РЕШЕНИЕ

 

№ 837                                     дата 12 май 2015 год.                         град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 20 април 2015 год.,

 в следния състав:

 

                                                                                           Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………..………..

 

разгледа адм. дело № 393 по описа за 2015 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

            Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 02-1401254-191-01/08.12.2014г., издаден от началник сектор „Ревизии“ главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, частично потвърден с Решение № 47/09.02.2015г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас, в частта, в която, в тежест на жалбоподателя Д.Г.В. ***, са установени допълнителни задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011г., задължения за държавно обществено осигуряване, вноски за ДЗПО в УнПФ и здравноосигурителни вноски в НЗОК, всички за 2011г., ведно със съответните лихви.

Жалбоподателят В. оспорва ревизионния акт като релевираните доводи за неговата незаконосъобразност касаят извода на органа по приходите за недостиг на парични средства, който е бил установен към определени дати през годината и въпреки че към края на годишния период е било установено наличието положително салдо, публичното задължение е било определено въз основа на констатирания недостиг през годината. Възразява, че тъй като не е налице недостиг на годишна база ревизионният акт е незаконосъобразен, поради което се иска неговата отмяна, както и заплащане на разноските по делото. 

            В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощник, поддържа жалбата на сочените в нея основания. 

            Ответникът – директор на Дирекция “ОДОП” – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището, че публичните задължения са законосъобразно определени, претендира възнаграждение. 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

            Разгледана по същество е основателна.

Със Заповед за възлагане на ревизия № 1401254/20.06.2014г. на началник сектор „Ревизии“ в Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Бургас, изменена с последваща ЗВР № Р-02-1401254-020-02/26.09.2014г. на същия орган, е възложено извършването на ревизия на Д.Г.В. ***, с предметен обхват – задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ с ревизиран период 01.01.2011г.-31.12.2012г., както и задължения за вноски за ДОО, здравно осигуряване, за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващи се лица, с ревизиран период 01.01.2011г. – 31.12.2012г.  Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № Р-02-1401254-092-01/11.11.2014г., като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният РА № Р-02-1401254-091-01/08.12.2014г. от началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, с който, в тежест на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 1289,23лв., задължения за вноски за ДОО за 2011г. в размер на 1609,32лв., здравноосигурителни вноски за 2011г. в размер на 1005,83лв., както и вноски за 2011г. за ДЗПО за УнПФ  в размер на 628,64лв., а за 2012г. са установени задължения за вноски за същия фонд в размер на 21лв. Начислени са съответните лихви върху задълженията.

При оспорването по административен ред, с Решение № 47/09.02.2015г. на директора на Дирекция “ОДОП” – Бургас, ревизионният акт е частично отменен, в резултат на което публичните задължения са установени в нови размери, както следва: данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011г. - в размер на 1088,63лв., задължения за вноски за ДОО за 2011г. - в размер на 1263,26лв., здравноосигурителни вноски за 2011г. - в размер на 789,54лв., вноската за 2011г. за ДЗПО за УнПФ е установена в размер на 493,46лв., а по отношение на установеното с РА задължение за 2012г. за същия фонд в размер на 21лв. липсва произнасяне от горестоящия административен орган, поради което следва да се приеме, че РА е мълчаливо потвърден в тази негова част с оглед нормата на чл.156, ал.4 от ДОПК. Предвид обстоятелството, че в депозираната пред съда жалба жалбоподателят изрично е посочил, че обжалва вменените му задължения само за 2011г., с оглед така очертания предмет на оспорване следва да се приеме, че РА в частта относно установеното за 2012г. задължение за вноска за ДЗПО за УнПФ в размер на 21лв. не е предмет на обжалване, поради което в тази негова част е влязъл в сила.

За ревизираната 2011г. органът по приходите е съставил паричен поток на лицето, видно от който, като начално салдо към 01.01.2011г. е заложена сумата от 27122,94лв., която е установена като налична към 31.12.2010г. в предходно проведено ревизионно производство, приключило с влязъл в сила РА № 021200302/18.04.2012г. и това е изрично отбелязано в РД на неговата стр.12. В изготвената таблица на паричния поток органът по приходите е посочил в колона 3 изтеглените от банковите сметки суми, които следва да се считат за приходна част, в колона 4 е отразил вноските по сметки, а в колона 5 – други извършени плащания, които суми по колони 4 и 5 следва да се считат за разходна част, като движенията на паричните суми по трите колони се съотнасят към заложеното начално салдо в колона 6, като при този начин на представяне на паричния поток сумите по колона 6 се променят в зависимост от отразеното в предходните три колони. При така заложения алгоритъм органът по приходите констатира недостиг на парични средства към определени дати – 07.07.2011г. ( в тази част констатацията не е възприета от горестоящия орган), 25.07.2011г., 31.07.2011г., 01.08.2011г., 04.08.2011г., 08.08.2011г., 12.08.2011г., 15.08.2011г., 29.08.2011г., 31.08.2011г., 07.09.2011г. и 08.09.2011г., като паричните суми по недостига са отразени в колона 7 на таблицата на паричния поток, като техния сбор е изведен в края на колоната като отрицателно салдо – 17612,85лв. същевременно в колона 6, която отразява положителното салдо на паричния поток, в края на 2011г. е констатирана наличност от 75573,48лв., която е взета за начално салдо за следващата ревизирана 2012г. Съобразно така изготвения паричен поток органът по приходите е приел, че е налице недостиг на парични средства в размер на 17612,85лв., за които не са представени доказателства за произход, което е възприето като обстоятелство по смисъла на чл.122, ал.2, т.2 и т.7 от ДОПК, т.е. наличието на данни за укрити приходи или доходи, поради което данъчната основа е определена по реда на чл.122 от ДОПК, вследствие на което е установено задължението по чл.48 от ЗДДФЛ, а на основание чл.124а от ДОПК са определени и останалите задължения за вноски за ДОО,  здравноосигурителни вноски и вноската за ДЗПО за УнПФ в посочените по-горе размери.

Ревизионният акт е незаконосъобразен.

Органът по приходите е процедирал по начин, който не отразява обективно и вярно паричния поток на ревизираното лице, в резултат на което изводът му за недостиг на парични средства в края на годината е неправилен, което обуславя и незаконосъобразността на ревизионния акт. Органът по приходите е проследил ежедневното движение на паричните средства, като е установил, че към определен ден (дата) се явява недостиг. Дори и да е така, недостигът обаче следва да се определи в края на годината, след като се калкулират всички установени приходи и разходи, предвид характера на публичното задължение като годишен данък – арг. от нормата на чл.15, чл.17 от ЗДДФЛ. В конкретния случай, в края на годината приходите на ревизираното лице  надвишават разходите, в резултат на което не следва да се определя задължение за данък, независимо от констатирания през годината недостиг именно защото годишният характер на данъка не се влияе от съотношението между приходите и разходите през годината, а правнозначимо е съотношението между тях в края на годината. В конкретния случай е налице положително салдо в края на годината в размер на 75573,48лв. – налични парични средства, поради което сумата от 17612,85лв. не може да се възприеме като недостиг, респ. – парична сума с неустановен произход, която да формира основа за облагане по смисъла и реда на чл.122 от ДОПК, вследствие на което е определено задължението за годишен данък. В този смисъл не са били налице и материалните предпоставки за преминаване на ревизията към особения ред регламентиран в чл.122 и сл. от ДОПК, поради което и фактическите установявания на органа по приходите не се ползват с презумптивна доказателствена сила в процеса. Изложените мотиви обуславят незаконосъобразност на ревизионния акт както в частта относно установеното задължение за данък по чл.48 от ЗДДФЛ, така и по отношение на останалите установени публични задължения, определени в хипотезата на чл.124а от ДОПК, тъй като за да обоснове тяхната дължимост органът по приходите се е позовал на същите фактически констатации, касаещи недостиг на парични средства, какъвто, както се посочи, обективно липсва.

С оглед горните мотиви ревизионният акт, в частта относно установените задължения за 2011г., следва да бъде отменен като незаконосъобразен, като с оглед този изход на процеса в полза на жалбоподателя следва да бъдат заплатени съответните разноски, като в тази връзка съдът отбелязва следното: пълномощникът на жалбоподателя е представил списък с разноски, представляващи държавна такса - 10лв. и  адвокатско възнаграждение – 1000лв. Предвид обстоятелството, че обжалваният материален интерес по делото е 4692,39лв. съдът намира претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за прекомерни. Предвид обстоятелството,  че процесуалният ред за разглеждане на жалбата е този по ДОПК, съдът служебно може да направи преценката за прекомерност с оглед нормата на чл.161, ал.2 от ДОПК, като в този случай е без правно значение фактическата и правна сложност на делото, каквато всъщност не се и констатира. В този смисъл разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени съобразно чл.36, ал.2 от ЗА във връзка с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в тази връзка съдът игнорира § 2 от Наредбата, тъй като се съобразява с Тълкувателно решение № 6/12 от 06 ноември 2013г. на ВКС, т.3, както и с Решение № 14820 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10395/2014г. Съобразно тези съображения адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 558,47лв., съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата и този размер да служи при определяне на  дължимите разноски, към които се прибавя и сумата от 10лв. за заплатената държавна такса.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 02-1401254-191-01/08.12.2014г., издаден от началник сектор „Ревизии“ главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, частично потвърден с Решение № 47/09.02.2015г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас, В ЧАСТТА, в която, в тежест на Д.Г.В. ***, са установени допълнителни задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011г., задължения за държавно обществено осигуряване, вноски за ДЗПО в УнПФ и здравноосигурителни вноски в НЗОК, всички за 2011г., ведно със съответните лихви.

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП да заплати на Д.Г.В. ***, с ЕГН ********** сумата от 568,47лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                             СЪДИЯ: