О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

332

 

гр. Бургас, 28. 02. 2017г.

 

Административен съд Бургас, ХХІ-ви състав, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 380 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал.1, чл. 219 и чл. 228 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на В.Д.Г. ***, против мълчалив отказ на кмета на община Бургас за издаване на административен акт по сигнал вх. № 94-01-537/09.01.2017г. относно строеж – второ вътрешно канализационно отклонение в сграда с режим на етажна собственост, находяща се в гр. Бургас, ул. „Пробуда“ ***, ПИ с идентификатор *** от КК на гр. Бургас.

Жалбоподателят твърди, че до момента на подаване на жалбата са изминали повече от 30 дни и служители на общината не са извършили посещение в имота по подадения сигнал и съответно незаконният строеж не е констатиран с административен акт, който следвало да се издаде в изпълнение и в рамките на закона.

Административната преписка е постъпила по делото с писмо вх. № 1782/22.02.2017г. по описа на съда, без да е изразено становище от ответника.

Съдът, след като прецени представените от страните писмени доказателства и като взе предвид предмета на оспорване, очертан от жалбоподателя, намира подадената жалба за процесуално недопустима, поради следните съображения:

Жалбата е недопустима поради липса на акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът счита, че атакуваният „мълчалив отказ“ няма белезите и характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, поради което липсва годен за обжалване административен акт.

Оспореният мълчалив отказ не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ. Сигнал вх. № 94-01-537/09.01.2017г. относно строеж – второ вътрешно канализационно отклонение в сграда с режим на етажна собственост, находяща се в гр. Бургас, ул. „Пробуда“ ***, ПИ с идентификатор *** от КК на гр. Бургас, по своето естество е искане за издаване на административен акт във връзка с наличието, според жалбоподателя, на незаконен строеж. Съдебната практика е константна по въпроса, че производствата по сигнали са изцяло административни и по отношение на тях не е уреден съдебен контрол, предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и постоянната практика на ВАС, приета с определение № 7379 от 30.05.2013 г. по адм. д. № 5262/2013 г. на ВАС; определение № 10451 от 16.07.2012 г. по адм. д. № 8752/2012 г. на ВАС; определение № 819 от 22.01.2014 г. по адм. д. № 16707/2013 г. на ВАС, II отд.; определение № 844 от 22.01.2014 г. по адм. д. № 16893/2013 г. на ВАС, II отд.

Същевременно съдът съобрази, че в ЗУТ липсва правна норма, която да създава за органите по чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ (съответно ДНСК и кметът на общината) задължение да се произнесат по искане за установяване на незаконен строеж и за неговото премахване (или на част от него). Разпоредбата на чл. 214 от ЗУТ сочи изрично кои актове са индивидуални административни актове по смисъла на ЗУТ, като в т. 3 са посочени актовете за премахване на незаконни строежи, но не и отказите за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. Отказът е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, когато отрича претендирани от молителя благоприятни за него последици, както и в изрично посочени от закона случаи. Такава хипотеза не е налице когато молителят претендира неблагоприятни за друго, трето лице, последици. В този смисъл са и определение № 12932 от 30.11.2016 г. по адм. д. № 9608/2016 г. на ВАС, II отд.; определение № 8973 от 18.07.2016 г. по адм. д. № 7253/2016 г. на ВАС, II отд.; определение № 255 от 09.01.2014 г. по адм. д. № 16396/2013 г. на ВАС, II отд. и др. Жалбоподателят не е активно легитимиран да обжалва отказа за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. Следва, че не е налице годен за обжалване административен акт, което е достатъчно основание за недопустимост на съдебното производство.

По изложените съображения съдът оставя жалбата без разглеждане и прекратява съдебното производство.

 

По разноските.

Страните по делото не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд Бургас, ХХІ състав

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 1544/15.02.2017г. по описа на Административен съд Бургас, подадена от В.Д.Г., ЕГН ********** ***, против мълчалив отказ на кмета на община Бургас за издаване на административен акт по сигнал вх. № 94-01-537/09.01.2017г. относно строеж – второ вътрешно канализационно отклонение в сграда с режим на етажна собственост, находяща се в гр. Бургас, ул. „Пробуда“ ***, ПИ с идентификатор *** от КК на гр. Бургас, като недопустима;

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 380/2017 г. по описа на Административен съд Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: