровия автомобил ЕТАФП видимо не отговаря на техническите изисквания, въведени с посочения по-горе подзаконов нормативен акт. Установили са, че кабелите свързващи датчика на ЕТАФП не са надлежно защитени с метална оплетка (бронирани), има стърчащи кабели. Тази констатация се подкрепя и от представена снимка на устройството към момента на извършване на проверката. При това положение, единственото дължимо действие е да бъде извършена преценка дали това несъответствие осъществява състава на административно нарушение. Тази преценка е била извършена правилно, както от наказващия орган, така и от първоинстанционния съд, защото наредбата в Приложение № 2 към чл. 3, т. 12 въвежда изрично изискване за електронните таксиметрови апарати с фискална памет, кабелите, свързващи датчика с ЕТАФП да  бъдат надлежно защитени с метално оплетка и пломбирани към датчика.

За този състав на съда няма съмнение, че задължение на всяко лице, извършващо таксиметров превоз е да следи за техническата изправност както на автомобила, с който извършва превоза, така и на другите средства за измерване, монтирани в него.

Това задължение не се изключва от изискването на чл. 25 от наредбата, на което се позовава касатора. Този текст въвежда изискване за сключване на договор за техническо обслужване и ремонт с изрично упълномощени по определен ред сервизни фирми, като тези фирми следва да извършват ремонти и профилактични проверки. В случая не се касае до неизпълнение на задължение за извършване на ремонт или профилактична проверка от такава фирма, а до констатирано техническо несъответствие на измервателно средство с изискванията на закона. Поради това,  задължение на водача на таксиметровия автомобил  при констатиране на това несъответствие е било да не извършва превоз с автомобила, а незабавно да предостави същия на сервизната фирма за ремонт. След като задължението не е изпълнено, то същият следва да носи административнонаказателна отговорност за извършено нарушение по чл. 105 от Закона за автомобилните превози.

Затова съдът намира, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 413/25.11.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 1399 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                               ЧЛЕНОВЕ: