Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

    919           /22.05.2015 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ:  Даниела Драгнева

Веселин Енчев

при секретар Г.Ф.  и прокурор Андрей Червеняков

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 390/2015 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.Р.А. *** против решение № 366/18.12.2014 година по н.а.х.д. № 730/2014 година на Районен съд – Несебър (РС), с което е изменено наказателно постановление № 14-0304-001723/30.07.2014 година на началника на РУП - Несебър (НП).

С НП, на Д.А., за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174 ал. 1 от ЗДвП,  са наложени административни наказания – “глоба” в размер на 800 (осемстотин) лева и “лишаване от право да управлява” МПС за срок от 8 (осем) месеца.

РС е изменил размера на наложеното наказание “глоба” на 700 (седемстотин) лева, както и срока на наложеното наказание  “лишаване от право да управлява” МПС на 7 (седем) месеца.

Касаторът признава вината си отново, като заявява, че дори в изменения си размер наложените му санкции са несправедливо тежки, защото съдът не е взел предвид, че той е признал авторството на извършеното нарушение, а заплатата му е ниска и е непосилно да заплати определената  глоба. Съдът не бил взел предвид и обстоятелството, че А. нямал други нарушения, а сега – предвид наложените му санкции – нямал да има възможност да получи „златен талон минимум още 5 или 6 години“.

Иска се настоящият съдебен състав „да вземе по – адекватно решение от по - долната инстанция“.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП А. е санкциониран за това, че на 21.07.2014 година, около 01:36 часа в курортен комплекс „Слънчев бряг“, на главната алея до хотел „Хризантема“, управлява лек автомобил БМВ 520 с регистрационен № СА 0423 АВ след употреба на алкохол, установена с техническо средство Дрегер (0,80 ‰) и химическа експертиза (1,03 ‰).

РС е изменил НП, като е приел, че предвид извършеното признаване на нарушението от жалбоподателя целите на специалната превенция биха били постигнати и при намаление на наказанията. Същевременно съдът е отчел високата степен на концентрация на алкохол в кръвта на А., обуславяща и по – високата обществена опасност на нарушението. Затова е извършил редукция на наказанията - “глоба” от 800 на 700 лева и  “лишаване от право да управлява” МПС от 8 месеца на 7 месеца.

Решението е правилно.

РС е издирил всички релевантни факти по спора, съпоставил ги е с констатациите в АУАН и НП, както и с твърденията на жалбоподателя.

Пред настоящия съд се спори единствено по размера на наказанията, определени от РС с изменението на НП.

Жалбоподателят твърди, че дори изменения размер на наказанието „глоба“ е непосилен за него с оглед ниския размер на получаваната заплата. За това твърдение, обаче, не са представени каквито и да е доказателства, удостоверяващи доходите, получавани от А., а именно върху него е възложена доказателствената тежест за установяване на невъзможността да заплати определената му „глоба“. Недоказаността на това твърдение има за правна последица неоснователност на възражението.

РС е съобразил както отегчаващите така и смекчаващите отговорността обстоятелства при постановяване на решението си. Липсата на други предходни нарушения, извършени от А. и признаването на авторството на деянието са отчетени от РС при изменението на НП. Затова, именно, е постановен диспозитив, с който се намалява размера на санкциите.

Според настоящия съдебен състав, допълнително намаляване на размера на наложените наказания няма да има необходимия принудително – поправителен и предупредително – възпитателен ефект върху извършителя на нарушението.

 По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 366/18.12.2014 година по н.а.х.д. № 730/2014 година на Районен съд – Несебър.

 

Решението е окончателно.

                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: