Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  884                 19  май  2015  година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ - ми състав,  в публично  заседание на тринадесети май, две хиляди и  петнадесета година, в състав:                                              

                                                                                    Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия  Златина Бъчварова                               

административно дело  номер  371   по описа за  2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М.Х.Н. *** против Решение, рег. №УИР 346р-410 от 20.01.2015 година на началника на РУП-Созопол, с което, на основание чл.58, ал.1, т.8 ЗОБВВПИ,  е решено да се отнеме от жалбоподателя разрешение обр.№2-Ж-044584/29.12.2012 година, валидно до 2017 година на РУП-Созопол за носене и употреба на ловна пушка-успоредка „ИЖ“, калибър 12 №Л9342, ловна пушка- успоредка „ИЖ“, калибър 16 №1412 и ловна карабина „SLR“, калибър 7.62х39 мм и боеприпаси за ловни цели.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезираща съда жалба и счита, че решението е  незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Твърди, че органът е издал решението при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила като не е посочил срок, за който се отнема цитираното в решението разрешение. Счита, че му е нарушено правото на защита. Не ангажира доказателства.

 Ответникът по жалбата – началник на РУП-Созопол, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по жалбата. Представил е административната преписка по издаване на решението. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което  е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение, рег.№ УРИ 346 р-410 от 20.01.2015 година на началника на РУП-Созопол, с което на основание чл.58, ал.1, т.8 ЗОБВВПИ на М.Х.Н. *** е отнето разрешение обр.№2-Ж-044584/29.12.2012 година, валидно до 2017 година на РУП-Созопол за носене и употреба на ловна пушка-успоредка „ИЖ“, калибър 12 №Л9342, ловна пушка- успоредка „ИЖ“, калибър 16 №1412, ловна карабина „SLR“, калибър 7.62х39 мм и боеприпаси за ловни цели.

Решението е мотивирано с обстоятелството, че е постановено решение №2446 от 26.12.2014 година по гр. дело №8293/2014 г. по описа на  Районен съд-Бургас.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 АПК във връзка с чл.168 АПК се налагат следните правни изводи:

На първо място, Решение, рег.№ УРИ 346 р-410 от 20.01.2015 година е издадено от компетентен орган, в случая началника на РУП – Созопол, съобразно нормата на чл.155, ал.1 ЗОБВВПИ, тъй като той е органът издал отнетото разрешение и е в предвидената от закона писмена форма.

  На второ място, при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.

Решението е издадено в съответствие с приложимия материален закон по следните съображения:

Съгласно  чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие, а чл. 155, ал. 1 от закона предвижда, че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението.

От анализа на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.8 ЗОБВВПИ се налага извода, че предпоставка за отнемане на издаденото вече разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, е по отношение на лицето, през последните три години да са наложени мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие. В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява, че по отношение на М.Н. е наложена мярка по чл.5, ал.1, т.3 от Закона за защита от домашното насилие/забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда/ с решение №2446 от 18.12.2014 година, постановено по гр.дело №8293/2014 г. по описа на Районен съд-Бургас, което е влязло в сила на 13.01.2015 година/л.17 и 18 от делото/. Затова е осъществено условието по чл.155 ЗОБВВПИ водещо до отнемане на издаденото разрешение, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.2-8 от с.з., при така установената законова предпоставка- наличие на влязло в сила решение, с което на жалбоподателя е наложена мярка по Закона за защита от домашното насилие. При наличие на обективните предпоставки по чл.155 във връзка с чл.58, ал.1, т.8 ЗОБВВПИ, административният орган е длъжен да отнеме разрешението за носене на оръжие при условията на обвързана компетентност.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че му е нарушено правото на защита, тъй като не е посочен срок, за който се отнема резрешението, в случая, за носене на ловно оръжие.

Отнемането на разрешението не е принудителна административна мярка или наказание за извършено нарушение или престъпление, поради което не е обусловено от срок.

Не е налице и изискване да се посочи срок за изпълнение на акта, тъй като той се изпълнява незабавно и подлежи на предварително изпълнение. Няма пречка жалбоподателят да подаде ново искане за носене на ловно оръжие, но то ще следва да се разгледа и прецени от компетентния орган в съответствие с изискванията на ЗОБВВПИ.

В този смисъл е практиката на ВАС/вж. Решение №12834 от 16.10.2012 г. по адм. дело №5906/2012 г., VІІ отд. на ВАС, Решение №4578 от 03.04.2014 г. по адм. дело №7285/2013 г., VІІ отд. на ВАС и др. /

По тези съображения, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с целта на закона, материалния закон и административнопроизводствените правила, решението на началника на РУП-Созопол е законосъобразно, а жалбата на М.Н. като неоснователна следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд-Бургас, VІІІ-ми състав

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х.Н. *** против Решение, рег. №УИР 346р-410 от 20.01.2015 година на началника на РУП-Созопол, с което, на основание чл.58, ал.1, т.8 ЗОБВВПИ,  е решено да се отнеме от жалбоподателя разрешение обр.№2-Ж-044584/29.12.2012 година, валидно до 2017 година на РУП-Созопол за носене и употреба на ловна пушка-успоредка „ИЖ“, калибър 12 №Л9342, ловна пушка- успоредка „ИЖ“, калибър 16 №1412 и ловна карабина „SLR“, калибър 7.62х39 мм и боеприпаси за ловни цели.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

                                                 

                                                        СЪДИЯ: