РЕШЕНИЕ

 

№    719          13.04.2018 годинаград Бургас

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и девети март, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х.

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  С. А.

прокурор: Тиха Стоянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД номер 375 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от Н.Х.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** 20, чрез адв. К.К. – БАК против решение № 32/10.01.2018 г. постановено по а.н.д. № 5084/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17-0769-002787/16.08.2017 год. на началник група кум ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за движение на пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.182, ал.1, т.6 от с.з. на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 350 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и необосновано. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

         В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв.К., който поддържа жалбата.

         Ответната страна – сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище, че решението на първата инстанция е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на процесуалния представител на жалбоподателя и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С наказателното постановление, Н.Х. е санкциониран за това, че на 14.08.2016г. в 13:32 часа, в гр. Бургас по ул. „Тодор Александров“ до бензиностанция „Лукойл“ Ф563, в посока кръстовище с ул. „Спортна“ е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ****, на който лицето е ползвател, с наказуема скорост 132 км/ч., при въведено ограничение за участъка от населеното място с пътен знак В-26 до 80 км/ч. Нарушението е установено и заснето с АТС – SITRAFFIC LYNX ERS – 400 с фабричен № 003059049644. Посочено е, че на Х. му е бил връчен снимков материал, с който е установено нарушението. Отбелязано е, че не посочва лице, на което да е предоставил управлението на МПС.

         За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, който е връчен на нарушителя и подписан от него с възражение. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намира, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са спазени. По същество счита, че Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Сочи, че редовно съставения акт по ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, като пред съда не са били представени убедителни доказателства, които да оборят установено.

         Така постановеното решение е правилно.

         Настоящият касационен състав намира за неоснователни изложените в сезиращата съда жалба доводи, че превратно районния съд е приел, че засечения и заснет автомобил е ползван от Х.. Не се приемат и твърденията и че това е в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Напротив, видно от приложените в администртивнонаказателната преписка декларации по чл.188 от ЗДвП, в нея собственикът на процесното МПС е посочил именно санкционираното лице като лицето, управлявало на 14.08.2016г. автомобила. Съгласно  чл.188, ал.1 от ЗДвП за нарушението следва да отговаря собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство. В случая Н.Н.Ч., в качеството му на съсобственик на автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ **** (видно от приложената по а.н.д. №5084/2017г. справка за регистрация), лично е посочил в нарочната декларация по чл.188 от ЗДвП, че той не е управлявал МПС, а същото е управлявано от Н.Х.. Следователно правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността за извършеното нарушение на посоченото в декларацията лице. Законодателят е посочил, че собственика на МПС ще отговаря, когато не е посочил лице управлявало автомобила, какъвто обаче не е настоящият случай. Отделно от това, налице е и декларация, попълнена от Н.Х., в която същият е написал, че не може да посочи кой е управлявал автомобила към момента на нарушението, т.е. същият нито отрича той самият да е управлявал МПС, нито посочва друго, различно от него лице, което да е управлявало. 

         В настоящата хипотеза, предвид обстоятелството, че нарушението е установено посредством мобилна система за видеонаблюдение, административнонаказващият орган е узнал кой е нарушителя едва след като собственикът на автомобила е попълнил нарочната декларация относно обстоятелството кой е бил водач към момента на установяване на нарушението. След попълването на тази декларация е започнал да тече 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като задължение на административния орган е в рамките на три месеца от установяването на нарушителя да състави акт, въз основа на който да приключи законосъобразно административнонаказателното производство, с издаване на постановление и налагане на санкция, което в настоящия случай е сторено своевременно. Срокът за съставяне на АУАН е започнал да тече от 30.03.2017 г., респективно е изтекъл на 30.06.2017 г., а АУАН № 970755  е съставен на дата 17.05.2017г., поради което към тази дата не е била преклудирана възможността за реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.

         От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Напълно се споделят изводите на РС - Бургас, че Н.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото в АУАН и НП административно нарушение.

         Атакуваното съдебно решение е обосновано с оглед на събраните по делото доказателства и съответно на приложимия процесуален и материален закон. Същото е постановено от териториално и родово компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН). Произнесено е при липсата на процесуални пречки и в отговор на надлежно упражнено субективно право на жалба. Поради това следва да се остави в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, ХІХ състав,

Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА № 32/10.01.2018г. постановено по а.н.д. № 5084/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.                               

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

                           

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                        2.