Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:574                                  27.03.2018г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                     VІІ-ми състав

На тринадесети март                                     две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:Румен Йосифов

Секретар: С. Х.

Прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 392 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по постъпила искова молба на А.Й.К., ЕГН-**********,***.Патриарх Евтимий *** и съдебен адрес ***.Стамболийски №15 (адв. И.В.А.) против Национална агенция по приходите (НАП) – София, бул. Княз Ал.Дондуков №52, за присъждане на обезщетение за имуществени в размер на 300лв., вследствие заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по НАХД № 616/2017г. на Районен съд - Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.02.2018г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че за обжалване на наказателно постановление (НП) № 3073-F233795/15.12.2016г. на заместник-директора на ТД на НАП, ищцата е ангажирала адв. И.А., който я е защищавал пред съда, за което му е заплатила възнаграждение от 300лв. Това НП е било отменено от съда по НАХД № 616/2017г., поради което в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г., за А.К. е възникнало правото да претендира обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ищцата не се представлява, адв. А. представя писмена молба по хода на производството и по същество. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуален представител  общо в размер на 310 лв.

Ответникът – НАП-София, редовно уведомен, не изпраща представител, не ангажира доказателства и не изразява становище по оспорването.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност и доказаност на иска по основание и размер.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

Видно от служебно изисканото НАХД № 616/2017г. на Районен съд - Бургас, с НП № № 3073-F233793/15.12.2016г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП Бургас, на А.Й.К., за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от Наредба Н-8/29.12.2005г. на Министерство на финансите, е наложено административно наказание глоба в размер на 250лв. на основание чл.355, ал.2  от КСО. НП е било обжалвано пред Районен съд - Бургас, който с решение № 501/23.03.2017г., по НАХД № 616/2017г. го е отменил. Решението на районния съд не е било обжалвано и е влязло в сила на 21.04.2017г. Между кориците на НАХД № 616/2017г. не се установи приложен договор за правна защита и съдействие, нито документ за извършено плащане на адвокатско възнаграждение, а само Пълномощно (без номер и дата) на л.6 за представителство на А.К. от адв. И.А. ***, Районен съд-Бургас и Административен съд-Бургас.

Пред настоящата инстанция е представен Договор за правна защита и съдействие (л.13), сключен между ищцата К. и адв. А. на 26.01.2017г.; документ (л.17) от който се установява, че К. е заплатила на процесуалния си представител сума в размер на 300 лева и фактура №1000000181/22.01.2018г. на стойност 300 лева, платени в брой. Подобни писмени доказателства нито са представени, нито са приложени по НАХД № 616/2017г. на Районен съд - Бургас.

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице е отменено наказателно постановление относно наложена глоба в размер на 250лв. На основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено НП от заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Бургас.

ТД на НАП-Бургас не е самостоятелно юридическо лице, а такова е НАП като съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП, НАП е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Съобразно чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.

Отмяната на НП в частта за наложена глоба в размер на 250лв., като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г., при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Съгласно мотивите на това тълкувателно решение безспорно, потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

Следователно за да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Съгласно мотивите на това тълкувателно решение, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

В случая по НАХД № 616/2017г. на Районен съд - Бургас не са представени каквото и да са доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие, още по-малко за заплатено адвокатско възнаграждение. Представените пред настоящата инстанция доказателства – договор за правна защита и съдействие от 26.01.2017г. и документ за изплатена сума от 06.02.2017г. не могат да се приемат за релевантни, тъй като те носят характер на частни документи и като такива нямат достоверна дата.

С оглед установеното съдът прави извод, че договорът за правна защита и съдействие, макар и да е с дата 26.01.2017г. не установява, че на 06.02.2017г. е извършено плащане на сумата от 300лв. поради факта, че същите не са представени пред първата инстанция към момента на реализиране на съдебното производство пред Районен съд - Бургас.

Наличието само на отменено НП и ползването на адвокатска защита в съдебното производство по отмяната, не е достатъчно за да се реализира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Следва да са представени своевременно необходимите доказателства. Пред настоящата инстанция не се сочи причина поради която същите не са били представени пред Районен съд - Бургас. Следователно, ищцата К. не доказа в настоящото производство реално претърпяна имуществена вреда, която да е в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП. (В този смисъл е съдебната практика на ВАС: решения по адм.д. № 54/2016г., № 6076/2016г., 1433/2016г., 3951/2016г. и 3950/2016г.)

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за уважаване на исковата претенция. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради това, че не са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането на ищеца за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат в производството е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - гр.Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А.Й.К., ЕГН-**********, иск против Национална агенция по приходите - София, бул.Княз Ал.Дондуков №52, за присъждане на обезщетение за имуществени в размер на 300лв. за присъждане на обезщетение за имуществени в размер на 300лв., вследствие заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по НАХД № 616/2017г. на Районен съд - Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.02.2018г. до окончателното изплащане.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: