РЕШЕНИЕ

 

        № …………….            дата 17 юни 2011 год.                гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 30 май 2011 год.,

в следния състав:

 

                                                                          Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: К.Л.

Прокурор:…………………..

 

разгледа адм. дело № 378 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.57а, ал.3 от ЗУТ.

         Предмет на оспорване е Заповед № 2164/02.08.2010 год. на заместник-кмета на община Бургас, с която, на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ, е разпоредено жалбоподателят “Самба маре” ЕООД, гр.Бургас да премахне собственият си преместваем обект, описан като дървена скара с площ от 163 кв.м. и слънцезащитна тента към ЗБХ “Севастопол”, разположен на морски плаж „Бургас - Север ”.

         Жалбоподателят “Самба маре” ЕООД оспорва законосъобразността на издадената заповед, като счита, че е постановена в противоречие на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила при издаването й. Възразява, че процесният обект е предвиден в съгласуваната с МРРБ и одобрена схема за разполагане на обектите на морския плаж, както и поставянето му е съобразено със сключения с концесионера на плажната ивица договор. По приложението на материалния закон счита, че административният орган неправилно не е посочил конкретната разпоредба на нормата на чл.57, ал.1 от ЗУТ, която е счел за приложима, от което черпи доводи за незаконосъобразност на заповедта. Нарушението на процесуалните норми обосновава със становището, че административният акт не е издаден в законово предвидения 7-дневен срок, считано от съставяне на констативния акт. В депозирани писмени бележки по съществото на спора навежда допълнителни доводи относно това, че обектът няма характеристиките на преместваем такъв, поради което за него е неприложима процедурата за премахването му, има друг характер и предназначение по смисъла на § 1, т.3, б. “в” от ДР на ЗУЧК и именно поради това той не фигурира обозначен като преместваем обект в съгласувана и одобрена схема. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото до размера на заплатената държавна такса.  

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства. 

Административният орган – заместник-кмет на община Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището, че процесния обект е преместваем такъв, който е разположен без разрешение, а МРРБ не е съгласувало схемата по отношение на дървените скари и слънцезащитните тенти.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадената заповед и депозирана в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество, е неоснователна.

Административното производство е образувано със съставяне на констативен акт № 30-“З”/23.07.2010 год. от служители на община Бургас, които при извършена проверка на обект – дървена скара с площ от 163 кв.м. и слънцезащитна тента към ЗБХ “Севастопол”, находящи се в гр.Бургас на морски плаж “Бургас-север” под № 25 по схема, стопанисван от жалбоподателя „Самба маре” ЕООД, е констатирано, че за обекта не е издадено разрешение за поставянето му от община Бургас. Актът е съобщен на търговеца и срещу него е постъпило възражение № 26-00-837/26.07.2010 год., в което жалбоподателят е посочил, че установената и отразена в констативния акт дървена скара и слънцезащитна тента имат санитарно-хигиенно и естетическо предназначение и са поставени за удобство на плажуващите. Посочил е, че дървената скара е неразделна част от разрешения за поставяне преместваем обект – заведение за бързо хранене и фигурира в одобрената и съгласувана с МРРБ схема за разполагане на обектите на плажната ивица, в която същият е нанесен под № 25. Възражението е разгледано от административния орган, но е намерено за неоснователно, като е посочено, че дървената скара (подиум) е самостоятелен преместваем обект, а договореното с концесионера на плажната ивица не замества нужното разрешение за поставянето му.  

Като взел предвид констатациите в съставения констативен акт, заместник-кмета на община Бургас приел за установено, че е налице преместваем обект - дървена скара и слънцезащитна тента, който е поставен без разрешение върху морски плаж “Бургас – север”, поради което и на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ издал процесната заповед за премахване на обекта.

Заповедта е законосъобразна.

По делото не бяха ангажирани доказателствени средства посредством които да се установи фактическото изпълнение на процесния обект, поради което делото следва да бъде решено с оглед на наличните доказателства. Видно от фактическото описание, съдържащо се в съставения констативен акт, което по същество не се оспорва от жалбоподателя, процесният обект представлява дървена скара с площ от 163 кв.м. и слънцезащитна тента. Разположен е за обслужването на преместваем обект, представляващ ЗБХ “Севастопол”, който е нанесен в специализираната одобрена и съгласувана с МРРБ схема под № 25. Видно от писмо изх. № 70-00-1551/25.02.2010г. на МРРБ този административен орган е съгласувал предложената схема за разполагане на преместваеми обекти на територията на морски плаж “Бургас север” със забележки и корекции, тъй като общата площ на преместваемите обекти и наличните съоръжения, описани като конструкции и прегради надвишават нормативно установената площ, която могат да заемат съгласно нормата на чл.10 от ЗУЧК. Поради тази причина МРРБ не е съгласувал нанесените на схемата конструкции и прегради, които реално заемат площи от морския плаж. В този смисъл, фактът, че в представената схема процесната дървена скара и слънцезащитна тента са нанесени графично, не означава, че те са одобрени като начин на разположение и размер. За конкретния случай, не може с категоричност да се установи дали процесният обект е част от корекциите на МРРБ, тъй като същите би трябвало да са нанесени в червен цвят, докато представеното копие на схемата е черно-бяло. Това обаче не е съществено в случая, тъй като дори и да се възприеме тезата на жалбоподателя, че процесният обект е част от съгласуваната схема, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно за разполагането му. То е само необходима и задължителна предпоставка за издаване на разрешение за поставяне, но не замества правния ефект на това разрешение.

С оглед конкретните фактически характеристики на обекта – дървена скара и слънцезащитна тента безспорно е, че разкрива белезите на преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ. Безспорно е също така, че за обекта няма издадено разрешение за поставянето му и по този факт също не е налице спор между страните и в частност това не се оспорва от жалбоподателя.

         Съгласно нормата н чл.56, ал.1 и ал.2 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). За обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. При констатирана липса на разрешение, приложима е разпоредбата на чл.57а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. В тази връзка, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че административния орган не е посочил изрично конкретно приложимата хипотеза на чл.57, ал.1 от ЗУТ, тъй като от обстоятелствената част на заповедта и от нейните мотиви ясно е посочено, че за обекта не се представя разрешение за поставянето му.

         Не се споделя становището на жалбоподателя, че обектът не е преместваем такъв, а с оглед неговото предназначение следва да се квалифицира като обект по смисъла на § 1, т.3, б. “в” от ДР на ЗУЧК. Следва да се отбележи, че посочената разпоредба дефинира понятието “активна плажна площ”, а дали един обект е преместваем или не се регламентира от нормата на чл.56, ал.1 от ЗУТ, а не по реда на ЗУЧК.

         Без правно значение за конкретните обществени отношения са облигационните отношения между дружеството-жалбоподател и концесионера на плажната ивица, които имат правен ефект във вътрешните отношения между страните, но са неприложими на плоскостта на публичните отношения с администрацията и не могат да дерогират нормативните изисквания, досежно издаване на разрешение за поставяне, както и не могат да го заместят, както правилно е отбелязал административния орган в мотивите на своя акт.

         Не обосновава различни от горните правни изводи и представената от жалбоподателя справка, изготвена към 23.06.2010г. от общинската администрация за съответствието на обектите на морски плаж “Бургас-север” с одобрената схема, в която под № 25 е отразен ЗОХ “Севастопол”  с площ по схема 35 кв.м. и установена на място в същия размер, дървен подиум и слънцезащитна тента, срещу които е отбелязано, че няма отклонение. От една страна, изследваният обект по схема е ЗОХ “Севастопол” и проверката касае площта на затворената част на обекта, видно от основанието, посочено в колона три от таблицата, поради което не може категорично да се твърди, че съответствието касае и процесния обект. От друга страна, дори и да се приеме, че съответствието касае и процесната дървена скара и слънцезащитна тента, това не обосновава извод за законосъобразното им разполагане, изискващо разрешение за поставяне. Правнозначимият факт е именно този – наличие на разрешение за поставяне, а всякакви други съпътстващи данни, свързани с нанасяне в специализираната схема, договор с концесионер, извършени проверки на място и констатации по тях, са ирелевантни за материалноправния спор и не влияят върху законосъобразността на издадения административен акт.

         Неоснователни са и възраженията, свързани с неспазване на установен от закона срок за издаване на процесната заповед. Срокът по чл.57а, ал.2 от ЗУТ е инструктивен и неговото неспазване не влече незаконосъобразност на административния акт на това сочено основание.          

След като е констатирал правнозначимите факти, административният орган правилно ги е субсумирал под хипотезата на приложимата правна норма. Констатираната липса на разрешение за поставяне на обекта е фактическото основание за издаване на оспорената заповед, като тези фактически констатации не се оборват успешно в настоящия процес.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствената процедура, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и е съобразен с целта на закона.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.последно от АПК и чл.215, ал.7 от ЗУТ, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

        

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Самба маре” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.*** против Заповед № 2164/02.08.2010 год. на заместник-кмета на община Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                    СЪДИЯ: