Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 562

 

гр. Бургас, 30. 03. 2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIII-ти състав, в съдебно заседание на девети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Й.Б. и с участието на прокурора Величка Костова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 386/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от С.Н. ***, против решение № 82/13.01.2017г., постановено по административнонаказателно дело № 6194 по описа за 2016г. на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно и необосновано. Поддържа, че е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон. Твърди, че видът и размерът на наказанието са непрвилно определени. С касационната жалба иска от съда да отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение, както и потвърденото с него наказателно постановление. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не сочи нови доказателства.

За ответника – сектор „Пътна полиция”, КАТ при ОД на МВР Бургас, редовно призован, представител не се явява. Не изразява становище по жалбата и не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Бургас е потвърдил изцяло наказателно постановление наказателно постановление № 16-0769-002785, издадено на 20.09.2016 г. от началник на група сектор „ПП” при ОД на МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на касационния жалбоподател С.Н. Ганчев, на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 900 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 11 месеца и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. Съдът не е констатирал процесуални нарушения при установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание, които да обосновават отмяна на наказателното постановление. По същество е приел за установено, че касаторът е управлявал МПС след употреба на алкохол, а по отношение на наложеното наказание, съдът е преценил, че е в законоустановения размер. По изложените съображения е потвърдил оспореното наказателно постановление.

Решението е обжалвано изцяло и подлежи на касационна проверка.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В случая касаторът не оспорва, че е извършил административното нарушение, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление, а именно, че на 10.09.2016г. в гр. Бургас, на път първи глас № 1-6 на КПП 1 посока от кв. „Ветрен” към ж.к. „Изгрев”, е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, установено с техническо средство дрегер „Алкотест” 7510 с фабр. № ARBB 0052, който е отчел 1,17 промила на хиляда. Извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП (в приложимата редакция обн. в ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012г.). Съгласно приложимата норма наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. За извършеното нарушение на лицето са наложени две санкции - „глоба” в размер на 900 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 11 месеца. Видно от санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер. Първоинстанционният съд е приел, че наложените на лицето наказания са правилно определени.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Жалбоподателят възразява единствено срещу вида и размера на наказанието. Тези възражения са неоснователни. Настоящата касационна инстанция намира, че съдебното решение не страда от пороци и е съобразено с материалния закон. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и е приложил правилно закона, които касационният състав споделя и не следва да преповтаря. В акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и в оспореното наказателно постановление (НП) нарушената норма е изписана правилно и точно в мотивната част, като не оставя никакво съмнение за правната квалификация на деянието за което е санкциониран касатора.

Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и поведението на нарушителя при установяване на нарушението. При издаване на наказателното постановление действително административният орган не е изложил мотиви, които да обосновават определените размери на наложените наказания, но при съвкупната преценка на доказателствата касационната съдебна инстанция установи, че в хода на административнонаказателното и съдебното производство са налични неоспорени доказателства от които следва извод за извършвани системни нарушения на ЗДвП и правилника за прилагането му от страна на касатора, което обосновава и извода за налагане на по-тежки наказания от минималните по закон (справка за нарушител/водач – лист 10 от делото на РС Бургас).

Не са налице и основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. С оглед доказателствата по делото, не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Управлението на МПС под въздействие на алкохол е една от основните причини за пътно-транспортни произшествия в страната, от които настъпват тежки последици за живота и здравето на участващите в пътното движение субекти.

По изложените съображения и неоснователност на касационните оплаквания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХIII-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82/13.01.2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 6194 по описа за 2016 година на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.