Р Е Ш Е Н И Е

 

                       Номер 745            Година 07.05.2014               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на десети април две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина РАДИКОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                         2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: М.В.

Прокурор: Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 376 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Р.Ж.Д. *** против решение № 491/28.12.2013г. постановено по н.а.х.д. № 897 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Несебър. Счита решението за незаконосъобразно, несъобразено с тълкувателно решение № 1/2007г. на ВАС за маловажност на деянието, както и с материалноправните предпоставки за виновност, изискуеми в чл.6 и чл.7 във връзка с чл.27 от ЗАНН. Твърди, че не му е дадена възможност да се защити, като упражни правата си срещу административнонаказателната преписка.

Ответникът – Началник на Районно управление „Полиция” гр.Несебър, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е потвърдил наказателно постановление № 2903/13 издадено на 05.09.2013г. от началника на РУП гр.Несебър, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, на касатора е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца. За да постанови решението си съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на наказателното постановление, като същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Прието е, че на посочената дата 26.08.2013г., жалбоподателят е нарушил посочената в наказателното постановление разпоредба на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП и законосъобразно е санкциониран. По отношение на размера на наложените наказания, съдът е преценил, че предвид установената по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта на водача, същите съответстват на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение и съдействат в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са не основателни. Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяването на административното нарушение и налагането на съответното наказание. 

В хода на съдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора. Преписката по издаване на наказателното постановление е постъпила в съда на 11.11.2013г., като жалбоподателят е имал възможност да се запознае с нея преди проведеното на 03.12.2013г. публично съдебно заседание, поради което направените в този смисъл възражения са неоснователни.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствието на касатора, съобразно изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е надлежно връчен срещу подпис. Лицето не се е възползвало от предоставената му възможност да направи възражения при съставянето на акта, като такива не са направени и в 3-дневния срок, предвиден в нормата на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Също така, не е направено искане за служебно събиране на писмени или веществени доказателства или за запознаване с преписката,  които да не са били уважени от наказващия орган, поради което правото на защита на лицето не е нарушено.

Неоснователно е направеното от касатора възражение за маловажност на установеното нарушение. В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност. Напротив с оглед установеното концентрация на алкохол в кръвта от 0,98 промила, е налице по-висока степен на обществена опасност, доколкото от една страна водача на автомобила се поставя в невъзможност да реагира адекватно при евентуално възникване на опасност на пътя, а от друга страна употребата на алкохол създава опасност и за другите участници в движението.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 491/28.12.2013г., постановено по н.а.х.д. № 897 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                    2.