Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                                      Номер 573          Година 21.04.2012          Град Бургас

 

                                                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІІІ състав, на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня ЕВТИМОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                               2. Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря Г.Ф. 

Прокурор Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 378 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директора на ТД на НАП срещу решение № 2655 от 29.11.2011г., постановено по н.а.х.д. № 2665 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно и прави искане за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издадено наказателно постановление.

Ответникът – „Бургаснет” ООД, гр.***, представлявано от В.П.Т., редовно уведомен, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 494/17.06.2011г. издадено от Директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което на „Бургаснет” ООД за нарушение на  чл.3, ал.1 и чл.25, ал.1 и ал.3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 Закона за данъка добавена стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, в законоустановените в чл.34 от ЗАНН срокове, като както при съставяне на АУАН, така и при издаване на атакуваното наказателно постановление, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. По същество съдът е приел, че по делото липсват каквито и да е доказателства, че на датата 28.01.2011г. посоченият в акта и наказателното постановление, клиент е заплатил в брой сумата от 24,00 лева, и за това плащане не е издаден фискален бон и не е било отразено със запис във фискалната памет на ЕКАФП, квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл.3, ал.1 и чл.25, ал.1 и ал.3 от Наредба №Н-18 от 2006 г. на МФ. Съдът е преценил, че административнонаказващият орган не е доказал по несъмнен начин, с допустимите от НПК средства и способи извършването на описаното нарушение, поради което наказателното постановление е отменено.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл.118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва по банков път, като за целите на тази наредба „фискално устройство” и „фискална касова бележка /фискален бон/” са тези по §1, т.40 от ДР и чл.118, ал.3 от ЗДДС. Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от Наредбата, ал.1 на който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането и с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал. 3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги, като е извършено плащане, което в настоящия случай не е безспорно доказано.

Изводите на административнонаказващия орган, че е извършено административно нарушение почиват изцяло на косвени доказателства. Представеният по делото Сервизен протокол № 0000001847, на който наказващия орган се позовава отразява приемането на поръчка за ремонт, като от данните записани в същия е видно единствено, че е извършен ремонт на дата - 28.01.2010г. на стойност - 24 лв., като липсва каквато и да е информация за клиента, дата на получаване на отремонтираното устройство от същия и информация за плащане стойността на извършения ремонт. Релевантни за нарушението данни не могат да бъдат извлечени и от приложените разпечатки ЕКЛ 0353/27.01.2011г. и ЕКЛ 0354/28.01.2011г., тъй като липсват данни кога ремонтираното устройство е предадено на клиента от който е извършено плащане и че това е станало на датите посочените в представените дневни финансови отчети, което обстоятелство е предпоставка за възникване на нормативно установеното задължение за издаване на касов бон.

Действително при липса на преки доказателства, нарушението може да бъде доказано и само с косвени такива, но наличието им, взаимовръзката помежду им и последователността на настъпването им трябва да водят до еднозначен извод за фактите от предмета на доказване. В настоящия случай не може да се направи еднозначен извод, че описаното административно нарушение е действително извършено и след като  констатациите на проверяващите и на административнонаказващия орган почиват изцяло на предположения, то правилно първоинстанционния съд е отменил издаденото наказателно постановление поради недоказаност на деянието.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІІІ-ти състав

 

                       Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2655 от 29.11.2011г., постановено по н.а.х.д. № 2665 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

     

 

                      

                               2.