Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №    787              /22.04.2016г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                 ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар М.В. и с участието на прокурор Тиха Стоянова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 372/2016г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Л.Т. 2013” ЕООД, ЕИК 202813403, с управител Л.Т., адрес на управление гр.София, ж.к.“Бояна“, ул.“Беловодски път“ № 56, чрез адвокат Ж. Б. Б., и съдебен адрес ***, е оспорил решение № 1693/07.12.2015г. постановено по АНД № 2836/2015г. по описа на Районен съд  Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 02-02024371/21.01.2015г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от същия кодекс на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв., като съдът е намалил размера на наложената санкция на 1 500 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно.

Районният съд е приел, че наказаното дружество е осъществило от обективна страна съставът на административното нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, тъй като е нарушило въведената от законодателя забрана и е допуснало до работа С.И. преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Приел е, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Тези изводи на съда са правилни.

По време на проверката, извършена от наказващия орган лицето С.И. е попълнило справка по чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ, в която е посочил, че работи в „Екоарт инженеринг” ЕООД като готвач. На гърба на справката собственоръчно е написал, че има сключен договор с посочения работодател, но обучава пицар на ресторант „Лорис”. Пред наказващия орган касаторът е представил трудов договор сключен между него и С.И. на 16.10.2014г. (л.32-38 от АНД №2836/20105г. на РС Бургас). Проверката, която е извършил наказващия орган е осъществена на 17.10.2014г. Според показанията на актосъставителя И.П., С.И. действително е посочил в справката, че е работник на „Екоарт инженеринг” ЕООД и в момента обучава работници на „Лорис 2013” ЕООД, но на 17.10.2014г., когато се е извършвала проверката С.И. е бил в работно облекло и изработвал пици пред пещта за клиентите на заведението на „Лорис 2013” ЕООД като покрай него нямало друг персонал, за който да се предположи, че се обучава. От същите показания на този свидетел се установява, че наказващия орган се е свързал с управителя на „Екоарт инженеринг” ЕООД, последния се явил лично в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, където заявил, че не е изпращал С.И. да обучава работници на друго дружество и е представил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на С.И. и молба, подадена от същия, да бъде прекратено правоотношението по взаимно съгласие. Заповедта и молбата са представени пред районния съд с административнонаказващата преписка (л.41 и 42). От тях се установява, че молбата е подадена на 17.10.2014г. с искане на И. да бъде освободен от работа считано от 17.10.2014г. В издадената на осн. чл.325, т.1 от КТ заповед № 47/17.10.2014г. като причина за прекратяване на договора посочва взаимно съгласие на страните и съдържа изричното отбелязване, че договорът се счита за прекратен от 17.10.2014г.

След запознаване с тези доказателствата, наказаното лице, настоящ касатор с депозиране на жалбата против наказателното постановление е представил договор за провеждане на обучение на пицарите в „Лорис 2013” ЕООД, сключен на 01.10.2014г. между това дружество и С.М. И., по силата на който изпълнителят приема да извърши обучение на пицарите в дружеството на възложителя по дейности, изрично описани в договора. С жалбата е представен и същия трудов договор, сключен между дружеството и С.И., който вече е бил представен на наказващия орган с единствената разлика, че новопредставения договор приложен към жалбата, сочи дата на сключване 17.10.2014г., а не 16.10.2014г.

Настоящият състав споделя изводите на районния съд и счита, че от събраните доказателства следва един единствен извод и той е този направен от наказващия орган с наказателното постановление, а именно, че С.И. е допуснат до работа като пицар в ресторант „Лорис”, находящ се в гр. Бургас, МОЛ „Бургас плаза” преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

От събраните от наказващия орган доказателства се установява, че при направената проверка С.И. е удостоверил неверен факт в справката по чл.402 от КТ, като е посочил като свой работодател „Екоарт инженеринг” ЕООД. От неговата собственоръчна молба до това дружество и издадената въз основа на нея заповед се установява, че С.И., считано от 17.10.2014г. вече не е бил на работа в „Екоарт инженеринг” ЕООД, като този факт му е бил известен както от молбата, която собственоръчно е попълнил, така и от факта, че на същата дата му е била връчена заповедта за прекратяване на трудовия договор. Предвид този факт, както и фактът, че същия е бил установен по време на проверката да приготвя пици в пицария „Лорис”, които са били предназначени за клиенти на заведението и около него не са се намирали други работници и служители на това заведение, които да се обучават, обосновават извода, че лицето С.И. е полагал труд при работодателя „Лорис 2013” ЕООД на датата 17.10.2014г. Именно фактите около прекратяване на трудовия договор на С.И. с „Екоарт инженеринг” ЕООД са довели до представяне на нов трудов договор, с идентично съдържание, но с по-късна дата.

Вярно е, че в двата трудови договора изрично се съдържа клауза, че служителят ще изпълнява възложените му трудови функции считано от 20.10.2014г., но при проверката е установено друго, че същото лице още на 17.10.2014г. надлежно е изпълнявало функциите, описани в трудовия договор, сключен с „Лорис 2013” ЕООД, което означава, че посочената клауза не е спазена от страните и лицето, поне към 17.10.2014г. вече е престирало труд в пицарията на касатора.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1693/07.12.2015г. постановено по АНД № 2836/2015г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: