Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  504      17 март 2015  година         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIV –ти административен състав, в публично заседание на дванадесети март, две хиляди и петнадесета година, в състав:                                               

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Галина Радикова

                                                ЧЛЕНОВЕ:1. Златина Бъчварова

                                                                     2.Атанаска Атанасова

 

 

Секретар Г.Ф.

Прокурор Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 373 по описа за  2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите – Бургас, против решение № 182/17.12.2014г., постановено по административно-наказателно дело № 169/2014г., по описа на Районен съд - Средец, с което е потвърдено наказателно постановление № 450/12.09.2014г., издадено от директора на РДГ - Бургас, с което за нарушение на чл.24, ал.5 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/, на  Д.Г.Г. *** е наложена глоба в размер на 400.00 лева, на основание чл.66, ал.3 ЗРА.

Касаторът, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на закона, за което излага подробни съображения. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателно постановление № 450/12.09.2014г. Не се представят доказателства. Представено е писмено становище.

Ответникът по касационната жалба – Д.Г.Г., редовно уведомен, се явява лично и твърди, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и моли да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на  Районен съд –Средец да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд – Средец, с решение № 182/17.12.2014г., постановено по административно-наказателно дело № 169/2014г., по описа на съда е потвърдил наказателно постановление № 450/12.09.2014г., издадено от директора на РДГ - Бургас, с което за нарушение на чл.24, ал.5 от Закона за рибарството и аквакултурите, на Д.Г.Г. е наложена глоба в размер на 400.00 лева, на основание чл.66, ал.3 ЗРА.

За да постанови решението, районният съд е приел, че e допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление. Изложени са мотиви, че е налице несъответствие между фактически описаното нарушение в АУАН и НП досежно любителски риболов в период на забрана и приложената аминистративнонаказателна разпоредба на 66, ал. 3 ЗРА от една страна, а от друга – непосочването на нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗРА, пречи по безспорен начин да се разбере кое е нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, което води до нарушение на правото му на защита и е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. 

Основното възражение на касатора е, че съдът е тълкувал и приложил неправилно разпоредбата на чл.24, ал.5 ЗРА и на чл.66, ал.3 ЗРА. Твърди се, че не е ограничено правото на защита на санкционираното лице и то е било наясно, че е нарушило забраната по чл.32, ал.1 ЗРА, тъй като тя е визирана в нормата на чл.24, ал.5 ЗРА, посочена като нарушена както в АУАН, така и в НП.

Санкцията е наложена на Д.Г.Г. за това, че на 17.04.2014г. в землището на ТП ДГС Средец, местност  „Аврамов мост“, река Средецка, извършвал любителски риболов с 1 бр. въдица в период на забрана. За констатираното нарушение на Г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 029225/17.04.2014г., а впоследствие е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

  Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

            Видно от фактическото описание описанието на нарушението в АУАН и в НП Д.Г.Г. е извършвал любителски риболов в река Средецка на 17.04.2014г. в период на забрана, но не е уточнено коя точно забрана се има предвид, по отношение на какви видове риби и водни организми и за какъв период е същата. Този пропуск не може да се преодолее посредством посочване на нарушената правна разпоредба, на първо място, тъй като на лицето следва да бъдат предявени всички конкретни факти от значение за съставомерността на извършеното от него нарушение. На следващо място, анализът на разпоредбата на чл.24, ал.5 ЗРА, посочена като нарушена в наказателното постановление, налага извода, че в нея е установена единствено забрана за извършване на риболов в тъмната част на денонощието. Независимо, че визира и забраната за извършването му през периодите на размножаване на водните организми, същата е въведена с друга разпоредба - чл.32, ал.1 ЗРА, която препраща към приложение № 1 относно видовете водни организми и периодите на тяхното размножаване и която разпоредба не е посочена като нарушена в обстоятелствената част на НП. Това е довело до ограничаване правото на санкционираното лице да разбере за нарушаването на коя точно забрана е санкционирано, а от друга препятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност на наказателното постановление.   

            Дори да се приеме, че административнонаказателната отговорност на Г. е ангажирана за нарушение на забраната по чл.32, ал.1 ЗРА, настоящият касационен състав счита, че спрямо лицето неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл.66, ал.3 ЗРА, предвиждаща налагане на наказание глоба за нарушение на чл.24, ал.5 ЗРА. За извършване на улов на риба и други водни организми в период на забраната по чл.32, ал.1 ЗРА изрично е предвидено налагане на наказание глоба от 1500.00 до 3000.00 лв. в санкционната разпоредба на чл.70, ал.1 ЗРА, която е следвало да бъде приложена от АНО.

            Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

             Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН Административен съд – Бургас, ХІV - ти състав, 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 182/17.12.2014г., постановено по административно-наказателно дело № 169/2014г., по описа на Районен съд – Средец.

Решението е окончателно.

       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                         

 

                                                                                        2.