Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 910       Година 19.04.2013        Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на четвърти април две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 386 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Елис Ге” ЕООД, гр.Варна с ЕИК *** представлявано от управителя Е.Г.Е.срещу решение № 2039 от 17.12.2012г., постановено по н.а.х.д. № 3713 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за незаконосъобразно. Не споделя изводите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като счита, че към момента на издаването му не е налице съставомерно деяние, което да подлежи на санкциониране от административно наказващия орган. Посочва, че преди изтичане на срока за изпълнение на дадените предписания, между работодателя и работниците е постигнато споразумение за разсрочване на неизплатените трудови възнаграждения. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът – Директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна,  имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е изменил наказателно постановление № 02-0203067/04.09.2012г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5 от КТ вр. с чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева като е намален размера на санкцията на 1 500 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи извод за отмяна на наказателното постановление. По същество съдът е счел, че действително на дружеството, в качеството му на „работодател” е дадено предписание да изплати на конкретен работник полагащото му се трудово възнаграждение за месец януари 2012г. и след като към момента на проверката това не е сторено, то правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на соченото основание. По отношение размера на наложена та имуществена санкция съдът е преценил, че след като дължимото възнаграждение на работника е изплатено в последствие, наложената имуществена санкция следва да се намали към предвидения в закона минимален размер от 1 500 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Обжалваното съдебното решение не страда от сочените пороци и е съобразено с нормите на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му съдът е формирал правилна фактическа обстановка, която се възприема от настоящия съдебен състав и не следва да се преповтаря. Правните изводи, формирани от първоинстанционния съд и мотивите относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на санкционирания търговец, се споделят напълно.

Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества.

По същество от касатора не се оспорва, че не е изпълнил даденото от Дирекция „Инспекция на труда” – Бургас задължително предписание обективирано в т.14 от протокол за извършена проверка по спазване на трудовото законодателство № 622 от 09.03.2012год., а именно да заплати в срок до 27.04.2012г. полагащото се на Д.С. трудово възнаграждение за месец януари 2012г.,поради което правилно е санкциониран на основание чл.415, ал.1 от КТ, която норма предвижда санкция за всеки който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

Представеното в хода на първоинстанционното съдебно производство допълнително споразумение сключено на 28.02.2012г. между „Елис Ге” ЕООД, гр.Варна и ангажираните в трудово правоотношение лица, вкл. и Д.С. за разсрочено плащане на дължимите трудови възнаграждение, не би могло да доведе до извод различен от изложения, тъй като с него не могат да се дерогира задължението на търговеца да изпълни дадените му задължителни предписания от контролните орган. Също така, според настоящия съдебен състав, в случая се касае за защитна теза, тъй като това споразумение макар и да се твърди, че е сключено на 28.02.2012г., не е представено в хода на извършената проверка на 25.06.2012г., като съставения на същата дата АУАН е подписан без възражения, включително такива не са депозирани и в предвидения от законодателя 3-дневен срок, а за първи път в сезиращата съда жалба се твърди за наличието на споразумение и то се представя.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2039 от 17.12.2012г., постановено по н.а.х.д. № 3713 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

      2.