Р Е Ш Е Н И Е

 

   Номер 791            Година 10.05.2014           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на десети април две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина РАДИКОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                         2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: М.В.

Прокурор: Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 378 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директора на РИОСВ гр.Бургас срещу решение № 63/21.11.2013г., постановено по н.а.х.д. № 150 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Малко Търново. Счита решението за неоснователно и незаконосъобразно. С жалбата се прави искане да се отмени оспореното решение и да се постанови ново, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Г.Н.Т. ***, явява се лично и оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Малко Търново е отменил наказателно постановление № 104/04.04.2013г. на директора на РИОСВ гр.Бургас, с което на Г.Н.Т. за нарушение на чл.13, ал.1 и чл.31, т.9 от Закона за защитените територии и на основание чл.81, ал.2, предл.първо във вр. с ал.1, т.2 от ЗЗТ е наложено административно наказание глоба в размер на 5 000 лева. Съдът е констатирал, че изложената в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка не кореспондира и не се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. По отношение на датата на извършване на нарушението и авторството на същото е налице неяснота, която обуславя отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е посочил, че доколкото от датата на извършване на нарушенията – периода 2001г.- 2005г. до датата на установяването им – 18.10.2012г. са изминали повече от 5год., то административнонаказателното производство е образувано след изтичането на срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН. На следващо място е прието, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да докаже по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушенията от лицето, като изводът за авторството на същите почива само на предположения, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. Изложените от съда мотиви за наличието на съществен пропуск касаещ задължителните реквизити на наказателното постановление определени в чл.57, т.5 от ЗАНН, а именно точна дата на извършване на нарушението, се споделят и от настоящия съдебен състав. Липсата на дата, като обстоятелство индивидуализиращо конкретното нарушение създава неяснота относно този факт и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което от една страна нарушава правото на защита на санкционирания, а от друга възпрепятства съда да извърши преценка за спазване на сроковете визирани в чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място, доколкото в рамките на проведеното административнонаказателно производство, обстоятелствата във връзка със съществени елементи на нарушението са останали неизяснени, касационната инстанция намира, че в конкретния случай не е установено безспорно авторството на извършеното нарушение, за което е ангажирана отговорността на ответника по касация, както правилно е приел и районния съд. По делото не са ангажирани доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че Г.Т. е осъществил описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение, като констатираните в проверявания имот постройки са установени от контролните длъжностни лица, като вече изградени, без да е изяснено дали това е станало от ответника по касация в лично качество. Ето защо, правилно първоинстанционния съд е приел, че не е доказано че лицето е извършило внемените му нарушения по смисъла на чл.13, ал.1 и чл.31, т.9 от ЗЗТ, поради което неправилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, още повече, че извършването на нарушението и вината на нарушителя не могат да се основават на предположения и умозаключения, както е в настоящия случай.

В допълнение на изложените от първоинстанционния съд мотиви, следва да се има в предвид и че неправилно административнонаказващият орган е наложил едно наказание, въпреки че са констатирани няколко нарушения по чл.13, ал.1 и чл.31, т.9 от ЗЗТ. В наказателното постановление е описано извършването на множество строежи, а именно – масивна сграда, дървени и селскостопански постройки, ограда от мрежа, беседка с барбекю, водна дига и площадки за риболов, които се различават не само по своето предназначение, по начина им на изпълнение и времето на извършването им, но и за извършването им са необходими различни строителни книжа и документи. Ето защо, наказателното постановление е издадено и в противоречие с разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, изискваща когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания да се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Налагането на едно наказание, за няколко отделни нарушения, прави неясна волята на наказващия орган, за кое точно от административните нарушения е ангажирана отговорността на наказаното лице и му е наложено административното наказание, както и неминуемо води до ограничаване правото на защита на  привлеченото към отговорност лице.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63 от 21.11.2013г., постановено по н.а.х.д. № 150 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Малко Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

        

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

 

 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                 2.