Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №      592             /27.03.2015г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети март, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                        ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Георги Чинев изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 372/2015г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът началник на РУП Несебър е оспорил решение №20/28.01.2015г. постановено по АНД №671/2014г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е отменено наказателно постановление №14-0304-001045/20.06.2014г. издадено от касатора. С наказателното постановление на Б.Д.П. е наложено наказание глоба в размер на 30лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.3, т.6 от същия закон и наказание глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл.103, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.

Решението е неправилно. 

Районният съд е приел, че нарушението по чл.103 от ЗДвП е извършено и доказано, независимо от твърденията на жалбоподателя относно начина, по който той е възприел поведението на контролния орган и причините, поради които не е изчакал да бъде проверен от този орган след като е спрял за проверка. 

Съдът е приел, че са налице доказателства за извършване на другото нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП, въпреки това е отменил наказателното постановление, поради наличие на съществени нарушения на процесуалните правила. Според съда АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, но в нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Според съда актосъставителят не е поканил Б.П. да му бъде съставен акт, което е довело до нарушаване на процедурата регламентирана в ЗАНН.

Отделно от това, според районния съд не само при съставяне на акта, но и при връчването му на нарушителя не е присъствало лицето, което е посочено като свидетел по акта, респ. в акта не е вписан свидетеля, присъствал при съставянето на акта, което е възприето от съда като нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН. Така според районния съд, описаните две нарушения на процедурата по съставяне на АУАН водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

По делото пред районния съд е представена докладна записка от М. В. М., съставен на 11.06.2014г. – същия ден, в който е извършено процесното нарушение. Авторът на докладната записка е актосъставителя. В нея са описани нарушенията, механизма на тяхното извършване, описани са и следващите действия на полицейския орган – справка с ОДЧ с цел установяване чия собственост е спряното МПС, проведен телефонен разговор със собственика, посредством който е установено, че лично самия собственик е управлявал въпросното МПС, след което в разговора същия е поканен в РУП да му бъде съставен АУАН за допуснатите две нарушения.

В съдебното заседание, в което актосъставителят е бил разпитан в качеството на свидетел, е проведено пет месеца по-късно – на 11.11.2014г. По това време вече актосъставителят съвсем обяснимо е забравил много факти и за това показанията му са изпълнени с „мисля че…” , „не си спомням кой беше свидетел по акта…”, „Не си спомням кой се обади по телефона…” и т.н. По тази причина настоящия съдебен състав счита, че показанията на актосъставителя дадени в съдебно заседание следва да се анализират през призмата на съдържанието на докладната записка, която е съставена от същото лице, но на датата на нарушението, когато възприятията за фактите около извършването на нарушенията от П. и процедурата по неговото издирване и съставяне на АУАН са непосредствени и актуални, непремесени с други случки, събития и деяния на други лица.

Отделно от това самия жалбоподател посочва, че когато отишъл в полицията, в негово присъствие са описани някои данни, присъстващи в акта, което означава, че акта не е бил изготвен изцяло предварително.

Вярно е, че след като нарушителят е бил поканен да заяви и той действително отговорил на поканата, актът е следвало да бъде съставен в негово присъствие, защото съставянето в негово отсъствие се извършва, ако след покана нарушителят не се яви за съставяне на АУАН. Това води до извода, че съставянето на акта действително е извършено в нарушение на процедурата, регламентирана в ЗАНН, толкова доколкото по-голямата част от съдържанието на акта е било материализирано на хартия преди нарушителят да пристигне в РУП Несебър.

Според съдебната практика обаче не всяко нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление е съществено, а до порочност на наказателното постановление водят само съществените нарушения на тази процедура. Те са два вида – нарушения, които водят до засягане правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност и нарушения на процедурата, които ако не бяха извършени резултатът би бил друг.

В процесния случай, доколкото АУАН е надлежно връчен на наказаното лице, съдържа всички изискуеми реквизити и нарушенията в които е обвинен П., че ги е извършил, са описани вярно и точно, то съставянето на част от акта преди нарушителя да пристигне в РУП Несебър, не е такова процесуално нарушение, което да засегне по какъвто и да е начин или да препятства правото на защита на това лице. Не е преградена възможността му да прави възражения в етапите на процеса, регламентирани в чл.44, ал.1 от ЗАНН и с факта на връчване на АУАН до знанието на лицето е сведено обвинението за двете извършени нарушения. С други думи в процесния случай, ако АУАН беше съставен в присъствието на нарушителя, това обстоятелство по никакъв начин не би променило в положителна насока упражняването на неговото право на защита. За това настоящия съдебен състав счита, че допуснатото нарушение не е толкова съществено, та да доведе до отмяна на наказателното постановление, защото не е засегнало правото на защита на лицето.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд, изложени в мотивите на обжалваното решение относно това, че са налице достатъчно доказателства, въз основа на които обосновано да се направи извод за извършване на нарушението по чл.6, ал.1 от ЗДвП, както и за извършване на нарушението по чл.103 от същия закон. Тези факти и доказателствата, които ги установяват, подробно са обсъдени в атакуваното решение и в тази част мотивите на районния съд се споделят изцяло.

По изложените съображения и като счита, че липсват нарушения на процедурата, регламентирана в ЗАНН, които да са от категорията на съществените, този съдебен състав счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено, а по съществото на спора да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №20/28.01.2015г. постановено по АНД №671/2014г. по описа на Районен съд - Несебър, вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №14-0304-001045/20.06.2014г. издадено от началник на РУП Несебър, с което на Б.Д.П. е наложено наказание глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.3, т.6 от същия закон и наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл.103, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: