Р Е Ш Е Н И Е   

 

    /16.04.2010 година, град Бургас,

 

Административен съд – гр. Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на осемнадесети март, две хиляди и десета година,  в състав:

 

Председател: Галина Радикова

      Членове: Лилия Александрова

  Веселин Енчев

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Станимир Христов, изслуша докладваното от съдия Веселин Енчев КНАХД № 377/2010 година.

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

С решение № 397/20.03.2009 година по НАХД № 512/2009 година на Районен съд – гр. Бургас (РС) е потвърдено наказателно постановление № 7004/06.07.2010 година (НП) на началник сектор „ПП” на ОД – Бургас на МВР, с което на С.А. ***, за нарушение на чл. 21 ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП, са наложени две административни наказания - „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от едни месец, а за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание  чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лева.

Недоволно от решението, наказаното лице обжалва същото пред Бургаски административен съд в рамките на настоящото касационно производство. Твърди, че решението на РС е постановено при неизяснена фактическа обстановка и допуснато нарушение на процесуалния закон – при нередовното му призоваване за заседанието на РС, ход на делото е бил даден и производството е приключило, като по този начин е засегнато правото му на защита. Отделно, твърди, че системата, с която е е установено нарушението, не е одобрено по съответния ред.

Иска решението на РС да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде отменено НП.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно.

 Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в съответствие с чл.218 ал.1 от АПК, тя е основателна.

Жалбоподателят А. е санкциониран за това, че е управлявал МПС със скорост, надхвърляща максимално разрешената, както и че не е носил контролен талон, който да представи, след като му е поискан от служителите на МВР, установили нарушението.

РС е потвърдил НП с мотив, че твърденията на жалбоподателя, че нарушението е установено с техническо средство, което не е регистрирано по съответния ред, са неоснователни. Приел е, че скоростта е фиксирана със система за видеоконтрол “TSS клип 1161 кадър4935”.

Настоящият касационен състав приема от фактическа и правна страна следното.

Жалбата на С.А. до РС е от две прости изречения и без никакви мотиви. Жалбоподателят е търсен неуспешно на адреса, описан в АУАН, за да бъде призован за насроченото съдебно заседание от РС. На самата жалба до РС адресът му е непълен, като допълнително към ръкописния текст, също на ръка, но от друго лице и с друго пишещо средство, е извършено дописване, с което е извършена конкретизация на адреса – с посочване на вход и номер на апартамент, в съответствие с установеното в АУАН.

Съгласно чл.61 ал.2 изр. първо от ЗАНН, съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес.

Доколкото с процесуалното си поведение – некоректното посочване на адрес за призоваване в жалбата до РС – С.А. е станал причина за неоткриването си, РС законосъобразно е дал ход на оспорването и е разгледал по същество спора.

Решението, обаче, е постановено при неизяснена фактическа обстановка.

РС е трябвало да събере доказателства, посредством които да се индивидуализира техническото средство, с което е установено нарушението, както и да събере доказателства дали то е одобрено за използване от Българския институт по метрология.

Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Решението следва да се отмени, а оспорването да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС.

По изложените съображения, на основание чл.220 във връзка с чл.221 ал.2 и чл.222 ал.2 т.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

           

ОТМЕНЯ решение № 397/20.03.2009 година по НАХД № 512/2009 година на Районен съд – гр. Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на БРС.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: