Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 694

 

гр. Бургас, 18 април 2017 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на шести април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

     АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар Б.Ч. и с участието на прокурора ВЕЛИЧКА КОСТОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 393/2017 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.Д.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, против Решение № 121/20.01.2017 година, постановено по н.а.х.д. № 6834 по описа за 2016 година на Районен съд гр. Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 203673-О-F219286 от 21.07.2016 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, с което на И.Д.Н., за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО, е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева на основание чл. 264, ал. 1 от ЗКПО.

 Касаторът иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Счита, че в противоречие с материялния закон първоинстанционният съд не е отчел наличието на предпоставки за приложение на следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява. Представлява се от съпругата си Атанаска Николова Пахунчева, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и счита, че случая е маловажен, поради липса на вредоносен резултат от нарушението и наличието на оказано съдействие от нарушителя.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че не е налице маловажен случай.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че съобразно установените факти, административно наказващия орган правилно е приложил материалния закон.

Основното възражение на касатора е, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза предпоставки за приложение на сочената норма липсват тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, според която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

В случая, с процесното нарушение се засягат важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане на задължените по ЗКПО лица и възможността за осъществяване на ефективен контрол. Съдът счита, че липсата на вредни последици не може да се приеме като смекчаващо обстоятелство, което за обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като както правилно е отбелязал първоинстанционният съд вредата не е елемент от състава на нарушението. Не е такова обстоятелство и подаването на данъчната декларация 19 дни след изтичане на установения от закона срок,  защото времето, с което задълженото лице е просрочило изпълнението на задължението си по ЗКПО не е елемент от състава на нарушението.

Н. е имал достатъчен срок за изпълнение на задължението по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО да подаде декларацията за 2015 г., а именно три месеца и въпреки това декларацията е подадена след 31.03.2016 г. Не се касае до малозначителност на деянието, и защото именно за санкционираното лице е налице задължение да управлява представляваното от него дружество така, че да осигури осъществяване дейността на последното, в съответствие с действащите закони в Република България.

Сочените и недоказани от касатора причини, за закъснялото подаване на декларацията не са от естество да обосноват извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 121/20.01.2017 година, постановено по н.а.х.д. № 6834 по описа за 2016 година на Районен съд гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: