Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 924           Година 16.05.2016          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Златина БЪЧВАРОВА                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1. Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                                   2. Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря И.Л.

Прокурор Г.М.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 370 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Д.Г. гражданин на Република Италия, временно пребиваващ в Република България с настоящ адрес ***, с ЕНЧ ** против решение № 85/21.01.2016г. постановено по н.а.х.д. № 1932 по описа за 2015г. на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно и необосновано. Излага доводи за  допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното административнонаказателно производство, предвид обстоятелството, че е чужд гражданин, който не владее български език, поради което е следвало да му се назначи преводач. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателното постановление.

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 15-0769-000218 от 01.04.2015г., издадено от началника на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. При постановяване на решението си съдът не е открил формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърнили правото му на защита. Посочено е, че акта е съставен, а наказателното постановление издадено от компетентните за това органи и съдържат необходимите реквизити по ЗАНН, в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество съдът е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние и правомерно ангажиране отговорността на водача на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП. Прието е, че макар и италиански гражданин невладеещ български език, същият е разбрал в какво се изразява извършеното от него нарушение, както и правото му да даде кръвна проба, от което той не се е възползвал, като съдът е отбелязал, че нормативните разпоредби действащи на територията на страната се отнасят за всички лица, независимо от тяхното гражданство или етническа принадлежност и следва да бъдат прилагани еднакво. Наложеното административно наказание съдът е преценил за правилно определено по вид и размер в минималния предвиден от законодателя, с оглед на което наказателното постановление е потвърдено.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

В касационната жалба конкретни касационни отменителни основания не се сочат. Възраженията на касатора, са единствено, че в хода на проведеното административнонаказателното производство е било нарушено правото му на защита, тъй като е чужд гражданин и не му е назначен преводач.

Така направените възражения са неоснователни.

Видно от показанията на актосъставителя Г. и свидетеля Ж., дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, водачът Г. е разбирал по несъмнен начин действията предприети спрямо него от контролните длъжностни лица по време на проверката – същият е владеел английски език,  като комуникацията между него и органите на реда е протичала именно на този език. От непосредствените възприятия на полицейските служители се установява, че английски език е владеела и спътничката на водача Г. в лекия автомобил, която е била българка и е превеждала, като му е обяснила съдържанието на съставения акт и фактическите констатации за които същият му е съставен. Тези обстоятелства са обяснени на водача и от дежурния офицер А.А., който е отзован на място за съдействие, за което свидетелства съдържащата се в административната преписка докладна записка рег.№769р-927/27.02.2015г. и ангажираните свидетелски показания. С оглед на изложеното и след като от събраните доказателства се установява, че е осъществена комуникация между длъжностните лица и италианския гражданин на английски език, който е говорим и разбираем за касатора, не е било необходимо да се ангажира преводач. Целта на закона, относно назначаването на преводач, е да се разяснят на лицето провежданите спрямо него фактически и правни действия, съответно да узнае за своите права и задължения, поради което след като те са му били разяснени на английски език, то целта на закона е постигната. В тази смисъл, назначаването на преводач не е самоцелно и щом служителя на ОД на МВР Бургас, който е превеждал, е имал съответния набор от знания, на необходимия за комуникацията език и не е участвал в друго качество в административнонаказателното производство, то липсата на нарочно назначен преводач не е опорочила правото на защита на лицето. Също така, в хода на административнонаказателното производство лицето се е възползвало от предоставеното му право да направи писмени възражения срещу съставения акт и правото му на защита не е нарушено.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85/21.01.2016г. постановено по н.а.х.д. № 1932 по описа за 2015г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1. 

 

 

 

                                                                                                       2.