РЕШЕНИЕ  № 584

 

01.04.2016г., град  Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, на  седемнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

 

секретар:  Г.Д.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Ванина Колева

КНАХ дело    номер  377 по    описа    за   2016 година.

 

 

         Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 348 от НПК, вр. с чл. 208- чл. 228 от АПК.

         Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр. София, подадена чрез процесуален представител, против решение № 55, от 15.01.2016г., постановено по НАХД № 2951/2015г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № КГ-1285/16.06.2015 г., издадено от Председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „КРАЗАР“ ООД, ЕИК 203123309, гр. Бургас, за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във връзка с чл. 6, т. 1 Приложение № 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ.

В касационната жалба се излагат доводи, че оспореното решение е неправилно. Касаторът намира за неправилни изводите на районния съд, че не  е доказано извършването на нарушението по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ. Моли съда да отмени оспореното решение и  да потвърди наказателното постановление.

Ответникът - „КРАЗАР“ ООД - редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като следва да се потвърди НП.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и в изискуемата от закона форма, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на Районен съд – Бургас само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на „КРАЗАР“ ООД, против наказателно постановление № КГ-1285/16.06.2015 г., издадено от Председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 1 Приложение № 1 от НИКТГУРНТК на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10000 лв. на основание чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ.  До налагане на санкцията се е стигнало, след като било установено, че дружеството е разпространявало на пазара на 01.12.2014 г. течно гориво – автомобилен бензин А-95Н, несъответстващо на изискванията за качество. За така констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № А-010/23.01.2015г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление. 

За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че в производството по издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения. Приел е, че нарушението, вменено на дружеството е недоказано, поради което е отменил наказателното постановление.

Така постановеното решение е неправилно.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства и обсъждането им поотделно и в съвкупност съдът счита, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които на самостоятелно основание да обуславят незаконосъобразността на НП. Както акта, така и постановлението съдържат реквизитите по чл. 42, респ. чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Административното нарушение е описано със съставомерните му елементи откъм форма на изпълнително деяние, време, място на извършване и субект. Наведените фактически основания във връзка с обстоятелствата, при които е извършено нарушението и датата на извършването му, настоящия съдебен състав намира за достатъчни и относими към дадената правна квалификация на деянието. Същите се доказват и от събрания доказателствен материал.

От събраните доказателства безспорно се установява, че  „КРАЗАР“ ООД е разпространило течно гориво, което не съответства на изискванията за качество съгласно Приложение № 1 от НИКТГУРНТК.

С оглед формирания извод на Районен съд Бургас за недоказаност на административното нарушение, настоящия съдебен състав счита, че събраните доказателства са достатъчни, за да обосноват крайното решение за осъществено нарушение по чл. 8, ал.2 от ЗЧАВ във вр.с чл.6, т.1 и Приложение №1 от НИКТГУРНТК. Безспорно е, че дружеството жалбоподател се явява „краен разпространител“ по см. на §1, т.20 от ДР ЗЧАВ, поради което за него възниква задължението да не разпространява течни горива на пазара, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата, а именно по сочения показател в Приложение №1 от Наредбата -  „Дестилационни характеристики“ „- край на кипене“. Събраният доказателствен материал по отношение установените стойности при извършените контролно и арбитражно изпитване установява по категоричен начин, че по посочения показател автомобилен бензин А-95Н не съответства на изискванията за качество – при максимално допустима стойност от 210°С, полученият резултат при контролната проба е 218,2°С, а при арбитражната проба – 216,6°С. А съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване“ при получен резултат над 214°С продуктът не съответства на изискванията за температура на край на кипене. Нормативно установената съгласно Приложение № 1 максимално допустима стойност е 210°С и всяка друга стойност на показателя - край на кипене над 210°С обуславя несъответствието на горивото с изискванията за качество. Дори да приемем довода на първоинстанционния съд, че стойността от арбитражната проба следва да се намали с 5,1 градуса, то пак се получава стойност по-голяма от 210° С, която стойност е максимално допустимата съгласно Приложение № 1. Следователно констатациите на АНО за несъответствие на течното гориво с показателите за качество, а оттук и за извършено нарушение по чл.8, ал.2 във вр.с чл.6, т.1 и Приложение №1 от НИКТГУРНТК са правилни.

Административното нарушение е доказано, поради което правилно е ангажирана отговорността на „КРАЗАР“ ООД по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ като разпространител на течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл.8, ал.1 от ЗЧАВ.

Като е достигнал до коренно противоположен извод, първоинстанционния съд е постановил  неправилно решение, което следва да бъде отменено, поради наличие на касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Доколкото административното нарушение е доказано от обективна и субективна страна, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

         Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, във връзка с чл.63, ал.1, ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

 

 

РЕШИ:

 

         ОТМЕНЯ Решение № 55, от 15.01.2016г., постановено по НАХД № 2951/2015г. по описа на Районен съд – Бургас,  и  вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КГ-1285/16.06.2015 г., издадено от Председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „КРАЗАР“ ООД, ЕИК 203123309, гр. Бургас, за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, във връзка с чл. 6, т. 1 Приложение № 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10000 лв. на основание чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ  1.

                                                                          

                                                                           2.