Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас,  10.01.2009г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, Пети състав, на десети декември 2008 година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Д.

 

при секретаря Г.Д., с участието на прокурора С. Х., като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 374 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на “Качара” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Ж. Б. К., подадена от пълномощника на дноличното дружество адв. Р.– АК-гр.Сливен, против ревизионен акт № 2000288/14.11.2007г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Сливен, потвърден с решение № РД–10-43/01.02.2008г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – Бургас, при централното управление на Националната агенция за приходите, с който на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 10 356,74 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер 814,70 лв. за данъчните периоди 1.09.2006г.-30.09.2006г. и 1.10.2006г.-31.10.2006г.

Според жалбоподателя издадения ревизионен акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразността му, и при допуснати нарушения на материалния закон, поради което моли съдът да го отмени като неправилен и незаконосъобразен в оспорените части. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза по делото.

Ответникът – директорът на дирекция “ОУИ” – Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в съдебно заседание като неоснователна и недоказана. Моли съдът да я отхвърли по подробно изложени съображения в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Счита, че от събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че доставчикът на жалбоподателя не може да бъде намерен на декларирания от него адрес и не може да бъде извършена проверка в счетоводството му, включително за неговата редовност, както и дали стоката е била налична към момента на осъществяване на доставките и доколко доставчикът има кадрова и техническа обезпеченост да ги осъществи. В подкрепа на това е и фактът, че на доставчика е била извършена ревизия за периода, в който са издадени процесните фактури, при която същият не е представил изискуемите документи от данъчна администрация, поради което ревизията е била извършена по реда на чл.122, ал.1, т.4 и т.6 от ДОПК. Счита, че това дава достатъчно основание да се приеме, че в хода на настоящото производство не са събрани достатъчно убедителни и категорични доказателства за реално осъществени сделки. Намира за правилна констатацията на органа по приходите за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима за разглеждане по същество.

От приложените към административната преписка доказателства и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, настоящата инстанция преценя, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи до отмяната му на това основание.

Неоснователен е доводът в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.155, ал.8 от ДОПК, водещо до незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.

От данните по делото се установява, че оспореният ревизионен акт е издаден по реда на чл.155, ал.4 от ДОПК, след отмяна с решение № РД–10-357/24.07.2007г. на директора на Д “ОУИ” – Бургас, при ЦУ на НАП, на ревизионен акт № 2000122/23.05.2007г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Сливен, като незаконосъобразен в частта, относно установените задължения по ЗДДС за данъчните периоди 1.09.2006г. – 30.09.2006г. и 1.10.2006г. – 31.10.2006г.

Безспорно, с новия ревизионен акт са определени за същите данъчни периоди задължения по ЗДДС в размер, по-голям от този на определените с отменения ревизионен акт № 2000122/23.05.2007г. Разпоредбата на чл.155, ал.8 от ДОПК предвижда, че с решението на директора на Д “ОУИ” – Бургас, ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя. В конкретния случай не сме изправени пред цитираната законова хипотеза. След постановяване на отменителното решение на директора на Д “ОУИ” – Бургас е започнало ново производство по издаване на ревизионен акт, в резултат на което е издаден нов ревизионен акт. Няма пречка в това производство да бъде установен друг размер на данъчните задължения, включително и по-голям. Действителната воля на законодателя ясно и недвусмислено е изразена в разпоредбата на чл.155, ал.8 от ДОПК, отнасяща се до правомощия на решаващия орган. Касае се до ново производство и нов ревизионен акт, а не до решение на директора на дирекция “ОУИ”, само по отношение на което важи забраната да не бъде във вреда на жалбоподателя.

Не се споделят от настоящата съдебна инстанция и развитите доводи за нарушение на чл.108, ал.1 от ДОПК.

Следва да се посочи, че не са предмет на ревизиране и установяване отделни доставки, а всички декларирани, респективно установени от органа по приходите данъчни задължения за конкретен данъчен период. В случая, извършената ревизия е относно прилагането на ЗДДС, с обхват данъчните периоди 1.09.2006г. – 30.09.2006г. и 1.10.2006г. – 31.10.2006г., като под данъчен период следва да се разбира месечния период, за който регистрираното лице е подало или е следвало да подаде месечна справка – декларация за ДДС. Съответно, в обхвата на ревизията ще бъде определеният със заповедта за възлагане на ревизия месечен данъчен период, а не само отделни доставки на конкретни дати от този данъчен период. Поради това, не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че в развилото се предходно ревизионно производство вече са проверени отделни доставки и по тези констатации е постановен влязъл в сила стабилен административен акт, както и че е недопустимо да бъдат те преразглеждани в последващото производство, образувано след отмяната на този предходен ревизионен акт и връщането му за ново разглеждане на същите данъчни периоди. 

Съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон при издаване на административния акт. Съображенията за това са следните:

С ревизионния акт за данъчните периоди 1.09.2006г. – 30.09.2006г. и 1.10.2006г. – 31.10.2006г., на основание чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.), чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС (отм.) и чл.63, във връзка с чл.6 от ЗДДС (отм.), на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 356,74 лв. по фактури № 0000000169/29.09.2006г., № 0000000178/15.10.2006г. и № 0000000209/25.10.2006г., с предмет на доставките 94 720 кг грозде, сортове мускат, шардоне, мерло, червен мискет и мавруд, издадени от „Исая” ЕООД-гр.Бургас.

При извършената насрещна проверка на доставчика на жалбоподателя относно установяване на всички предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по издадените на жалбоподателя фактури, е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения, с което от „Исая” ЕООД са изискани доказателства за начисляване на данъка по фактурите - хронологични регистри на счетоводни сметки 4532, 411 и сметки от група 70, дневници за продажби, справки-декларации, оборотни ведомости, по които са намерили отражение счетоводните операции, взети при отразяване на фактурите, платежни документи, удостоверяващи разплащането на данъчната основа и ДДС по фактурите, съпътстващи доставката документи – договори, приемо-предавателни протоколи и др., доказателства относно наличие на кадрова, материална и техническа обезпеченост във връзка с предмета на доставките, доказателства за транспортни разходи и тяхното осчетоводяване, фактури и съпътстващи документи на предходни доставчици и др., удостоверяващи реалното извършване на фактурираните доставки на грозде. Искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, поради неоткриване на представляващия дружеството – доставчик или упълномощено от него лице на декларирания адрес за кореспонденция.

В отговор, на 15.08.2007г., от упълномощено от „Исая” ЕООД лице, са входирани в териториалната дирекция копия на част от изисканите от органа по приходите документи: договори за покупко – продажби, касови ордери, ведомости и др. документи.

При извършената насрещна проверка, след проверка в програмния продукт на ТД на НАП-гр.Бургас и от справка по досието на фирмата, е констатирано още, че процесните три фактури са включени в дневниците за продажби и справките-декларации за съответните данъчни периоди. Поради неоткриване на доставчика на декларирания от него адрес за кореспонденция, представените от упълномощеното лице копия на счетоводни и други документи не са сверени с техните оригинали в счетоводството на „Исая” ЕООД, както и не е извършена съпоставка и проверка на същите с останалите изискани, но непредставени, документи и  счетоводни регистри.

На 3.08.2007г. жалбоподателят е представил допълнително на ревизиращите разходни касови ордери, обяснения, договори за покупко – продажби и ведомости за изплатени суми за закупено грозде от предходни доставчици на „Исая” ЕООД, които документи касаят само документооборота и счетоводната отчетност на доставчика „Исая” ЕООД.

Допълнително, с протокол № 646/20.09.2007г. са приобщени доказателства, иззети в предходното производство, приключило с отменения РА № 2000122/23.05.2007г., от значение за облагането на ревизираното лице.

След анализ на всички иззети и представени документи и обяснения, органът по приходите е стигнал до извода, че само представянето им не е достатъчно и за да се прецени тяхната доказателствена сила е необходимо да се извърши проверка в счетоводството на доставчика, за да се установи тяхната достоверност и редовност в съответствие с изискванията на ЗСч. По тези съображения и в изпълнение на дадените задължителни указания с решение № РД-10-357/24.07.2007г. на директора на Д „ОУИ”-Бургас, с което е върната преписката за нова ревизия, с оглед представените пред него с жалбата по административен ред нови писмени доказателства, е изготвено и изпратено до ТД на НП-гр.Бургас ново искане за извършване на насрещна проверка на доставчика „Исая” ЕООД, към което са описани горните обстоятелства и са приложени всички събрани и представени до момента документи и обяснения.

При новата насрещна проверка отново не е открит представляващия доставчика или упълномощено от него лице на декларирания адрес, поради което изготвеното до него искане за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В предоставения от органа по приходите срок, не са представени изисканите документи и обяснения. 

Неоткриването на представител на фирмата и непредставянето на изисканите документи са поставили в невъзможност органа по приходите да провери счетоводните регистри и документи на доставчика на жалбоподателя, за да може да установи дали фактурираните доставки са действително извършени, а така също налични ли са в счетоводството на доставчика представените копия на документи и извършено ли е счетоводно отразяване на данъка като задължение към бюджета, съответно налице ли е право на данъчен кредит за ревизираното лице.

При това положение, органът по приходите е приел, че е налице само движение на документи и няма фактическо изпълнение на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.), от което следва, че не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.24 от ЗДДС (отм.), а липсата на получена стока предопределя невъзможността да се породи право на данъчен кредит по смисъла на чл.63 от ЗДДС (отм.), поради което вписаният данък в издадените от „Исая” ЕООД-гр.Бургас фактури № 0000000169/29.09.2006г., № 0000000178/15.10.2006г. и № 0000000209/25.10.2006г. не може да се третира като данъчен кредит и за жалбоподателя не възниква правото на приспадане на данъчен кредит по тях. По отношение на фактури № 0000000169/29.09.2006г. и № 0000000209/25.10.2006г., органът по приходите е приел, че тъй като дължимият данък по тях не е платен по „ДДС-сметка” на доставчика по смисъла на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.) и в указания от органа по приходите срок не са представени изисканите документи, е налице и основанието по чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.) за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит.

Доказателства в горния смисъл, удостоверяващи наличието на всички предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, издадени от доставчика „Исая” ЕООД, не са представени от жалбоподателя в хода на административното и съдебно обжалване на ревизионния акт.

По делото, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, е назначена и приета съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице по която също не могло да открие прекия доставчик „Исая” ЕООД на декларирания от него данъчен адрес, поради което не е могло да извърши проверка в счетоводството му както относно неговата редовност, така и за начисляване на данъка по фактурите по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС, осчетоводяването на представените в ревизионното производство разходни касови ордери, заприходяването и изписването на количествата грозде, тяхното съхранение, транспортиране и кои са предходните му доставчици. При извършената проверка в счетоводството на жалбоподателя вещото лице е констатирало осчетоводяване на стоката, предмет на процесните доставки, по Дт с/ка 304 Стоки на склад, която впоследствие е продадена и фактурирана на „Сис индустрийс” ООД. От дадените в хода на ревизията обяснения и представените предавателно – приемателни бележки, придружаващи фактурите, вещото лице е приело, че транспортът на гроздето е за сметка на „Сис индустрийс” ООД. От заключението на вещото лице става ясно, че не е извършвана проверка за осчетоводяване на транспортните разходи в счетоводството на  „Сис индустрийс” ООД.

При тази установена по делото фактическа обстановка, съдът намира жалбата за  неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, приложима според препращащата разпоредба на чл.144 от АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В разглеждания случай, в тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на кумулативните елементи на сложния фактически състав на възникване на правото на данъчен кредит. Твърдението в жалбата, че са налице всички предпоставки на закона за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по документираните доставки на стоки с издадените от „Исая” ЕООД-гр.Бургас фактури № 0000000169/29.09.2006г., № 0000000178/15.10.2006г. и № 0000000209/25.10.2006г., остана недоказано по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.63 от ЗДДС (отм.), за данъчен кредит се признава сумата от начислен ДДС на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспада. От това легално определение на понятието за данъчен кредит, дадено от законодателя, фактическият състав за пораждане правото на данъчен кредит изисква наличието на доставка между две регистрирани по ЗДДС лица, която е облагаема по смисъла на този закон и във връзка с която е извършено начисляване на дължимия данък като задължение към бюджета.

Съдът намира за неправилна констатацията на органа по приходите за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по фактури № 0000000169/29.09.2006г. и № 0000000209/25.10.2006г., на основание чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС, поради непредставяне от страна на доставчика на жалбоподателя на доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания от органа по приходите срок.

Според чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.), разпоредбата на чл.65, ал.4 от ЗДДС не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по „ДДС-сметка” на доставчика, изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Съобразно чл.67, ал.1 от ЗДДС (отм.), правото на приспадане на данъчен кредит възниква за данъчния период, през който е издадена данъчната фактура, данъчното дебитно известие или митническата декларация, и се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупки и справката-декларация за този или в един от следващите три данъчни периода. От констативната част на съставения на „Исая” ЕООД ревизионен доклад № 434/11.06.2007г. – страници 47 и 48 (лист 387 от материалите по делото), и от заключението на вещото лице по т.1 се установява, че ДДС по фактура № 169/29.09.2006г. е платен по „ДДС-сметка” на доставчика на 3.10.2006г., който от своя страна е подал на 16.10.2006г. в ТД на НАП-гр.Бургас справката-декларация за ДДС с вх. № 0844429 за данъчния период 1.09.20006г.-30.09.2006г. Данъкът по фактура № 209/25.10.2006г. е платен по „ДДС-сметка” на доставчика на 8.11.2006г., който от своя страна е подал на 14.11.2006г. в ТД на НАП-гр.Бургас справката-декларация за ДДС с вх. № 0850446 за данъчния период 1.10.20006г.-31.10.2006г. При тези данни и тъй като се касае за пряк доставчик, следва да намери приложение нормата на чл.64, ал.2 от ЗДДС (отм.), съгласно която правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по „ДДС-сметка” на доставчика изцяло, най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. 

Правилно и обосновано обаче според настоящата съдебна инстанция е отказано правото на приспадане на данъчен кредит при основанията на чл.63, вр. с чл.6 от ЗДДС (отм.), поради непредставяне на доказателства за реалност на извършени доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, въпреки надлежното им изискване в ревизионното производство от органа по приходите. Наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадените справки-декларации.

В случая не са представени в ревизионното производство и не са ангажирани в съдебното производство доказателства, удостоверяващи наличието кадрова и материално-техническа обезпеченост, пътни листи и други съпътстващи документи във връзка с предмета на доставките. Не се установява жалбоподателят и доставчикът му да са разполагали със складова база, където да складират и съхраняват закупените количества грозде, както и транспортни средства, с които е превозена стоката. Не се установява при доставчика заприхождаването и изписването на стоката, редовността на представените изкупвателни списъци относно предходните доставчици, съвпадението на закупените от физическите лица сортове и количества грозде и продадените такива, осчетоводяването и плащането на стоката. Представените предавателно – приемателни бележки и разходни касови ордери са частни свидетелстващи документи и тяхната материална доказателствена сила следва да бъде преценявана в съвкупност с останалите данни по делото.   

Тези предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит не са доказани и със заключението на ангажираната съдебно-счетоводна експертиза, която също установява, че не е открила доставчика на фактурите на посочения адрес и не е извършена проверка в счетоводството му относно правилното отразяване на счетоводната документация във връзка с фактурираните доставки. Действително, от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че има съпоставимост между закупените от жалбоподателя и продадените на „Сис индустрийс” ООД количества грозде, което обаче според съда не е достатъчно основание, за да се приеме, че са осъществени реално именно процесните доставки и са налице законовите изисквания за признаване на правото на данъчен кредит. Релевантното обстоятелство е доказване на реалност на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.) по отношение на прекия и предходните доставчици на жалбоподателя, а не единствено факта на получаване и последващо предаване на стоката. По делото не се ангажираха доказателства за произхода на стоката, поради което не може да се заключи по безспорен начин извършването на доставка на 94 720 кг. грозде от „Исая” ЕООД на “Качара” ЕООД по спорните фактури.

В подкрепа на горните изводи е и приетият като доказателство по делото влязъл в сила ревизионен акт № 020434/18.07.2007г., издаден на доставчика „Исая” ЕООД, и приложения към него ревизионен доклад № 434/11.06.2007г., с обхват на ревизията по приложението на ЗДДС – данъчните периоди 1.11.2002г. – 31.12.2006г. Видно от същите, ревизията е извършена по реда на чл.122, ал.1, т.4 и т.6 от ДОПК, поради непредставяне на счетоводна отчетност съгласно ЗСч. и документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, в резултат на което е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС (отм.). Следователно, и в това ревизионно производство не са проверени от органа по приходите счетоводните документи и регистри на доставчика за процесните данъчни периоди, не е констатирана редовно водена счетоводна отчетност и не са проследени предходните доставки на стоки, по които това лице е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит.  

По изложените съображения правилно е преценена от административния орган доказателствената сила на представените в ревизионното производство частни документи, в незаверено копие, и е направен обоснования извод, че тези документи не доказват наличие на реално извършени доставки на грозде, поради което липсват основания за приспадане на данъчен кредит от жалбоподателя по тези фактури.

С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна и недоказана, поради което  следва да бъде отхвърлена, като в полза на ответника на основание чл.161, ал.1 от ДОПК се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 563 лева.

Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд – град Бургас, Пети състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Качара” ЕООД – ***, представлявано от управителя Ж. Б. К., против ревизионен акт № 2000288/14.11.2007г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Сливен, потвърден с решение № РД–10-43/01.02.2008г. на директора на Д “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП, с който на “Качара” ЕООД – гр.Сливен е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 10 356,74 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер 814,70 лв. за данъчните периоди 1.09.2006г.-30.09.2006г. и 1.10.2006г.-31.10.2006г.

ОСЪЖДА “Качара” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Ж. Б. К., БУЛСТАТ 119654285, да заплати на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас, при централното управление на Националната агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 563 /петстотин шестдесет и три/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: