Р Е Ш Е Н И Е

 

 854/30.04.2018 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар: Г.С.,

разгледа адм. дело № 373/2018 година.

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от С.Й.П. ***, против ЗППАМ №17-0769-003637/28.12.2017 година, изготвена от полицейски инспектор при сектор „ПП“ ОД – Бургас на МВР.

Със заповедта, на основание чл. 171 т.2а от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за срок от шест месеца, считано от 24.12.2017 година и ѝ са отнети два броя рег. табели № **** и СРМПС № 008193688. Като фактическо основание за мярката, в заповедта е посочено, че на 24.12.2017 година, около 17:45 часа в гр. Бургас, ул. „Цар Калоян“, до магазин „Ритони“ автомобилът на жалбоподателя се управлява от В.Л.П., който не притежава съответното свидетелство за управление на МПС -СУМПС № 267214391 е с изтекъл срок на валидност – 12.12.2017 година.

В жалбата се излагат твърдения, с които С.П. обосновава теза, че неправилно срещу нея е издадена процесната заповед. Твърди, че с последващо изменение на разпоредбата на чл.171 т.2а от ЗДвП законодателят е извадил от кръга на нарушителите собственика на автомобила, поради което е налице по -благоприятна правна норма. Оспорва се компетентността на издателя на заповедта.

Жалбоподателят посочва, че е онкоболна и веднъж в месеца посещава специализирано медицинско заведение за извършване на медикаментозно преливане. За тази цел се налага да пътува от Ямбол до Пловдив, за което се нуждае от личния си автомобил.

Иска отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание, чрез упълномощен представител, жалбоподателят поддържа жалбата и пледира за отмяна на заповедта.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител. Представя административната преписка и изразява писмено становище за неоснователност на жалбата (лист 16).

От представената преписка и събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

При извършена полицейска проверка около 17:45 часа на 24.12.2017 година в гр.Бургас, било установено, че В.Л.П. (син на жалбоподателя) управлява до магазин „Ритони“ л. а. Ауди А4 с рег.№ ****, собственост на С.П.. Полицейските органи установили, че В.П.не притежава съответното свидетелство за управление на МПС. СУМПС № 267214391 е с изтекъл срок на валидност – 12.12.2017 година.

Установеното нарушение било квалифицирано по чл.150а ал.1 от ЗДвП и бил съставен АУАН № 17-0769-006990 от същата дата (лист 28). Въз основа на този АУАН срещу В.Л.П. било издадено наказателно постановление № 17-0769-006990/14.02.2018 година.

С докладна записка от 24.12.2017 година (лист 29) С.Ц.– ст. полицай при II РУ на ОД - Бургас МВР, уведомил началника на районното управление за извършената проверка и установеното нарушение.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка била издадена на 28.12.2017 година, като административният орган е определил продължителност на мярката на законовия минимум от 6 месеца. Същата е съобщена срещу подпис, лично на С.П. на 01.02.2018 година (лист 4).

 

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Фактическият издател – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ на ОД – Бургас на МВР е оправомощен да налага ПАМ по ЗДвП (каквато е процесната) по силата на заповед № 251з – 209/18.01.2017 година на директора на ОД – Бургас на МВР (лист 33).

Заповедта съдържа всички реквизити, задължителни за съдържанието на административния акт по чл. 59 ал.2 от АПК. 

В административното производство не са допуснати процесуални нарушения, явяващи се основание за отмяна на наложената мярка.

Заповедта противоречи на целта на закона.

Съгласно чл. 171 т.2а от ЗДвП (в редакцията му към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2017 година, в сила от 26.09.2017 година), прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.

Целта на ПАМ по този текст от закона е да се преустанови и/или възпрепятства в бъдеще възможността за противоправно управление на конкретно превозно средство от лице, извършило конкретни административни нарушения с висока степен на обществена опасност, свързани с липса на каквото и да е СУМПС, употреба на алкохол или наркотични вещества, отказ от изпробване за употреба на алкохол или наркотични вещества, неизпълнение на предписание за медицинско изследване на кръвта за употреба на алкохол ли наркотични вещества, управление на МПС от лице, което няма съответната правоспособност.

В конкретния случай, от представените по делото доказателства (медицински документи) се установява, че жалбоподателят е със сериозен здравословен проблем, който налага редовно ежемесечно вливане на медикаменти по съответна процедура, което се извършва в медицинско заведение в Пловдив. Това обстоятелство предпоставя извод за необходимостта от периодичното ползване на автомобила, чиято регистрация е прекратена, за да пътува от града, в който живее – Ямбол - до медицинското заведение в Пловдив, каквото ползване не се допуска по силата на процесната ПАМ.

Съдът счита, че с налагането на ПАМ ответникът не постига целения от закона преустановителен и възпиращ ефект, защото неблагоприятните последици от мярката не засягат лицето извършило нарушението, а собственика П., която обективно се нуждае от личния си автомобил, за да пътува до болнично заведение в друг град, за жизнено необходима терапия. Така, собственикът на автомобила се е оказал принуден да търпи неблагоприятни правни (и здравни) последици в резултат не от своето, а от чуждо противоправно поведение.

С оглед фактите по делото и духа на закона, съдът счита, че в конкретния случай с приложената ПАМ не се постига преследваната от законодателя цел, а именно – осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, поради което същата следва да бъде отменена.

Предвид изложените мотиви, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-003637/28.12.2017 година на полицейски инспектор при сектор „ПП“ в ОД – Бургас на МВР.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                   

СЪДИЯ: