Р Е Ш Е Н И Е

 

    Номер 1007         Година 09.06.2015            Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на дванадесети май две хиляди и петнадесета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

 

Секретар Й.Б.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 388 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д.З.З. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** против заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 70020/ 04.02.2013г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на МПС. В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед и се прави искане за нейната отмяна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът - Началник на сектор „Пътно полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Производството е висящо за втори път пред Административен съд гр.Бургас, след като с решение № 1837/18.02.2015г. постановено по адм.д.№ 7489/2014г. по описа на Върховен административен съд е отменено решение № 445/20.03.2014г., постановено по адм.д.№ 2629/2013г. по описа на Административен съд гр.Бургас и делото е върнато за ново разглеждане.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед № 70020/2013 издадена на 04.02.2013г. от началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на Д.З.З.. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, подробно описани в приложената справка и неизпълнение на задълженията по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 27.09.2013г. и е обжалвана чрез административния орган с жалба вх.№ МК-4864/14.10.2013г..

С решение № 445/20.03.2014г., постановено по адм.дело № 2629/2013г. по описа на Административен съд гр.Бургас жалбата на Д.З. е отхвърлена като неоснователна. С решение № 1837/18.02.2015г. постановено по адм.дело № 7489/2014г. по описа на Върховния административен съд, е отменено първоинстанционното съдебно решение и делото е върнато за ново разглеждане. В мотивите на  решението е посочено, че оставащият брой контролни точки – частично възстановени по реда на чл.158 от ЗДвП и Наредба №І-139/2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на к.т. на водач на МПС, условията и реда за отнемането им, е обстоятелство от съществено значение за правния спор, тъй като визира броя на контролните точки към 2008г., като са дадени задължителните указания това обстоятелство да бъде удостоверено с надлежен писмен документ отразяващ възстановяването на определен брой контролни точки в съответния регистър. В изпълнение на посочените указания ответникът е задължен да представи доказателства посредством които да се установи броя контролни точки които е притежавал жалбоподателя Д.З.З. към 28.04.2007г.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № Iз-1741/28.08.2012г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.21, т.11а от ЗМВР и чл.165, ал.1 от ЗДвП са делегирани правомощия на ръководителите на службите за контрол по ЗДвП и оправомощени от тях длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки. Със заповед № з-2499 от 12.09.2012г. на директора на ОД на МВР са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началник на сектор „Пътна полиция”, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, поради което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

В хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че административния орган не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК, да уведоми жалбоподателя за започналото производство. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този случай административния орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.

Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, като в обстоятелствената и́ част се съдържа препращане към нарочна справка за издадените наказателни постановления, отнетите и възстановените контролни точки на лицето. В заповедта изрично е посочено, че подлежи на обжалване по реда на АПК, като обстоятелството, че не са посочени пред кой орган и в какъв срок не води до нейната незаконосъобразност, а има за последица единствено удължаване на срока за обжалване, съобразно нормата на чл.140, ал.1 от АПК.

Заповедта е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

През различните периоди на спорното правоотношение са действали Наредба № I-139 от 16.09.2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията (отменена), Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отменена) и Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.1 от 4.01.2013г., в сила от 4.02.2013г.. Съгласно и трите наредби, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, пред съответния районен съд, съгласно препращащата разпоредба на чл.189, ал.6 от ЗДвП. Съответно по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети.

В случая обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по шест броя конкретно посочени наказателни постановления, издадени в периода от 02.01.2008г. до 15.06.2010г., като в приложената справка са посочени и броя на отнети контролни точки на водача. Наказателни постановления са редовно връчени на жалбоподателя и са влезли в законна сила. След като са влезли в сила, те не могат да са предмет на косвен съдебен контрол в настоящото производство, относно точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети, поради което съдът е длъжен да се съобрази с отразеното в тях, а именно, че на Д.З. са отнети общо 36 контролни точки, както следва: по наказателно постановление № 2045/02.01.2008г. – 6 к.т., по наказателно постановление № 3492/27.04.2009г. – 3 к.т., по наказателно постановление № 11960/01.12. 2009г. – 4 к.т., по наказателно постановление № 511/12.05.2010г. – 4 к.т., по наказателно постановление № 1054/28.08.2009г. – 8 к.т., по наказателно постановление № 351/ 15.06. 2010г. – 11 к.т..

За установяване на действителния брой контролни точки който жалбоподателят е притежавал към 02.01.2008г. от ответника са изискани всички наказателни постановление които са издадени и са влезли в сила преди тази дата. По делото са представени наказателни постановление № 1874/10.10.2005г. (връчено на 29.11.2005г., влязло в сила на 07.12.2005г.), № 1507/29.08.2005г. (връчено на 09.09.2005г., влязло в сила на 17.09.2005г.) и № 9220/02.10.2006г. (връчено на 17.11.2006г., влязло в сила на 25.11.2006г.). С тези наказателни постановления са отнети общо 25 контролни точки, тоест към 18.05.2007г. когато жалбоподателят е подал заявление за частично възстановяване на броя на контролните точки, той е имал 14 точки.

Съгласно чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП /в приложимата редакция ДВ бр.43/2002г./, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановяват чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от една година. Максималния брой точки е 39, поради което и с оглед нормата на чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП, максималния брой точки които могат да бъдат възстановени на едно лице са 13 точки. Ето защо и след като към момента на подаване на заявлението за възстановяване жалбоподателя е имал 14 контролни точки, след извършеното възстановяване той вече е имал 27 контролни точки. Действително по делото не е представен нарочен акт с който е извършено това възстановяване, но следва да се приеме, че такова възстановяване действително е извършено, тъй като това се твърди от ответника и е в полза на жалбоподателя и да се приеме, че не е извършено възстановяване на контролни точки би довело до отежняване положението на жалбоподателя в съдебното производство, което е недопустимо.

След 18.05.2007г., когато жалбоподателят е имал 27 контролни точки и през периода от 02.01.2008г. до 15.06.2010г., на него са му издадени цитираните по-горе наказателни постановление, с които са отнети общо 36 контролни точки, тоест повече от контролните точки който е притежавал и след като той не е върнал своевременно свидетелството си за правоуправление, правилно от административния орган е прието, че са налице материалноправните предпоставки на чл.171, т.4 от ЗДвП за издаване на процесната заповед.

От жалбоподателят се твърди, че е преминал допълнително обучение за възстановяване на контролни точки през месец август 2011г. и е искал възстановяване на точките, което е преминало успешно. В подкрепа на твърденията си жалбоподателя представя извлечение на регистър на издадените удостоверения за преминато допълнително обучение на ЕТ „Еми-кар 2000 – Емил Ковачев“.  

Така изложените твърдения са недоказани, доколкото от ответника в приложено по делото писмо с вх.№ 4147/04.05.2015г. се твърди, че на лицето не е извършено частично възстановяване на контролни точки на 07.08.2011г., като се сочи, че ЕТ „Еми-кар 2000 – Емил Ковачев“ през периода 01.06.2011г. – 31.12.2011г. е представил два списъка за проведено допълнително обучение на водачи, които са регистрирани под № 59 с един обучаем – М.Ш.А. на когото е издадено удостоверение № 85/25.06.2011г. и № 131 също с един обучаем И.Т.Х. с удостоверение № 86/30.07.2011г.. Към писмото са приложени извлечение от регистъра, протоколи за резултатите от проведеното допълнително обучение на водачите на МПС и списъци на лицата за частично възстановяване броя точки попълнени от търговеца и удостоверенията издадени на лицата.

След като от ответника се твърди отрицателния факт, че на жалбоподателя не е извършено възстановяване на контролни точки през 2011г., в тежест на последния е да докаже положителния факт, че такова възстановяване е извършено, което по делото не е сторено. От жалбоподателят е представено единствено извлечение на регистър на издадените удостоверения за преминато допълнително обучение на едноличния търговец, но не са представени както издадено му удостоверение за преминато допълнително обучение и заявлението с което да е поискано да му бъдат възстановени контролни точки, така и акта с който е извършено това възстановяване, посредством които би могъл да се направи обоснования извод, че действително е преминал такова обучение и му е извършено възстановяване на отнети контролни точки.

В случая не е налице и отменителното основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съответно оправомощените от тях лица, се явяват административните органи, които следят за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Ето защо, при правилно установеното наличие на основания по чл.171, т.4 от ЗДвП за изземване на свидетелството за правоуправление на жалбоподателя, заповедта е издадена в съответствие с целите на закона, а именно да не се допуска управлението на МПС от лица на които са отнети всички контролни точки.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.пето от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.З.З. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** против заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 70020/2013 издадена на 04.02.2013г. от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: