Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 935 

 

град Бургас, 19.04.2013г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи март, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                                     ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар М.В. и с участието на прокурор Галина Колева изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 377/2013г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът М.И.Р. ***, с адрес за призоваване и съобщения гр.*** е оспорила решение № 2052/27.12.2012г. постановено по АНД № 4010/2012г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърден електронен фиш. С електронния фиш, издаден от ОД МВР Бургас, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, на основание чл.182,ал.1, т.5 от ЗДвП на касаторката е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Иска да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение - правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

1.Неоснователно е възражението, че е налице противоречие между състава, по който е определено извършеното нарушение и разпоредбата, въз основа на която е определена отговорността на нарушителя. В електронния фиш като нарушена е посочена законовата разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП, според която когато скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В конкретния случай в електронния фиш е посочено, че става въпрос за пътен знак В26, който ограничава скоростта до 90 км/ч. Установената скорост на пътното превозно средство е била 131 км/ч, превишението е 41 км/ч. Обратно на твърденията в касационната жалба, в електронния фиш ясно е посочено, че санкционната разпоредба, на която е основано наложеното наказание е чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, според която водач, превишил разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишение над 40 км/ч – 300лв. В процесния случай превишението е 41 км/ч, попада именно в хипотезата на тази разпоредба, мястото където е констатирано нарушението е път Е-773, км.491 от кв.Ветрен посока КПП – 1 на бензиностанцията на „Ромпетрол”, е в очертанията на населеното място на гр.Бургас, където според чл. 21, ал.1 – МПС от категория В следва да се движи с 50 км/ч. В случая, посредством знак В26, максимално допустимата скорост, макар и в населено място е фиксирана на 90 км/ч.

         Действително основния принцип за ангажиране на административно-наказателна отговорност, визиран в чл.24, ал.1 от ЗАНН е това, че отговорността е лична, т.е. следва да се наложи наказание на онзи който виновно е извършил съответното деяние, което притежава елементите на състав на административно нарушение. Производството по издаване на електронен фиш, в това число и констатиране на нарушенията, за които се издава такъв фиш е специално, уредено е в процесуални норми, които се съдържат в ЗДвП и като специално спрямо общите разпоредби на ЗАНН, при процесните хипотези се прилага именно това производство, в случаите когато неговите постановки се различават от правната уредба в основния закон – ЗАНН.

            Според чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Възможността собственикът на автомобила да посочи кое е лицето, на което е предоставил неговото управление по времето, когато е констатирано нарушението е регламентирано в чл.189, ал.5 от ЗДвП. Тази възможност изрично е посочена в самия електронен фиш, ведно със срока, в който лицето, субект по електронния фиш следва да декларира надлежно пред ОД МВР кой е управлявал автомобила по време на извършване на нарушението, описано във фиша. Конкретният електронен фиш е изпратен на касаторката по пощата, чрез известие за доставяне, от което се установява, че е получен лично от нея на 25.07.2012г. В предвидения по чл.189, ал.5 от ЗДвП 14-дневен срок тя не е посочила на наказващия орган кой е управлявал автомобила. Такова твърдение се съдържа едва в нейно изявление направено пред районния съд, чрез нейния процесуален представител, както и посредством разпита, в качеството на свидетел, на другия съсобственик на автомобила – Д.Г., извършен на 22.11.2012г. След като касаторката е пропуснала да направи надлежно такова волеизявление пред компетентния орган по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, възможността с такова възражение да осуети понасяне на отговорността за извършеното нарушение е преклудирана. Това е така, защото според чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът на превозното средство отговаря за извършеното с него нарушение. Ако собственикът посочи кой е управлявал автомобила, в ЗДвП е регламентирано производство по налагане на наказание именно на посоченото от собственика лице, като първоначално издаденият фиш се анулира. След като едва в съдебно заседание пред районния съд, много след изтичане на 14-дневния срок, касаторката е заявила, че друго лице управлявало автомобила, е препятствала възможността за приложение на предвидения в ЗДвП ред да бъде наложено наказание с електронен фиш на това друго лице, което е управлявало автомобила. От друга страна, както беше посочено по-горе, само по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП собственикът на автомобила, с който е извършено нарушението, може да посочи действително управлявалия го, при пропускане на срока възможността се преклудира и отговорността за извършеното нарушение се носи от собственика на МПС съобразно чл.188, ал.1 от ЗДвП.

         2. В чл.189, ал.4 от ЗДвП са изброени реквизитите на електронния фиш - данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В разпоредбата е посочено, че образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Процесният електронен фиш съдържа всички посочени реквизити и отговаря на утвърденият образец. Това са единствените изисквания към неговата форма и те са спазени. Обратно на твърдението в касационната жалба, няма изискване за посочване на органът, който го е издал, а за посочване на териториалната структура на МВР, в случая ОД МВР Бургас, която надлежно присъства. Както вече беше казано по-горе, производството по издаване на електронен фиш е уредено в ЗДвП, нормите са специални спрямо общите такива в ЗАНН, за това приложима е уредбата в ЗДвП. По тази причина изискванията на ЗАНН, в частта, в която съществува специална уредба в ЗДВП, са неприложими и противоречието с тях не води до незаконосъобразност на издаденият електронен фиш.

            Всички съждения на касатора за недобрата нормотворческа техника относно уредбата на ел.фиш и законодателните пропуски и противоречия с правната доктрина нямат отношение към законосъобразността на процесния ел.фиш. Фишът от гледна точка на реквизитите му и според уреденото производство по издаването му, съответства на закона, такъв какъвто е. Съдът следва да съблюдава спазването на закона, независимо от качеството на законодателната техника - Dura lex, sed lex. Законосъобразността на електронният фиш не може да се преценява според представите на касатора за това каква би следвало да е процедурата за издаване и реквизитите на фиша.

            В заключение съдът намира за нужно да посочи, че източник на правото в РБългария е законът, а не съдебният прецедент, за това съдът изложи мотиви, обсъждайки само приложимите законови разпоредби.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2052/27.12.2012г. постановено по АНД № 4010/2012г. по описа на Районен съд Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: