Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 847

 

гр. Бургас, 11. 05. 2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХXІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

 

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 388/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г.С.Д. *** против Заповед № 70192/2014 от 09.01.2014 година на началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас за прилагане на принудителна административна мярка - изземване на свидетелство за правоуправление на МПС на основание чл.171, т.4 от ЗДвП.

В жалбата се въвеждат твърдения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не е посочено основанието за изземване на свидетелството за правоуправление и същата е издадена след изтичане на сроковете по чл.82 от ЗАНН. Поддържа, че административнонаказващият орган е следвало да възстанови отнетите контролни точки съгласно чл.158 от ЗДвП. Иска отмяната на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Представя доказателства. Не претендира разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител и пълномощник адв. Б.П. ***, поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Ответната страна – началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което изпраща административната преписка, изразява становище за неоснователност на жалбата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна – адресат на оспорения акт, съответна е на изискванията за форма и реквизити и е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Заповедта е връчена на 02.02.2017г.. (лист 9 от делото), а е обжалвана чрез административния орган на 07.02.2017г. видно от входящия индекс на ОД на МВР-Бургас (лист 4-6 от делото). Оспорването е насочено срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на своя адресат и подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със Заповед № 70192/2014 от 09.01.2014г., издадена от началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас, на осн. чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Г.С.Д.. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, подробно описани в приложената справка, както и заради неизпълнение на задълженията по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

От приетата справка за нарушител от региона от 08.01.2014г., като неоспорено доказателство, се установява, че на Г.С.Д. са отнети следните контролни точки по силата на наказателни постановления (НП), както следва:

НП № 5464/28.05.2007 г., с което са отнети 9 контролни точки на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП;

НП № 944/30.06.2007 г. – 10 контролни точки на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП;

НП № 1454/18.09.2009 г. - 5 контролни точки на основание чл.179, ал.1, т.5 и със същото НП са отнети още 8 контролни точки на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП;

НП № 1662/19.08.2011 г. - 8 контролни точки на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП;

От справката на сектор „КАТ”, ОДП Бургас от 08. 01. 2014г. (лист 10 от делото) се установява, че въз основа на издадените наказателни постановления са отнети всички 39 контролни точки на водача Г.С.Д., като оставащите контролни точки са посочени минус една. 

Като доказателства са приети описаните в справката НП № 944/30.06.2007 г.; НП № 1454/18.09.2009 г. и НП № 1662/19.08.2011 г. за които е отразено, че са връчени на Г.С.Д., както и че са влезли в сила. По делото няма данни те да са обжалвани, респ. отменени от съда. НП № 5464/28.05.2007 г. не е представено и не е прието като доказателство по делото. Вместо него, административнонаказващият орган е приложил НП № 5646/30.05.2007 г. издадено против ****, т.е. против лице, различно от жалбоподателя, което като неотносимо към спора съдът не обсъжда.

 

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП (в приложимата редакция Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне (т.е. доброволно да предаде на административния орган) свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказания за извършени нарушения. 

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно Заповед № Із-1741 от 28.08.2012г. на министъра на вътрешните работи (лист 23 от делото). Същата е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, включително в обстоятелствената й част се съдържа препращане към нарочна справка за издадените наказателни постановления, отнетите и възстановените контролни точки. В заповедта изрично е посочено, че подлежи на обжалване по реда на АПК пред наказващия орган, като обстоятелството, че не е посочено в какъв срок, има за последица единствено продължаване на срока за нейното обжалване, съобразно нормата на чл.140, ал.1 от АПК и не би могло да доведе до незаконосъобразност на заповедта. Издадена е при спазване на административнопроизводствените правила.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваната заповед е постановена в противоречие с действащите материални разпоредби на закона, което е отменително основание по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.

Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на чл.157, ал.4 от ЗДвП регламентира, че водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

През различните периоди на спорното правоотношение са действали отменената Наредба № I-139 от 16.09.2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията и отменената Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. И по двете наредби, отнемането на контролни точки се извършва само въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл.189, ал.14 от ЗДвП (в редакцията изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.). Съответно по същия ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. По тази причина обжалването на наказателното постановление, дори и само в частта му, в която е отбелязан броя на отнетите по силата на закона контролни точки, се извършва пред съответния районен съд по реда на ЗАНН.

Съобразно чл. 64 от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани в законния срок или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. За да се установи, че дадено наказателно постановление не е обжалвано, е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Последното възниква от деня на връчване на акта, както сочи чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В случая обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по четири броя конкретно посочени, влезли в сила, наказателни постановления, издадени в периода от 28.05.2007г. до 19.08.2011г., като в приложената справка е отразен и броят на отнетите с тях контролни точки на водача. От ответника не се представи НП № 5464 от 28.05.2007г., посочено в приложената справка.

По делото са приети като доказателства само НП № 944/30.06.2007 г., НП № 1454/18.09.2009 г. и НП № 1662/19.08.2011 г. (лист 13, 17 и 19 по делото), от които само последно е връчено лично на жалбоподателя, а за останалите две е отразено, че са връчени по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. С оглед липсата на данни за оспорване по съдебен ред, съдът приема за безспорно установено, че с НП № 1662/19.08.2011г., влязло в сила на 12.10.2011г., на оспоравщия са отнети общо 8 контролни точки.

Съдът намира за неоснователни, изложените възражения за незаконосъобразността на НП № 944/30.06.2007 г. и НП № 1454/18.09.2009 г., тъй като съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН компетентен да се произнесе за законосъобразността им е съответния районен съд, а в настоящото съдебно производство не се изследва този въпрос.

Наказателните постановления, с които на жалбоподателя са били отнети контролни точки, са влезли в сила, съгласно приложената справката за нарушител. Жалбоподателят оспорва връчването на НП № 1454/18.09.2009 г., респ. влизането му в законна сила, поради което в доказателствена тежест на ответника е да установи, че същите са влезли в сила, като представи наказателните постановления, заедно с доказателства за тяхното връчване. В тази насока са и изричните указания на съда, дадени в закрито заседание с определение № 330 от 28.02.2017г. (лист 30 от делото) и връчено на страните с призовката за насроченото открито съдебно заседание (лист 32-33 от делото). Съдът констатира, че както за НП № 1454/18.09.2009 г., така и за НП № 944/30.06.2007 г. административният орган е приел да са връчени по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Не са представени доказателства тези НП да са били оспорени по съдебен ред.

Съгласно чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, а когато тези лица не се намират на посочения от тях адрес, а новият им адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН изисква наказателното постановление да бъде връчено срещу подпис, а не за него нарушителят да е узнал по повод или чрез други правни и фактически действия.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН съдържа една правна фикция като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното постановление. Тази фикционна норма е изключителна - представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗНА, поради което нейното тълкуване следва да е само ограничително. Следователно, за да е осъществен фактическият състав на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, е необходимо да са осъществени точно посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен (в този смисъл решение № 6232 от 28.05.2015 г. по адм. д. № 8897/2014. г. на ВАС, VII отд. и др.).

Тъй като в ЗАНН липсват изрични правила относно реда, по който да бъде извършено връчването, то съобразявайки разпоредбата на чл.84 от същия закон, връчването следва да се извърши при спазване на чл.178 и сл. от НПК. В случая пред съда не са представени доказателства тези правила да са били спазени, преди да се пристъпи към прилагане фикцията на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Административния орган не е представил надлежни доказателства за нито едно от двете кумулативни изисквания, а именно: че нарушителят Г.С.Д. не се е намирал на посочения от него адрес, както и че новият му адрес е неизвестен. Единственото приложено доказателство от което би могло да се формира извод за направен опит за връчване, но неизвестно на какво, е „пощенска карта“ (лист 17 по делото). От последната се установява, че жалбоподателят е поканен да се яви на 12.11.2009г. в РУ на МВР – Поморие, при което следва да носи описаните в нея документи. От същата не става ясно нито за какво следва да се яви (липсва отразяване, че е за връчване на НП или друго), нито дали е достигнала до адресата. По делото липсва докладна записка или друго доказателство, нито има отбелязване върху НП № 1454/18.09.2009г., от които да се обоснове извод, че „получателят не е открит на адреса и/или се е преместил на друг адрес“. Други доказателства за предприетите действия по връчване на НП № 1454/18.09.2009 г. и НП № 944/30.06.2007 г. при условията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, не са ангажирани от административния орган. По изложените съображения съдът приема, че по делото не е доказано, че нарушителят Г.С.Д. не се е намирал на посочения в пощенската карта адрес към 12.11.2009г.

Отделно от изложеното, в приложените НП № 1454/18.09.2009 г. и НП № 944/30.06.2007 г. липсва данни относно лицето, отбелязало датата на връчването по реда на чл. 58 ал.2 от ЗАНН. Липсва изобщо информация какво действие е извършено за прилагането на законната фикция по връчване на НП, нито име на длъжностното лице, което е удостоверило релевантните факти.

Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, т.е. негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които обосновават налагането на оспорената ПАМ, което в случая не е сторено. След като от представените по делото доказателства се установи по безспорен начин, че на жалбоподателя са отнети само 8 контролни точки с НП № 1662/19.08.2011г., влязло в сила на 12.10.2011г., което е по-малко от максималния размер контролни точки, който са му предоставени по силата на действащите правни норми – 39, то не са налице материалноправните предпоставки на чл.171, т.4 от ЗДвП за издаване на оспорената заповед, тъй като наказаното лице не е имало задължението да върне свидетелството си за правоуправление. Дори да се приеме, а съдът не приема този факт за осъществен поради липсата на представени от административния орган доказателства, че на Д. са отнети и още 9 контролни точки с НП № 5464/28.05.2007 г., то това не би могло да промени извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като броя на отнетите контролните точки няма да надхвърли максималният размер от 39. В този смисъл следва, че към датата на изготвяне на справката за отнетите контролни точки на водача Д. - 08.01.2014г., към която административният орган препраща в мотивите на оспорената заповед от 09.01.2014г., жалбоподателят е разполагал с контролни точки, т.е. не са били изпълнени материалноправните предпоставки на чл.171, т.4 от ЗДвП, респ. Д. не е имал задължението да върне свидетелството си за правоуправление.

С оглед на изложеното съдът счита, че Заповед № 70192/2014 от 09.01.2014 година на началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона, поради което я отменя без да е необходимо да обсъжда останалите възражения на жалбоподателя.

 

По разноските.

Жалбоподателят не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне по направените в съдебното производство разноски.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, Административен съд Бургас, двадесет и първи състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70192/2014 от 09.01.2014г., издадена от началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата, на Г.С.Д., ЕГН **********, адрес *** е иззето свидетелството за управление на МПС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: