Р Е Ш Е Н И Е  №980

 

град Бургас,  04.06.2015 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, четвърти състав, на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав :

 

СЪДИЯ: Галина Радикова

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 374 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от С.К.С. ***  против заповед № 35/27.01.2014 г., издадена от кмета на община Приморско, с която на жалбоподателя е наредено да премахне преместваем обект, представляващ „Метална конструкция, предназначена за слънцезащитен навес“, с приблизителна площ около 6.00 кв.м., с размери 4.00м./1.50м., монтиран към масивна жилищна сграда, построена на калкан- северна секция, находяща се в УПИ ХІ, кв.7 по плана на гр.Приморско, с идентификатор № 58356.503.214 по КК на гр.Приморско.

 Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна. Издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че предмета на заповедта не може да бъде определен като преместваем обект по см. на чл. 56 и 57 ЗУТ, а като такъв, предназначен да обслужва или допълва дейностите в сградите на основното застрояване. Заявява, че обекта е изграден през 1982г., когато е била построена и сградата в имота и се използва за съхранение на дърва и зимнина.

Иска отмяна на оспорения административен.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

 

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице – адресат на заповедта, в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, от фактическа и правна страна намира следното:

На 13.10.2014г. служители на Община Приморско са извършили проверка, за резултатите от която са съставили констативен акт №23. Установили са, че УПИ ХІ, кв.7 по плана на гр.Приморско, с идентификатор № 58356.503.214 по КК на гр.Приморско е собственост на С.К.С., С. Г. Г. и А.К.И.. Констатирали са, към масивна жилищна сграда, построена на калкан- северна секция, монтиран от С.К.С. обект, представляващ „Метална конструкция, предназначена за слънцезащитен навес“, с приблизителна площ около 6.00 кв.м., с размери 4.00м./1.50м. За този обект не е било представено разрешение за монтаж на преместваем обект.

Актът е бил съобщен на жалбоподателя по реда на §4 ал.1 изр.2 от ДР на ЗУТ и срещу него са били подадени възражения.

Въз основа на съставения констативен акт, кметът на Община Приморско е издал заповедта – предмет на оспорване в настоящото производство, с която приел за установено, че преместваем обект, представляващ „Метална конструкция, предназначена за слънцезащитен навес“, с приблизителна площ около 6.00 кв.м., с размери 4.00м./1.50м., монтиран към масивна жилищна сграда, построена на калкан- северна секция, находяща се в УПИ ХІ, кв.7 по плана на гр.Приморско, с идентификатор № 58356.503.214 по КК на гр.Приморско,  е поставен без разрешение за поставянето му, издадено по реда на наредбата по чл. 56 ал.2 от ЗУТ. Поради това е разпоредил премахването му.

Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган, съгласно разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ.

При издаването и са спазени специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ – административното производство е започнало със съставяне на констативен акт, връчен по съответния ред. Заповедта е мотивирана – посочени са както фактическите, така и правните основания за издаването и.

Възражението, че липсата на уведомавяне на собственика на обекта за извършването на проверката, въз основа на която е съставен констативния акт представлява съществено нарушение на процесуалните правила, е неоснователно. 

Действително, настоящият жалбоподател не е бил уведомен за началото на административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, по реда на чл. 26 АПК. В случая обаче, това нарушение не е от категорията на съществените, тъй като констативен акт №23 му е бил връчен и възможността за защита на правото в производството е била реализирана посредством подаване на възражения.

Неоснователно е и възражението, че за един и същ обект са издадени две заповеди с различно съдържание. Представената по делото заповед № 1161/19.12.2014., издадена от кмета на Община Приморско касае незаконен строеж „барбекю“, изграден в същия УПИ. Този обект, е с различни параметри, начин на изпълнение и разположение в имота ( според скицата към констативен акт № 24/ 13.10.2014г.) в сравнение с процесния.

Съдът намира обаче, че при издаване на оспорената заповед материалния закон е приложен неправилно.

Според нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, които не са трайно свързани с терена, като в разпоредбата обектите са изброени примерно и неизчерпателно, според наименованието и вида им. Ал. 2 на чл. 56 от ЗУТ сочи, че за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти – и въз основа на схема, одобрена от главният архитект на общината. В случая, това е приетата от Общински съвет Приморско Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти, рекламни, информационни и монументално- декоративни елементи на градското обзавеждане и за рекламната дейност на територията на Община Приморско.

Легално определение на понятието преместваем обект се съдържа в §5, т.80 от ДР на ЗУТ, това е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.

Следователно, за да бъде извършена преценка за законосъобразното приложение на посочения по- горе ред за премахване на поставен без разрешение преместваем обект, е необходимо наличието на категорични доказателства, въз основа на които да е възможно процесния обект да бъде определен като „преместваем“.

Преценката за това се извършва както с оглед предназначението на обекта, така и с оглед обективната възможност същият да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, без да бъде изменяна трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.

В случая, такива доказателства не са ангажирани от издателя на акта, съобразно нормата на чл. 170 ал.1 АПК.

За съда е абсолютно неясно, защо административния орган приема, че процесния обект представлява по предназначение „слънцезащитен навес“. Липсват обективни предпоставки за такъв извод. Нито въз основа на начина на изпълнение на обекта (според оскъдните в тази насока мотиви на заповедта), нито на разположението му в поземления имот може категорично да бъде определено предназначението на обекта. Още повече, че жалбоподателят изрично заявява, че от изграждането му през 1982г. до датата на издаване на заповедта, го ползва за съхранение на дърва и зимнина.

Отделно от това, дори да се приеме, че предназначението на обекта е такова, каквото е определено от административния орган, то пак не може да бъде прието, че с оглед предназначението си този обект може да бъде категоризиран като „преместваем“ по см. на чл. 56 ал.1 и съобразно §5, т.80 от ДР на ЗУТ. Това е така защото, приетото от адм. орган предназначение на навеса „за защита от слънце“, не може да бъде определено като  търговска и друга обслужваща дейност, предвид останалите факти. Според това описание, той би могъл да бъде определен като предназначен за друга обслужваща дейност, ако беше монтиран към търговски или увеселителен обект.

В случая, навесът е монтиран към жилищна сграда,  а и не е доказано действителното му предназначение.

Отделно, издателят на акта не е доказал и другата кумулативно изискуема предпоставка, за да бъде обекта определен като „преместваем“- възможността да бъде отделен от земята и монтиран на друго място със същото или сходно предназначение.

Единствената индикация в подобна насока е констатацията, че обекта има метална конструкция. Само този факт не е достатъчен за да се прецени дали е възможно да бъде отделен, без да бъде изменяна трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.

Поради изложеното съдът намира, че след като не е доказал, че в случая се касае до преместваем обект по см. на закона, за който следва да бъде издадено разрешение за поставяне, издателят на оспорения акт неправилно е приложил материалния закон и е разпоредил премахването му.

Затова и на основание чл. 172 АПК, Административен съд – град Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 35/27.01.2014 г., издадена от кмета на община Приморско, с която на С.К.С. е наредено да премахне преместваем обект, представляващ „Метална конструкция, предназначена за слънцезащитен навес“, с приблизителна площ около 6.00 кв.м., с размери 4.00м./1.50м., монтиран към масивна жилищна сграда, построена на калкан- северна секция, находяща се в УПИ ХІ, кв.7 по плана на гр.Приморско, с идентификатор № 58356.503.214 по КК на гр.Приморско.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                   СЪДИЯ: