РЕШЕНИЕ

 

№232                                   дата  17 февруари 2017 год.                град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 17 февруари 2017 год.,

 в следния състав:

 

                                                                                  Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА                            

Секретар: К.Л.

Прокурор: …………………………

 

разгледа адм. дело № 384 по описа за 2017 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.111 от ЗИНЗС.

            Жалбоподателят Р.Г.Д. оспорва Заповед № 112/09.02.2017г. издадена от началника на Затвора Бургас, с която, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, на жалбоподателя  е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия.

Жалбоподателят не е съгласен с наложеното му наказание, поради което иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник поддържа подадената жалба, като допълнително излага довод, че не е налице повторност на извършеното деяние, на която хипотеза се е позовал наказващия орган.

Ответникът – началник на Затвора Бургас се представяла от пълномощник – служител на Затвора Бургас с юридическо образование, който оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне като неоснователна.

            Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            Жалбоподателят Д. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас. Видно от Постановление от 14.12.2016г. на прокурор в Окръжна прокуратура Бургас изпълнението на наказанието е било прекъснато за срок от 15 дни поради възникнала необходимост от провеждане на лечение. В изпълнение на това постановление изпълнението на наказанието е прекъснато на 14.12.2016г., на която дата на жалбоподателя е бил проведен и инструктаж за правила и поведение, които трябва да спазва за срока на прекъсване.

По делото е налична и експертиза, издадена от МБАЛ „Д-р Маджуров“ ООД, гр.Бургас, видно от която жалбоподателят е постъпил за извършване на оперативно лечение на 15.12.2016г., като е бил изписан на 17.12.2016г. назначени са два контролни прегледа – на 23.12.2016г. и на 13.01.2017г., както и е отбелязано, че вторичното зарастване на раната се нуждае минимум от 30 дни, при наличие на постоянна хигиена, всекидневни превръзки, бани и диета.

На 27.12.2016г. жалбоподателят отново е депозирал молба пред Окръжна прокуратура Бургас за ново прекъсване на наказанието, която е била оставена без уважение с Постановление от 28.12.2016г. на прокурор в Окръжна прокуратура Бургас.

На крайната дата, до която е било прекъснато изтърпяването на наказанието – 29.12.2016г., жалбоподателят Д. не се е завърнал в Затвора Бургас, поради което е бил обявен за издирване.

На 17.01.2017г., в 15,30часа жалбоподателят сам е постъпил в корпуса на затвора. На 06.02.2017г. е представил писмено обяснение пред началника на Затвора Бургас, видно от което, посочил е, че в резултат на извършената операция е имал нужда от допълнителни грижи, съобразно предписаните в епикризата и поради страх, че състоянието му може да се влоши и поради отпуск на медицинския персонал в затвора,, не се е завърнал в определения срок.

Въз основа на горните фактически данни началникът на Затвора Бургас е приел, че след като лишеният от свобода се е завърнал в мястото на изтърпяване на наказанието след крайния срок на прекъсването, с поведението си е нарушил чл.96, т.3, във вр. с чл.100, ал.2, т.4 от ЗИНЗС, поради което и на основание чл.101, т.7 от с.з. издал процесната  Заповед № 112/09.02.2017г., с която наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия.

Заповедта е законосъобразна.

Съгласно нормата на чл.100, ал.1, т.4 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение представлява завръщането след срока на прекъсване на изпълнение на наказанието. Този правнозначим факт по същество не се оспорва от жалбоподателя, като за неговото настъпване той излага причини от здравословен характер. Вярно е, че тези причини са послужили като основание за прекъсване изпълнението на наказанието, но то е ограничено с определен срок, след изтичането на който жалбоподателят е длъжен да се завърне в мястото за лишаване от свобода, без възможност да преценява самостоятелно дали това би довело до влошаване на състоянието му, още повече, че втората подадена от него молба за ново прекъсване на същото фактическо основание е била оставена без уважение, с което постановление на прокурора от Окръжна прокуратура Бургас жалбоподателят не се е съобразил, нито е уведомил затворническата администрация за необходимостта от ново прекъсване или невъзможността да се завърне в мястото на изтърпяване на наказанието. В този смисъл нарушението е умишлено извършено, вкл. и с оглед на това, че е бил извършен изричен инструктаж, в т.6 от който е визирано задължението да се прибере в затвора в разрешения му срок. При тези обстоятелства, съставът на дисциплинарното нарушение е безспорно установен, поради което законосъобразно наказващият орган е пристъпил към налагане на процесното наказание.  При определяне на наказанието е съобразено и обстоятелството, че е налице и предходен случай, когато жалбоподателят се е отклонил от работен обект и не се е завърнал, за което също е бил наказан. В този смисъл, сега наложеното наказание не следва да се счита, че е повторно, в каквато насока са част от възраженията на страната, като посочването на предходното нарушение само отбелязва наличието и на друг подобен случай, поради което не е налице нарушение на чл.105, ал.2 от ЗИНЗС. Не се констатират също така и нарушения от процесуален характер, като жалбоподателят е бил изслушан от наказващия орган, видно от съставения на основание чл.105, ал.1 от ЗИНЗС протокол. 

На основание изложените мотиви съдът счете жалбата за неоснователна, поради което процесната заповед следва да се потвърди, поради което и на основание чл.111, ал.6, т.1 от ЗИНЗС, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 112/09.02.2017г. издадена от началника на Затвора Бургас.

    

           

Решението се обяви в съдебно заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                              СЪДИЯ: