ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер     448                         дата 08 март 2012 год.                   Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти    състав,

в закрито заседание на 08 март 2012 год., 

в следния състав:

 

                                                                                     Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Секретар: …………………..

Прокурор:…………………..

                                            

разгледа адм. дело 376  по описа за 2012  год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Съдът е сезиран с жалба подадена от П.К.Ф. *** против Заповед № РД-14-122/12.05.2005г. на заместник-началника на ДНСК – гр.София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, описан като масивна постройка №16 по съставена от Община Бургас схема на строежите, извършени в района на „Параклиса”, изпълнен от С.Д.Ф., в терен – държавен горски фонд, отдел 235, м.Ченгене скеле – Параклиса, землище на гр.Бургас.

Жалбоподателката твърди, че към настоящия момент не е уведомена за издаването на оспорваната заповед, същата не и е изпратена, не е участвала във водените по повод на нея дела, с оглед на което счита, че за нея заповедта не е породила правни последици. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Съдът, след като прецени представените с жалбата писмени доказателства, тези, съдържащи се в изпратената административна преписка, както и като взе предвид предмета на оспорване, очертан от жалбоподателката, намира подадената от нея жалба за процесуално недопустима за разглеждане, поради следните съображения:

Установява се по делото, че със заявление №94-С-40 от 15.01.2004г. на основание чл.184 от ПЗР на ЗУТ, С.Д.Ф. (съпруг на жалбоподателката, видно от Удостоверение за граждански брак от 08.08.1971г.) е поискал да бъде узаконен незаконен строеж „масивна постройка” №16 по съставена от Община Бургас схема на строежите, извършени в района на „Параклиса”, извършена от него в терен – държавен горски фонд, отдел 235, м.Ченгене скеле, землище на гр.Бургас. На 03.11.2004г. от главния архитект на Община Бургас е постановил отказ за издаване на акт за узаконяване.

Със Заповед № РД-14-122/14.04.2005г. на заместник-началника на ДНСК гр.София, въз основа на фактическите констатации от извършена проверка от длъжностни лица при ТД „Приморие”, община Бургас, обективирани в констативен акт №124 от 21.07.2004г. и на основание чл.225, ал.1, наредил премахването на незаконен строеж, описан като  масивна постройка №16 по съставена от Община Бургас схема на строежите, извършени в района на „Параклиса”, изпълнен от С.Д.Ф., в терен – държавен горски фонд, отдел 235, м.Ченгене скеле – Параклиса, землище на гр.Бургас. Заповедта е връчена на Ф. на 11.05.2005г. и е обжалвана от него пред Окръжен съд – Бургас, който с Решение № III-323 от 04.01.2004г. е отхвърлил жалбата. Решението на БОС е обжалвано от Ф. и с Решение №11221/15.11.2006г. на ВАС е оставено в сила.

Понастоящем съдът е сезиран с жалба вх.№ ТП-159-00-575/10.02.2012г. със същия предмет, но вече подадена от съпругата  П.К.Ф..

В производството по обжалване на заповед, издадена на основание чл.255 от ЗУТ, право на обжалване по арг. на чл.215 от ЗУТ и качеството на заинтересовани лица имат възложителят и извършителят на строежа. Същите лица имат право на и обжалване действията по изпълнението на такава заповед, съобразно чл.3 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, която разпоредба предвижда, че към принудително изпълнение на заповеди по чл. 225, ал. 1 или 2 ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях се пристъпва, когато същите не са изпълнени доброволно от адресата.  Адресат на заповедта съгласно §3, ал.1 от ДР на Наредба№ 13 от 23.07.2001 г. са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение.

Предвид изложеното съдът намира, че страни в административното производство, което се развива по повод спора за законосъобразността на издадената заповед за премахване на строежа са административният орган, в чиито правомощия е издаването на тази заповед и извършителят на строежа. В настоящия случай е безспорно установено и не се спори между страните в процеса, че извършител на разпоредения за премахване строеж е съпругът на жалбоподателката – С. Ф., който вече е упражнил правото си на жалба, приключило с влязъл в сила съдебен акт. Към настоящия момент са предприети и действия по изпълнението на заповедта.

По отношение на възраженията на жалбоподателката, че и тя разполага с право на жалба против заповедта за премахване на незаконния строеж, както и с такава против действията по принудителното изпълнение на същата(с оглед действащия режим на съпружеска имуществена общност, предвид обстоятелството, че бракът е сключен на 08.08.1971г., а Разрешително за строеж № 12 е от 20.09.1990год.), съдът отбелязва, че с уведомяването на единия съпруг – в качеството му на адресат на заповедта и извършеното от него оспорване на административния акт са извършени действия по управление на общата вещ, които ползват и двамата съпрузи.

Алтернативно заявеното искане за отмяна на заповедта като погасена по давност и неподлежаща на принудително изпълнение не следва да се обсъжда, тъй като е относимо в производство по оспорване действията по принудителното изпълнение, но този довод не може да бъде слушан в производство по оспорване законосъобразността на административния акт.

На основание изложените мотиви, поради липса на правен интерес,  жалбата, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено, поради което и на основание чл.159, т.4 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на П.К.Ф. с ЕГН **********,*** против Заповед № РД-14-122/12.05.2005г. на зам.началника на ДНСК – гр.София.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 376/2012 год. по описа на Административен съд – Бургас.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                               

 

 

СЪДИЯ: