Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 987             Година 30.04.2013           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХV-ти състав, на четвърти април две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                             2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 378 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:        

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас срещу решение № 2282/2012г. постановено по н.а.х.д. № 4437 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Възразява срещу изводите на първоинстанционния съд, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, а именно че оспорваното наказателно постановление е издадено след изтичането на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се потвърди наказателното постановление.

Ответникът – „Понтика 59” ООД, гр.Бургас с ЕИК ***, представлявано от управителя Е.С.Д., редовно уведомен, чрез пълномощник оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, като обосновано и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 43238-О-0120604/24.04.2012г. на директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от само осигуряващите се лица на основание чл.355, ал.1 от КСО на  „Понтика 59” ООД, гр.Бургас е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че акта за установяване на администра тивно нарушение е съставен след изтичане на 3-месечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от откриване на нарушителя, при погасена вече правна възможност на наказващия орган да ангажира отговорността му. Посочено е, че след  като декларация образец 6 е следвало да бъде подадена на 30.06.2011г., то от 01.07. 2011г. е започнал да тече тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН и той е изтекъл на 01.10.2011г., докато АУАН е съставен на 02.11.2011г. т.е. след изтичане на предвидения срок. Съдът е преценил, че посочения порок влече след себе си незаконосъобразност на административно наказателното производство, в това число и на окончателния акт, с който то приключва – наказателното постановление, което налага неговата отмяна, без да се изследва спора по същество.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи служебно.

С издаденото наказателно постановление е ангажирана отговорността на „Понтика 59” ООД, гр.Бургас с ЕИК ***, представлявано от управителя Е.С.Д., за това, че в качеството си на осигурител не е подал в срок до 30.06.2011г. данни в ТД на НАП-Бургас с декларация образец № 6 за месец май 2011г. за общия размер на дължимите осигурителни вноски, за всички лица, подлежащи на осигуряване и общия размер на дължимия данък по чл.42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения в нарушение. Декларацията е подадена на 15.09.2011г. с вх.№ 02403113089969.

Разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от КСО във връзка с чл.2, ал.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005год., задължава всеки осигурител да подаде  декларация образец № 6 относно общия размер на дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” за всички лица, подлежащи на осигуряване, и общият размер на дължимия данък за внасяне за доходите от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ. Декларация образец №6 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данъкът по  чл.42 от ЗДДФЛ. 

Задължение да подават декларации имат само осигурителите, като съгласно чл.5, ал.1 от КСО, осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. С оглед така даденото легално определения на понятието „осигурител”, за да има едно юридическо лице задължението да подава декларации по чл.5, ал.4 от КСО за съответния месец, то е необходимо и да има задължението да внася осигурителни вноски за други физически лица, като не съществува законова пречка през някои  от месеците от годината лицето да е осигурител и да има задължението да подава декларации, а за други не. Посредством тези декларации се установява, че лицето е осигурител по смисъла на закона и дължи осигурителни вноски за други физически лица. Неизпълнението на задължението за подаване на декларация през месеците, през които лицето е осигурител би могло да бъде установено освен след извършена проверка в неговото счетоводство, но например и при подаване на декларация след законоустановения срок. Ето защо, след като за административнонаказващия орган не е обективно възможно преди да се подаде декларация след срока или преди да се извърши проверка в счетоводството на лицето да се установи неизпълнението на задължението за подаване на декларация, той не би могъл да установи нарушителя в деня следващ този в който изтича срока за подаване на декларация, както неправилно е приел първоинстанционния съд.

Въпреки изложеното обжалваното решение е правилно доколкото процесната декларация образец 6 е следвало да се подаде до 30.06.2011г., но за този период от дружеството в законоустановения срок е подадена декларация образец 1, с отразено в нея едно осигурено лице – управителя на търговското дружество. След като в срок е подадената декларация образец 1, то на 01.07.2011г. на административнонаказващия орган е известно, че дружеството е осигурител и има задължението да подава декларация обр.6 и това е момента от който нарушителят става известен, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. Органът разполага с тримесечен срок да състави АУАН за установяване на извършеното нарушение, като този срок изтича на 01.10.2011г., а АУАН, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление е съставен на 02.11.2011г., т.е. след изтичане на срока по чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН. Ето защо, правилно е установено от първоинстанционния съд, макар и на различни мотиви, че отговорността на задълженото лице е ангажирана в противоречие с правилото на чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН, според което не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2282/2012г. постановено по н.а.х.д. № 4437 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас и вместо него постановява:

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                               

                              2.